Радев, ако има все ще възможност, трябва да издърпа ушите на креатурата си

Разумът му е обсебен от числа и от сметки. И от неща, които не ни казва. Затова пък онова, което ни казва, почти винаги е някак сгрешено.

Сякаш се майтапи с публиката, докато ръси небивалици – до степен, че са неудобни дори за слушане. Обаче за него те са повод за самохвалство – той не си дава сметка, колко комично е то и продължава да произвежда нелепици…И този човек трябва да управлява държавата. Здравей, Кирчо.

И някои от хората край него са същите - имат тежестта/авторитета на току-що напъпили абсолвенти.

Пеканов, например, служебникът-вицепремиер, когото Кирчо много харесваше, се оказа една лъчезарна мента – не спря да се хвали по телевизиите, какво прекрасно Предложение към Плана за възстановяване е направил – а накрая Брюксел ни го върна с десетки страници критични бележки. Пеканов изчезна така, както се беше и появил, но България сериозно се злепостави пред евробюрократите.

Изобщо, това бе поредният провал на кръжока „Сръчни ръце“ – макар че за неколцина от членовете му упорито се подмята, че са по-скоро от кръжока „Сръчни джобове“.

В българските ни работи „случайният фактор“ винаги е играл мрачна роля, понякога дори зловеща. Но никога досега, в годините на Прехода, не сме наблюдавали подобна навалица от случайници.

Ние сме се превърнали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме. Някой още не е втасал както трябва за каквото и да е, а вече му дават да налази някое министерство - по-скоро да го нагази безцеремонно. Министърката на правосъдието е добър пример – кадър на някакво НПО/неправителствена организация, това са новите комисариати; довереничка на Христо Иванов; той пък адвокатче с отнети права, временен любимец на Бойко, който го облада политически и сетне го захвърли.
Дотук виждате ли някакво поне нищожно основание дамата да я нагласят за министър? Единственото й качество, че е от Разградско, родния край на Прокопиев.

Отгоре на всичко, като всеки случайник, добрал се до властта, дамата няма никакъв контрол над дрънканиците си – а заради заканите си е направо за чрезвичайната комисия на Дзержински, най-малкото. С това безотговорно ръфане властниците от всякакъв калибър я докараха дотам, че Народът вече няма доверие на нито една институция.

Накъдето и да погледне човек, все ще се натъкне на неща, които са продукт на едно срамно съчетание: на неукост и лъжовност.

Самият Кирчо е един от шампионите в това отношение. Безброй станаха вече гафовете му – сякаш е жертва на някаква специална форма на дислексия.

Поне да беше казал, че обича страната си и смята, че нашата армия е най-силната в света.

Ако още не сте се сетили, това са думи на Джордж Буш-младши, с които той поиска прошка от Америка – защото заради дислексията си съчиняваше наистина идиотски фрази.

Обаче той още не се е извинил за една друга проява на „дислексия“, която имаше драматични последици, не само за САЩ: Буш закъснял за едно заседание на Комитета на началник-щабовете, на което ожесточено спорили дали да нападнат Ирак, и когато влязъл, дочул наполовина някаква фраза, сторило му се, че генералите са се обединили около идеята да започнат военни действия, и наредил: „Добре, започваме!“

Наш Кирчо няма възможност да ни вкара в някоя война. Но като нищо може да ни докара сериозни неприятности – и то докато безметежно бичи поредната си небивалица, учтиво казано. Още по-учтиво допълнено – докато ведро демонстрира прословутата си вече неинформираност.

Всъщност, какво НЕ знае този човек? Най-напред, не знае, че спешно трябва да си назначи съветник по простотиите. Не е задължително той да се е мотал в Харвард – просто трябва да е поне относително честен. И всеки път, когато Кирчо извърши някоя простотия, да му казва, че е извършил простотия.

Ето една – тия дни стана ясно, че Кирчо не знае броя на нашите мостове на река Дунав – сякаш край България минават десет реки, от Мисисипи до Нил.

И предложи – и то пред шефа на НАТО Столтенберг - да се направи втори мост – а той съществува от 2013 година.

Това, че Кирчо не знае за съществуването на втория мост не е толкова страшно. Въпросът е, какво още не знае – и какво е намислил да прави с незнанието си.

Какво иска да изхитрува като бизнесмен, на който му се е паднала цяла една държава. А още по-важното е: какво знае, ако изобщо знае нещо.

Сега се отпуснете и си представете следната история: никой не казва на Кирчо, че има втори мост и той започва да го строи, дори го открива в съкратени срокове, сетне получава орден от президента, още по-сетне открива стария втори мост и започва да разказва, че, всъщност, той го е построил, и пр., и пр.

Абсурдна история, но само на пръв поглед – защото кирчовци тепърва ще се запознават с България. Те и себе си познават само донякъде.

Внушиха им, че са „победители“ и те повярваха, вместо непрекъснато да си припомнят, че са избрани от едно нищожно количество българи – между тях и немалко наивници, унизени и смачкани от скотския си живот, готови вече на всичко, за да поемат глътка справедливост.

Обаче поне знаят, колко са мостовете на Дунав. И все се чува едно кудкудякане в социалните мрежи: „Ах, колко са млади кирчовци, нека да им дадем шанс!“ – вместо да си отваряме очите, какви ще ги надробят, понеже засега и два моста не могат да преброят, докато свързват с магистрала Враца с Шумен, пак Кирчова глупотевина.

Не кудкудякайте, а се запитайте, как ще тегли мостове това момче - между Миналото и Настоящето и най-вече, между Неукостта и Знанието. Вторият втори мост е метафора на досегашното им несбъдване. А скоростното им инсталиране във властта просто ще бъде една лудешка приказка. Току-що научаваме, че кирчовци ще правят завод за електрически велосипеди – а щяха да правят електрически автомобили. Нищо чудно скоро да минат на електрически ролкови кънки. Шумете, момчета, шумете – сега ви е паднало. Както стана дума, съветник му трябва на Кирчо по обичайните простотии – но и още един: по крайните простотии.
По телевизията Кирчо Моста се упражняваше и с Конституцията: главният прокурор трябвало да си подаде оставката и да има възможност да бъде съден.

Кирчо НЕ ЗНАЕЛ, дали има за какво, но мята в ефир сквернословието си. Ето, това е крайна простотия. Кирчо изобщо не знае - и не се интересува, какво повелява Конституцията за освобождаването на главния прокурор.
Прав е да не знае, понеже самият той стана нещо си след като бе погазена Конституцията. Защо му е да я знае тогава? Крайно време е в Конституцията да има и специална глава за простотиите на Властта.

Простотията с втория мост е бял кахър – в сравнение със заканата на Кирчо да уреди окончателно „моста“ с македонците, и то за 6 месеца.

Радев, ако има все ще възможност, трябва да издърпа ушите на креатурата си. Той със сигурност знае, че Историята, а и Истината не се подчиняват на срокове. И, все пак, в края на краищата, какво знае Кирчо? Едно срамежливо предположение: дали не ви смята/знае за идиоти?

*От „Епицентър“, със съкращения