Какво като Минчев е добро момче

Снимка: Булфото
Никола Минчев

Фразата „Поемане на политическа отговорност“ е напълно изпразнена от съдържание

Почти всички в ЕС се управляват от Кирчовци, Минчевци и Лорерци

„Почтените“ очаквано не се оказаха такива и „А-отборът“ им се провали чрез първия в съвременната ни история успешен вот за недоверие. Шмекерската компанийка на харвардците Петков-Василев, състояща се от тарикати адвокати, кумци, баджанаци, гаджалъци, секретарки, спътници в гейпаради и активни непеошници е обявена за вкупом ненужна. Пълен управленски провал, обявен площадно за „По-бе-да!“, за да изглежда и карикатурно.

Гласуването на този вот стана след свалянето на парламентарния председател от ПП ПП Никола Минчев. Не е лишено от основание твърдението, че е заради премиера и кабинета на „Промяната“. Някои дори от гласувалите за отстраняването му депутати споделиха, че Минчев иначе е добро момче, харесват го, но... това е политиката. Откъм „почтените“ се дочуха и гласове пак да го предложат за парламентарен шеф или дори за министър-председател.

Всъщност какво като Минчев е добро момче! Нищо от биографията му не подсказва за наличие на знания, умения и опит в политиката. Няма данни дори само за интереси към тази област, дълбоко присъща на най-политическия орган в държавата, който е понечил да оглави! Затова и изразената от него мотивация да става депутат е същата като на Ицо Хазарта: „Да свършим добра работа от полза за всички... Искам след време да не се упреквам, че дори не съм опитал.“

„На нас се падна!“, възкликна някога предишен парламентарен шеф Александър Йорданов. Той поне известно време преди това потренира мазни политически борби и постоя в залата като редови парламентарист. За какво на Минчев му се падна вторият пост в държавата, не могат пиарките да обяснят с подходящи факти от краткото му минало. Ами в ранните години го описват като “суперготин младеж”, това малко ли е!

Ами откриват се негови връзки с лица, отстоявали каузата “ плаж Корал”, а тя е една от първите на самия Кирил Петков, а и на Бачийски. И това ли ви е малко! Та „Корал“ е магнит за субкултурна група от млади активисти, повечето успешни в професиите си, но зелени и бунтарски настроени, които прекарват лятото на един от последните диви плажове у нас, карат си сърфове и кайтове. Към тази субкултура приписват Минчев, макар да не е бунтар, зелен и да не язди сърф и кайт.

Самият той не се докарва какъвто не е, не си рисува светъл образ, прави му чест. Не маниерничи, не се пудри и ондулира за пред склонната да ръкопляска наивна публика. Обаче достатъчно ли е това, за да не е всъщност случайник на особено високия пост? Очевидно не е. Казусът не е пряко свързан с него, той е само повод за размисъл.

Въпросът е за несъответствието между основните изисквания за заемащите важни позиции във властта и политическата практика да се издигат явно неподходящи, неподготвени и морално нечистоплътни люде. Анализът доказва, че проблемът не е личностен, касае преди всичко системата за управление на държавата и механизмите на осъществяването на политическа дейност.

Често употребявана фраза „Поемане на политическа отговорност“ е напълно изпразнена от съдържание. В наложената ни отвън сегашна система на управление липсват смисълът и чувството за общо дело, за съпричастност на всеки за съдбата на другите. За общо дело, на което да се служи. Затова днес „промяна“ е същото като „реформа“ – друга форма при запазено съдържание. Тогава става лесно за промяна в дадена структура да се представи дори нейният демонтаж.

Тогава да не се чудим защо пред и зад Народното събрание има няколко хиляди доволни или протестиращи, но социолозите показват, че желание за нови избори няма. Което се доказва от ниския процент гласували на изборите. От което следва, че обозначилите се за политическа класа са драстично отчуждени от гражданите, от приканваните да гласуват.

Какво като променят формата, въвеждайки примерно мажоритарен вот и евентуално повече справедливост и ефективност с нея? Ако чрез нея или друга се промени представителността на българските политици и партии, много бързо ще ни наредят да се замени. По-скоро ще уредят да се гласува по пощата, за да фалшифицират избори. Както в САЩ според огромен процент американци избраха Байдън.

У нас политическите партии, които идват да управляват, се формират и функционират като клиентелистки групи. Организирани чрез мрежа от зависимости по интереси за разпределение на ресурси. На принципа „Всичко се купува и продава.“ „С „калинки“ и „наши хори“ без изисквания за съответни знания, умения и опит. Управлението неизбежно деградира с напредващата депрофесионализация на администрацията.

В наложената ни неолиберална демокрация липсват и демокрация, и либерализъм. Въобще не е вярно, че „живеем както гласуваме“, защото реално сме лишени от избор, тъй като не сме суверенна страна. От 200 най-големи икономики в света само 43 са на държави, другите 157 са на корпорации. В света господстват корпорациите, подчиняват на своите цели тези, които управляват държавите. Почти всички в ЕС се управляват от Кирчовци, Минчевци и Лорерци.

Защото подборът в политическата „класа“ се извършва отвън. У нас капитализмът е от периферен по отношение на държавите от Западна Европа и САЩ тип. Центърът експлоатира периферията. От нас към центъра изтекоха и изтичат финансови и човешки ресурси. Периферният ни капитализъм превръща България в интелектуално гето на капиталистическия център, страната се дебилизира.

Злодейският Соросов контрол в образованието прави новите поколения българи неспособни към критическо мислене, лесно манипулируеми, склонни да погълнат всякакви лъскави неолиберални манджи. Наръгани със страшното оръжие „Свобода“, на олтара на която в историята са принесени стотици милиони жертви. У нас вече 32 години.

Евгениката е създадена от Рокфелер, не от Хитлер. Под претекст за „демографски изследвания“ и „регулиране на семейството“ се цели световен геноцид. Байдън вече съобщи за Втората ковид-19 пандемия наесен. Нова система се замисля, а налагането и изисква управляем хаос. Отдавна го прокарват с оглед създаване на нова социална и управленска система.
Формулата „Демокрациите срещу авторитарните режими“ е лъжлива и май няма да издържи. Пробва се натрапване на „най-ново разбиране за демокрацията“, често поднасяно като „позитивна дискриминация“ на мнозинствата от малцинствата. Къде тук е волята на народа и какво общо има това с демокрацията! Социалните системи убиват по различен начин –чрез концлагери, но и чрез реформи в здравната, екологичната и други подсистеми в страната.

Напредват и тук със създаване на атомизирано общество от отворени за  всякакво идеологическо въздействие индивиди. Податливи като някаква биологична маса за всякакви социални трансформации, в която няма колективни групи. Общество без минало и традиции, без качества и форми, в което цялото не е по-голямо от частното.

Както винаги е било, мокрото предполага сухо, тъмното – светло, а неолибералната тенденция – социалната. Неизбежно сегашните политици заедно с политическата си „класа“ скоро си отиват. Заедно с калинките, гаджетата и просто добрите момчета.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи