Тази седмица десницата в Европарламента беше разтресена от новината за прекратяването на сътрудничеството между немската Алтернатива за Германия и групат “ Идентичност и Демокрация”. Две седмици преди евро изборите, Марин Льо Пен първа заяви, че прекратява отношенията си с немската формация, а след това Матео Салвини веднага гласува пълна подкрепа за решението й, довеждайки до изхвърляне на АФД от групата.

За някои новината дойде може би неочаквано, но проблемите далеч не са от вчера. След поредица разногласия и скандали и последвалите опити да бъдат потушени, чашата преля, когато водачът на листата на АФД, Максимилиян Кра заяви в интервю за италианския вестник Ла Република, че “не всички от нацистките Waffen SS са били престъпници”.

Много наблюдатели и политически опоненти побързаха да се поздравят с разединението на крайната десница. Във Франция побързаха да определят, че Националния сбор, който води социологическите проучвания с цели 32 % никога не е бил по-изолиран. Дори и Марион Марешал, племеница на Марин Льо Пен, която сега води листата на Земур и се бори буквално за спасение на партията и прескачане на 5 процентната бариера, веднага заяви, че всеки глас за Националния сбор е абсолютно ненужен тъй като те нямат съюзници и съответно никаква тежест в ЕП.

Истината обаче е съвсем различна. Никога шансът за прегрупиране на европейското дясно не е бил по-реален. Консервативните партии, които до сега са разделени в 2 различни групи ЕКР и ИД имат истинска възможност да работят заедно за силен проект с по-голяма тежест. В контекста на растяща несигурност и ислямизация, Европа има крещяща нужда от това. Консервативните движения растат навсякъде и електоралните нагласи вещаят около 160-170 депутата за ЕКР и ИД взети заедно, само с около 10тина места по-малко от първата ЕНП и много повече от либералите. Не е тайна, че присъствието на АФД в ИД беше може би спирачка за присъединяване на други партии особено от източна и централна Европа като формацията на Орбан например. Той отдавна е в много добри отношения с френските и италианските си колеги. Немските инвестиции в Унгария и в централна Европа обаче са значителни, а немският бизнес исторически е близък до християндемократите и съответно вражески настроен към АФД, която от години дърпа гласоподавателите им. Полската “Право и справедливост” (ЕКР) в последно време доста смекчи тона спрямо френските си колеги от Националния сбор, с които отношенията бяха силно обтегнати от началото на войната в Украйна . Испанската Вокс (ЕКР), за която се очаква да удвои резултата си на тези избори, посрещна с фанфари Марин Льо Пен на конгреса си на 19 май. Заявката за съвместна работа е осезаема. Младата партия от Португалия “Шега” (ИД) на Андре Вентура се очаква да влезе с исторически резултат в ЕП. Герт Вилдерс, прясно спечелил изборите в Нидерландия отдавна членува в ИД. 

От другата страна, много партии от ЕКР треперят от идеята, че Джорджа Мелони, водещата фигура в ЕКР може да подкрепи втори мандат на Урсула фон дер Лайен. Мелони е в доста неприятна позиция. Тя има нужда от парите и подкрепата на ЕС за справяне с вълните прииждащи имигранти и на  практика трудно може да се противопостави на Комисията. ЕКР обаче в никакъв случай не може да си позволи водещата им сила да гласува доверие за още 5 години на Урсула след пагубната й политика. Огромна част от партиите членки на ЕКР биха избягали моментално към ИД, нежелаещи да подкрепят авторите на Зелената сделка.  Мнозина в Брюксел се надяват именно Орбан да води преговорите за съвместен широк консервативен проект. Той има управленски опит и познава много добре повечето партии, най-вече тези от източна и централна Европа, а това в случая е голям плюс. Дилемата за Мелони би била по-малка ако ЕНП в крайна сметка реши да представи друг кандидат за председател на ЕК. Имената за Антонио Таяни и Марио Драги, подкрепен и от Еманюел Макрон,  се споменават в брюкселските кулоари. Такъв сценарйи би бил по-лек за италианското правителство, но дори и той не би устроил много консервативни формации. Не е изключено да видим и нов участник в Европейския Парламент в лицето на нова група водена от АФД, в която българската Възраждане, която отдавна си сътрудничи с немците би могла да участва.

Всички тези сценарии вещаят много интересни развития и преговори преди и след изборите. Историческият въпрос, които стои пред всички консервативни партии е дали ще продължат, както в последните години да бъдат разединени на база на егоцентризъм и различия, които биха могли да преглътнат, или ще успеят да се обединят в името на създаването на един сериозен проект от наднационално значение, който наистина да реформира ЕС и да се противопостави на политиката на фон дер Лайен,, която разрушава европейската идентичност, ценности и индустрията, която десетилетия осигуряваше на Европа водеща световна позиция.