Търсенето на кредити беше засилено както от предприятията, така и от домакинствата

Приходите от такси и комисиони достигат почти 1,8 млрд. лв. и нарастват с 18,5% за година

Българската народна банка оповести данните от надзорните отчети на банковата система към края на 2022 г. Това дава възможност за изследване на случилото се в сектора през годината, която може да бъде определена като успешна за банките като цяло. Според наличните данни системата е добре капитализирана и разполага с достатъчно ликвидни активи.

Макроикономическа среда

Състоянието на банковата система зависи силно от средата, в която оперират тези институции. Наличието на промени и шокове всъщност дава възможност на мениджмънта да прояви способностите си. През 2022 г. протече процес на бързо нарастване на цените на продуктите за крайно потребление, но също така и на производствените цени.

Факторите за това развитие са както с международен, така и с национален характер. Експанзивната политика на Европейската централна банка (а и на останалите големи централни банки по света) за продължителен период от време беше засилена допълнително като реакция спрямо пандемията от COVID-19 и мерките за противодействието срещу нея.

Заедно с огромните фискални стимули, прекъсването или нарушаването на някои вериги за доставки и в резултат от целенасочената политика за “зелен” преход и опитите за намаляване на нетните емисии на въглероден диоксид (CO2) при липса на достатъчно развити технологии за заместване на фосилните горива с възобновяеми източници в еврозоната възникна силен шок в цените на електроенергията, породен от високите цени на природния газ. Този процес се прояви още през 2021 г., но беше допълнително подсилен от войната в Украйна.

В такава обстановка почти непроменливите ценови равнища от последните няколко години изведнъж станаха изключително трудно предвидими. Несигурността накара множество бизнеси да се съгласяват на значително по-високи цени срещу ангажимент за редовни доставки. При това търсенето на кредити беше засилено както от работещи предприятия, така и от домакинствата в опит за предпазване от покачващите се цени на потребителските стоки и жилищата. Високата инфлация беше съпътствана от макар и забавящо се разширение на икономиката в среда на ниска безработица. Така в краткосрочен аспект рисковете за банките от бързото увеличаване на кредитните портфейли не изглеждаха големи.

Приносът на банковата система за инфлацията също е важен, тъй като собствената им кредитна политика, насочвана от централните банки, създава допълнително пари в икономиката и по този начин увеличава съвкупното търсене.

Резултати

В края на 2022 г. общите активи на банковата система достигат 155,4 млрд. лв. и нарастват с 16,7% на годишна база. По този начин те се увеличават с 20 млрд. лв. през посочения период. Основният източник на разширяването на балансите на банките са отпуснатите кредити. Така размерът на отпуснатите кредити и аванси в края на годината се повиши с 13,8 млрд. лв. и достигна рекордните 96,1 млрд. лв., което беше предпоставка и за увеличаване на приходите за банките. Всъщност обаче темпът на нарастване на кредитите е сходен с този на депозитите, което позволява съотношението между тези два показателя да се запази почти непроменено.

Увеличават се и притежаваните от банките дългови ценни книжа (със 7,2% на годишна база) и достигат 23,6 млрд. лв. Подобно развитие не изглежда логично, защото това са дългосрочни инструменти, чиято цена е силно зависима от лихвените равнища в икономиката. Така при нарастване на лихвите, което се очакваше и се случи през 2022 г., тези активи всъщност губят част от пазарната си стойност, което се отразява неблагоприятно върху балансите на кредитните институции.

От своя страна депозитите достигнаха 134 млрд. лв., като се увеличиха с 18,7 млрд. лв. през годината.

Един от най-важните показатели за дейността на банковата система е нетният оперативен доход. През 2022 г. той достига рекордните 5,4 млрд. лв. и се повишава с почти 827 млн. лв. на годишна база.

Банките реагираха адекватно и според очакванията - те започнаха плавно да повишават лихвените проценти по отпусканите кредити. Това повишение надвиши съответното увеличаване на цената на привлечения чрез депозити ресурс.

Така приходите им от лихви нарастват с почти 590 млн. лв. през 2022 г. и са приблизително 3,6 млрд. лв., докато разходите за лихви се повишават с около 120 млн. лв. Приходите от такси и комисиони достигат почти 1,8 млрд. лв. и нарастват с 18,5% на годишна база, докато разходите за такси и комисиони са почти 329 млн. лв., но темпът на растеж при тях е по-висок (35,2%). Общият резултат за банките от тези дейности през 2022 г. е допълнителен доход в размер от почти 189 млн. лв.

Все по-съществен източник на доходи за банките се явяват дивидентите. През 2022 г. те нарастват със 165,2 млн. лв., като основният принос за това имат две от най-големите банки в страната. Така нетната печалба на кредитните институции значително нараства до 2,08 млрд. лв., което означава темп на растеж от 46,8% на годишна база. Принос за това има политиката им по отношение на разходите. Административните разходи достигат 1,97 млрд. лв., но се увеличават с 10,5% на годишна база (растежът на разходите за персонал е 12,5%), докато разходите за обезценки (специфични провизии) са 586 млн. лв. и се понижават спрямо 2021 г. с 1,4%.

Продължава процесът на концентрация на банковия пазар. Макар че според надзорните отчети бившата Райфайзенбанк все още е отделна институция, сливането с ОББ се очертава да доведе до създаването на най-голямата банка според размера на активите. Консолидираният (на базата на данните от БНБ) баланс на двете институции показва, че към края на 2022 г. тя общо би имала активи в размер 29,9 млрд. лв., като по този начин би изпреварила досегашните лидери, чиито размер на активите е бил приблизително 29 млрд. лв. За сравнение - четвърта по активи е Първа инвестиционна банка АД, като размерът им достига 12,7 млрд. лв., като тя остава лидер според относителния дял на кредитите за нефинансовите предприятия спрямо общия портфейл.

По този начин фактически трите най-големи институции (при консолидирането на ОББ и Райфайзенбанк) съставляват 56,5% от всички активи на банковата система и реализират 63,4% от общата печалба в сектора. Така структурата на банковия пазар придобива характеристиките на олигопол, което поражда (негативни) последици както спрямо конкурентните институции, така и най-вече за потребителите. Трите най-големи банки е твърде вероятно да имат по-силна договорна позиция и да влияят съществено върху обемите и цените на финансиране при кредити и депозити.

Какви са предпочитанията на хората?

Един обективен измерител за доверието на домакинствата и бизнеса към националната парична единица е степента на валутна субституция. При ниско доверие спестяванията са предимно в чуждестранна валута (тоест местната парична единица не се използва като средство за натрупване), а в крайната фаза (1996-7 г. в България) дори ежедневни трансакции се извършват в чуждестранни валути. Данните на БНБ показват недвусмислено, че доверието към българския лев е високо и няма промяна на предпочитанията на населението в посока използване на повече чуждестранни валути. И данните за кредитите и авансите, и тези за депозитите показват, че над 60% от тях са деноминирани в левове.

От друга страна еврото като резервна валута, към която е фиксиран курсът на българският лев, също е предпочитано от населението. Относителният дял на деноминираните в евро кредити и депозити е около 1/3 от всички. За сравнение - в края на 2012 г. относителният дял на кредитите и авансите, отпуснати в левове, е бил малко над 1/3 от всички, докато тези в евро са надвишавали 60% от всички. При депозитите 56% са били в левове, а 36% са били в евро.

Така всъщност микроикономическият избор на хората показва недвусмислено нарасналото им доверие към българския лев в режим на валутен борд. Валутният курс по този начин представлява един от малкото показатели, който осигурява предвидимост и улеснява планирането на бъдещето.

Лихвени развития

Според данните на БНБ средният лихвен процент по кредитите за нефинансови предприятия в евро през 2022 г. е бил 2,73%, докато в левове е 2,6%. Тези ниски лихвени проценти се обуславяха от политиката на Европейската централна банка (основният лихвен процент по депозитното улеснение през продължителен период от време беше отрицателен). Българската народна банка също въведе отрицателен лихвен процент по свръхрезервите, които търговските банки държат при нея, като той беше дори по-нисък от съответния на ЕЦБ. В резултат от това се реализираха исторически най-ниските лихвени проценти при кредитите за нефинансови предприятия и за домакинствата, особено ипотечните.

От средата на 2022 г. ЕЦБ започна да повишава основните си лихвени проценти и беше последвана от БНБ. Банковият пазар в България обаче реагира по-бавно, въпреки че текущите темпове на инфлация на годишна база започнаха да надхвърлят 15%. Най-ниските лихвени проценти по кредитите за предприятия бяха достигнати през май 2022 г., докато тенденцията за повишаване започна да се проявява по-ясно едва през есента. Номиналните лихвени проценти по кредитите обаче все още бяха по-ниски от темпа на инфлация, което означаваше, че реалните лихви остават отрицателни, макар че вече действително се случва затягане на паричната и кредитната политика.

През декември се прояви отново сезонната тенденция отпуснатите кредити да се увеличават въпреки по-високите лихвени проценти. През 2023 г. се очаква ЕЦБ да продължи затягането на паричната си политика, което ще се пренесе върху индексите, използвани за определянето на плаващите лихвени проценти по кредитите. Тоест вноските по тях, които вече започнаха да се увеличават, ще продължат, като по този начин ще се проверят действителните възможности на получателите им да ги обслужват при (значително) по-неблагоприятни условия. Това ще покаже и колко е била добра оценката на риска при отпускането на тези кредити.