Какистокрация – управление на глупците

От шумно рекламираната „управленска програма", зачената в онзи търговски мол, нищо не остана

Виждаме каква е тази „друга България": на безобразната шуробаджанащина, безскрупулния лобизъм и безсрамната готовност за национално предателство

„Какистокрацията“ е модел на държавно управление, в което властта се упражнява от неподготвени, посредствени и политически непригодни управници. Идва от гръцкото „какистос", което в превод значи "най-лошо“. Бележитият американски поет и общественик от XIX век Джеймс Ръсел Лоуел е формулирал и едно по-художествено описание на какистокрацията – „управление на мошениците, за сметка на глупците".

България вече деградира към какистокрация. Тук не става дума за рутинното и политически мотивирано недоволство на една опозиция, която по дефиниция привижда управляващите като вредни и неподготвени, за да изтъкне себе си. Иде реч за управление на глупостта в най-буквалния смисъл. За заемане на ключови постове в държавната йерархия от хора без опит, без достатъчно квалификация, без изградени политически възгледи и идеологически подредена ценностна система.

Представете си най-прекрасния зарзаватчия и го направете шеф на отделението по сърдечна хирургия в най-важната болница. А сега си представете, ако въпросният зарзаватчия всъщност не е най-прекрасният, а е учил-недоучил, взел някаква диплома, няма съществен опит и често удря в кантара. И пак го направете шеф на хирургията. Резултатът и в двата случая ще е един и същ – управление на глупостта. Заменете зарзаватчията и хирургията с каквито искате други професии, нямащи нищо общо помежду си като квалификация, умения и познания – пак ще получите същото. После пренесете това върху държавното управление. Ще получите какистокрация.

В своето всекидневие масовият човек по правило не поверява здравето си на довчерашни стажанти, а търси опитни специалисти и ги предпочита, дори да са грубияни, да го карат да виси в чакалнята или да си искат „почерпка". Парадоксът е, че същият масов човек у нас, който не поверява здравето си на стажанти, с удоволствие поверява съдбата на целия народ и на държавата в ръцете на стажанти, защото били млади или пък се усмихвали изкусително. При това не на стажанти в политиката, а на стажанти от всякакви други сфери – нискоразряден персонал в чужбина, начинаещи супервайзъри, млади „меринджеи" и всякакъв офисен планктон без понятие за политическото, за държавната машинария и обществените процеси.

Без разбиране за национален интерес. Без каквато и да е подготовка за упражняване на държавна власт. Това е какистокрация. Такава е държавата на „Просто Киро" и „Здрасти, аз съм Наско", която ни се сервира от политическата конструкция „Румен Радев-Стефан Янев-Кирил Петков“, управляваща държавата на практика вече цяла година. Помним добре политическия апломб, с който беше нарушена Конституцията, защото, ако имало повече министри като Кирил Петков, България щяла да бъде друга (по президента Радев). Помним също, че Стефан Янев гордо обяви, че е готов да гласува за Кирил и Асен. Виждаме каква е тази „друга България": на безобразната шуробаджанащина, безскрупулния лобизъм и безсрамната готовност за национално предателство.

Какво, ако не какистокрация, е държава, в която премиерът демонстрира системно стряскаща некомпетентност и дори неспособност да артикулира правилно елементарни аргументи и тези? Какво, ако не какистокрация, е държава, в която министърът на културата – момче, чийто професионален стаж се изчерпва с ремонта на едно селско читалище – тиражира в социалните мрежи малоумни селфита от министерския кабинет под влиянието на неизвестни субстанции? Какво, ако не какистокрация, е някакви чалга-сценаристи, временно облечени във власт, да показват среден пръст на България, да газят независими институции и да ламтят за още постове за своето партийно невежество? Да не споменаваме дори как на парламентарната трибуна се упражняват всякакви невнятни люде, пред които умилителната наивност на „Изгубена Станка" и „Злочеста Кръстинка" от зората на българския самодеен театър изглеждат като същински шедьоври.

Какистокрацията е неизбежно свързана и с деградация и феодализация на самата власт. Още миналата година по това време предупреждавах за опасността от „африканизация“ на политиката – т.е. изваждането й от територията на общото благо на националната общност и свеждането й до междуплеменна и кланова битка за контрол върху властта и ресурсите. Нещата обаче отидоха още по-далеч. Днес имаме правителство без обща и единна политика. Без обща и единна държавническа визия.

Без общо политическо действие. Четири партийни племена, които имат диаметрално противоположни възгледи по фундаменталните въпроси, пред които се изправя страната, са съчетани в едно правителство. Само и само за да са на власт и да консумират „тлъстите дробчета". От шумно рекламираната „управленска програма", зачената в онзи търговски мол, нищо не остана. Всяка партия е заградила плячката – по няколко министерства, назначава роднини и партийни протежета от портиера до директора и се оглежда за още плячка. „Големановщината" е в разцвет, за какъвто дори Ст.Л.Костов не би посмял да напише – толкова абсурдни мащаби взема лансирането на неподготвени хора, но готови за всякакви длъжности само и само да вземат държавна заплата и шофьор от НСО. Срамните пазарлъци около БНБ утре ще се прехвърлят към Конституционния съд, КПКОНПИ и така ще подчиняват на „управлението на глупците“ институция след институция.

Но и това не е толкова страшно – правителства идват и си отиват, а нанесените поражения рано или късно се преодоляват. По-страшното е, че правителството на Кирил Петков е програмирано да извършва национални предателства, винаги когато това се поиска от външния фактор – безропотно и даже с удоволствие. Готовността за безусловна капитулация пред претенциите на Скопие, която Петков и неговото обкръжение демонстрират, ще нанесе дълбоки и непоправими щети на българската държавност и национална идентичност. Щети, пред които Ньойският диктат ще изглежда невинно. Но все пак, остава поне надеждата, че сега, когато се вижда с каква лека ръка Кирил Петков продава българския интерес, поругава паметта на нашите деди, които са давали живота си за Македония и за българската свобода, онази заслепена общественост, която ги избра, ще разбере по-ясно защо е толкова важно да не се допускат лица с двойно гражданство по високите етажи на властта. И защо в повечето цивилизовани държави съществува такава забрана. Когато веднъж си декларирал лоялност към друга държава, няма никакви гаранции, че ще защитаваш интереса на твоята родна държава.

Разбира се, какистокрацията, до която деградира българският управленски модел, не е просто инцидентен продукт на конкретната политическа конюнктура. Тя има своята хранителна среда в нашето общество, което все по-устойчиво издига в национален култ политическото невежество, бягството от науката и експертността и всевъзможните налудничави конспирации. Общество, в което политическата култура и съзнанието за личната политическа отговорност, която носят гражданите за изборите, които правят, отдавна е под критичния минимум. Затова още дълго ще живеем в „управление на мошениците, за сметка на глупците“. И не, спасение не дебне отвсякъде!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи