Чрез една такава екстраполация се формира възприятието за функционирането на човешкото общество според типа на компютърната програма

„Нулиране“, „рестартиране“ - очевидно е, че с оглед спецификата на предложения концептуален апарат, трябва да се започне с езика. Тези понятия са взети от езика за програмиране и пренесени в социалната сфера.

Доколко оправдана е тази екстраполация? По моя преценка това не само е неоправдано, но и определя първоначално изключително опасната матрица за човечеството изобщо. Чрез такава екстраполация се формира възприятието за функционирането на човешкото общество според типа компютърна програма. Самият свят на този език придобива един вид на глобален компютър.

От аналогията на обществото и човека с механична машина, предложена в епохата на Просвещението (Жулиен дьо Ламетри), от времето на наследниците на тази методологична линия стигат до аналогията за обществото като компютърна система. Компютърната програма може да бъде „нулирана“, може да бъде „рестартирана“, може да бъде подложена на вирусна атака и т.н. Утвърждава се разбирането, че обществото и човекът могат да бъдат програмируеми. Настъпващият цифров тоталитаризъм се затвърждава и чрез езика. Засега - под формата на метафори, но границите на метафората се изтриват.

Преди време беше регистриран нездрав ентусиазъм за пренасянето на понятията от икономически език в обществото. И дори не икономически изобщо, а само „икономикс“ - определено методологическо направление в теорията на икономиката. Тенденцията за такъв пренос може да се определи чрез понятието „мениджъризация“. Мениджмънтът е теория и практика за това как да се максимизират печалбите, като същевременно се намалят разходите. Тя е тясно обвързана с пазарната икономика. Когато се пренесе в цялата система на социални отношения, мениджъризацията се изразява в съпоставяне на цялата цялост на човешкото съществуване с пазара, включително култура, образование и здравеопазване. Резултатът е формиране на човешки Homo economicus. Приемането на антропологичния модел на Homo economicus на практика означаваше свеждане на човешките мотиватори до потребителски интерес и омаловажаване на духовните ориентири.

И сега, в дискурса за обществото и човека, модата за икономическия език е заменена с модата за езика за програмиране. По-специално, широко разпространено е понятието „ъпгрейд на съзнанието“. В лингвистичен план се узаконява не само цифровият тоталитаризъм, но и трансхуманизма. В нововъзникващата перспектива съзнанието може да бъде заредено, презаредено, нулирано. Всички тези тенденции в световното обществено развитие съществуват, но тяхното легитимиране означава всъщност участие в проекта за изграждане на новия световен ред.

След това, нека си зададем въпроса доколко използваните понятия - „нулиране“ и „рестартиране“ - съответстват на същността на продължаващите световни социални трансформации. Нулиране означава връщане на нещо в нулевото му първоначално състояние. По отношение на социалните процеси нулирането е заличаване на някакъв дълъг период от историята и връщане към условното начало. Рестартирането също предполага някакъв вид връщане към първоначалното състояние. Но къде е тази отправна точка - 1991 или може би 1917, 1789, 1517? Това, че днес има връщане към някоя от тези точки, не произтича от нищо. Няма причина да се смята, че постмодерният период или още повече постмодерността във връзка с модерността ще бъдат зачеркнати.

Произтичащите процеси, както изглежда, не се вписват в семантичната парадигма на понятията „нулиране“ и „рестартиране“. Тенденциите са напълно други. Тези процеси, които са били фиксирани по-рано, придобиват нова качествена характеристика. Ключовата дума, която беше изречена през 2020 г. за разкриване на тези тенденции, е „социално дистанциране“.

Изобщо социалното дистанциране е признак на съсловното общество. Какво означава използването му в съвременния контекст - безразсъдството на създателите на неологизма или разкриването на истинската същност на установения модел?

Новият модел, който се изгражда, не е връщане към миналото, с желанието да се рестартира историческия процес наново, а е преход към новата фаза на развитието на проекта. Този исторически модел е описан в различни религиозни традиции в проекции на есхатологичното време. В християнската традиция това е времето на царството на антихриста. И този религиозен есхатологичен език за описание на същността на случващото се е много по-адекватен от езика за програмиране. Възможно е да се използва и езикът на модерността, за да се опише същността на новия модел. Тогава вместо понятията „нулиране“ и „рестартиране“ трябва да се приложи категорията за „фашизация“. Темата за цифровия фашизъм, доскоро се смяташе за маргинална и конспиративна теория.

Същността на фашизацията е именно в създаването на система за социално дистанциране на „избраните” от останалата част на човечеството. Цифровият контрол се оказва инструмент за властта на „избраниците“ в новия модел. Теорията за тоталитаризма, възникнала някога в контекста на Студената война, не отговаря на реалностите на ХХ век и представлява пропагандна концепция, използвана за разобличаване на противниците. Но в момента тоталитаризмът се оказва потенциално възможен и технологично осъществим. Всички тези тенденции могат да се разглеждат като отдалечени последствия от елиминирането на съветската алтернатива през 1989-1991 г. И в това отношение логическата линия на текущите промени е съвсем категорична.

Това, което се случва днес, не е рестартиране, а е следващата фаза на предварително зададена тенденция, и се доказва от прогнозните доклади за „Глобалните тенденции на ЦРУ“, публикувани на всеки пет години. Те често обсъждат като сценарий всяка прогноза, която с известна стъпка на изоставане във времето е във фокуса на световната политика. И така, именно в доклада на ЦРУ за 2012 г. за първи път прочетох за заплахите от новия ковид, който може да дойде при нас от прилепите.

След това експертите на ЦРУ излагат четири основни сценария за развитието на света. Три от тях са нежелателни и един е желателен, който всъщност е представен като проект. Всеки от сценариите е получил афористично име: „Заглъхващите двигатели“, „Джина от бутилката“, „Корпоративен свят“ и „Сливане“. Желаният сценарий "Сливане" предполага политическата интеграция на света до създаването на редовен орган, който да работи редовно за решаването на проблеми, свързани с глобалната програма. Но понятието „световно правителство“ не беше използвано в доклада, но всъщност според представените му функции ставаше дума точно за него. В крайна сметка какво е това, ако не е световно правителство, та нали постоянно работещия изпълнителен орган на изпълнителната власт, който да работи, и се занимава с проблеми от глобално значение е именно това?

Но за прехода към сценария „Сливане“ е необходим значителен тласък, шок, който ще принуди човечеството да излезе от своето инерционно състояние. Силен катализатор за такъв преход може да бъде война с използване на ядрено оръжие, или сравнително мека пандемия от планетарен мащаб. Тогава, през 2012 г., експертите на ЦРУ вярваха, че това може да бъде пандемия от нова модификация на ковид...

И така, какво става днес? Това, което се случва, е това, което винаги е било основната тема на руската социална мисъл. Има опит да се изгради глобална империя, водена от световно правителство. И мисията на Русия е да се противопостави на този план. Руската мисъл, както религиозна, така и нерелигиозна, винаги е била подчертано есхатологична. Ние сме „близо до вратите“ в навечерието на последната битка на Армагедон. Вече са прозвучали тръбите, дали сигнал формирането на армията.

Краят на света не идва, но самото финално схващане, че е възможно да се мобилизират силите на доброто, се превръщат за Русия в импулс за поредния исторически пробив. Страната се нуждае от такова есхатологично разбиране и днес.

Концепциите на езика за програмиране като „рестартиране“ не съответства на есхатологичния език. Трудно е да си представим използването му във връзка с разбирането за добро и зло. И освен това думата „рестартиране“ има перспектива на възприятие, която е негативна в ракурса на историята. През 2009 г. беше обявено „рестартиране“ в отношенията между САЩ и Руската федерация, изразено в нов формат на отношенията между Обама и Медведев. Рестартирането обаче бързо приключи след като се разбра, че рестартирането на програмата се разглежда изключително само от платформата на американските интереси. Тук не става въпрос за ново рестартиране, а само за замяна на самата система.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)