Арогантно е от страна на активистите, които нападнаха Климт, да приемат, че всеки, който се интересува от изкуството, 
не го е грижа и за планетата

Атакуващите изкуството изглежда не проявяват никакъв интерес към съдържанието или целта на тези шедьоври

Не мога да се преструвам, че уважавам тази форма на протест

Още един ден, и друга галерия пострада от атаките срещу изкуството в името на акциите в областта на климата, които се превърнаха в мания за заглавия с отвратителна ескалираща логика. Колкото по-неприятно е отношението към известен шедьовър, толкова по-голямо е неговото медийно отразяване.

Сега членовете на Letzte Generation Osterreich (Последно поколение Австрия) са намазали с „нетоксичен фалшив петрол“ цялото стъклено покритие на картината „Смъртта и живота“ на Густав Климт, една колористична визия на розови и златни преплетени човешки тела, застрашени от мрачния жътвар. Не че можете да видите много от това в смущаващите изображения след атаката в музея Леополд във Виена, защото черно-лилавото петно почти замъглява тази картина.

Членове на Letzte Generation Osterreich (Последно поколение Австрия), хвърлящи черна течност върху картината „Смърт и живот“ на Густав Климт в музея „Леополд“, Виена, 15 ноември 2022 г.

Агресията на атаката отвежда тази вълна на акции една стъпка по-далеч от доматената супа върху „Слънчогледите“ на Винсент ван Гог и картофеното пюре върху Моне. Но тази стъпка напред до къде ще стигне?

Няма никакъв шанс правителствата да променят политиките си заради тези протести. Има обаче всички шансове едно велико произведение на изкуството в крайна сметка да бъде унищожено.

Акцията във Виена прави това ужасно деяние очевидно. Това е иконоборството. Сякаш има умишлен флирт с унищожаването на изкуството, и имплицитна заплаха да се стигне докрай, което изразява едно презрение към изкуството и музеите, които се опитват да го съхранят и защитят.

Не мога да се преструвам, че уважавам тази форма на протест. В нея няма смисъл и не притежава морална съгласуваност. Арогантно е да влезеш в един музей и да приемеш, че всички около теб са някакви самодоволни естети, които не се интересуват от околната среда. „Кое струва повече? Изкуство или живота?“ попитаха активистите от Just Stop Oil (Просто спрете петрола), които хвърлиха доматената супа по „Слънчогледите“ на Ван Гог. Какъв абсурдно фалшив дебат. Любовта към изкуството не обезценява живота, а напротив, помага ни да ценим и да виждаме природата. Цялото изкуство в Националната галерия в Лондон, където се случи нападението със супата, от Джото до Ван Гог, техните произведения се основават на вглеждане в живота и те възхваляват нашата планета.

Една картина на Джон Констабъл в стил HayWain (пейсаж) беше покрита с хартия при една от първите атаки на Just Stop Oil това лято, въпреки че Констабъл беше критик на индустриалната революция. Той рисуваше комини, затъмняващи небето с въглерод на своето платно „Отварянето на моста Ватерло“. Същата романтична любов към природата, която диша в неговите картини, вдъхновява изкуствоведа от XIX век Джон Ръскин да защитава естествения свят, както и социалната справедливост.

Но атакуващите изкуството изглежда не проявяват никакъв интерес към съдържанието или целта на тези шедьоври, които тормозят. Вместо това те изглеждат напълно чужди към самото изкуство.

Атаката срещу „емблематичното“ изкуство привлича вниманието и уж предизвиква дебат. И все пак единственият дебат тук е за протеста. Все още не виждам доказателствата за подновена мисъл или чувствителност към климатичната криза. Вместо това те раждат статии като тази за правилното и неправилното действие. Драматичните жестове в музеите не изразяват и не лекуват болката на планетата, и това може да направи само колективното действие. То трябва да се основава на демократично споразумение, а не на принудата от човек с петролната бомба, стоящ до Герника на Пикасо. Изглежда че натам се насочваме.

Наистина ли искаме да отидем още повече в сферата, където всяко произведение на изкуството е честна игра в името на една по-висша кауза?

А музеят Леополд получи спонсорство от една нефтена и газова компания за безплатен вход в деня на атаката. Връзката между света на изкуството и петролната индустрия е тази, на която трябва да се обърне повече внимание. Но тук Климт няма никаква вина. Той е работил предимно за клиенти евреи в началото на XX век, като е рисувал чувствени визии на силни жени и празнуващи любовта. Той не беше известен в своя творчески и страстен живот като привърженик на големия петрол, нито пък допринесе по някакъв голям начин за извънредната климатична ситуация. Няма причина на земята да използваме неговото изкуство за протест срещу климата.

Протестиращите срещу климата трябва да знаят, че това е злочест прецедент на саботаж на любящите, нежни картини на Климт. През 1945 г., след смъртта на Хитлер, част от СС подпалва замък в южната част на Австрия, в който имаше някои от най-великите му творби, и ги унищожи завинаги.

„Смърт и живот“, така се казва картината на Климт. Онези, които я атакуваха, си мислят, че се борят за живота, но може би те се борят за смъртта на самото изкуство.

(Превод за „Труд NEWS“ - Павел Павлов)