Календарите - по следите на изтичащото време

Стенният лист на Христо Ботев.

Най-точен е прабългарският, възрожденските предсказват бъдещето

Революционният календар на Христо Ботев е уникат, който няма аналог в летоброенето

Календар иде от латинското calendae - първият ден на месеца. От същия корен е Коледа. Има лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и други календарни системи. Крайно интересна е прабългарската, за която френският математик проф. Мишел Лонгон пише:

„Доказано е, че древните българи са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен.“

Първият печатен календар по нашите земи се появява през 1818 г. Под наслов „Календар или мясецослов вечний“ е типографисан в Буда от панагюреца Цвятко Хаджигеоргиев. До Освобождението през 1878 г. излизат над 120 подобни издания.

Тогавашните българи купували по един календар в живота, като понякога го завещавали на деца и внуци. Възрожденецът прежалвал няколко гроша за издание от 200-300 страници, което слагал редом до Библията.
Вечните календари са енциклопедии, от които можеш да научиш почти всичко. Хроника на света осведомява кога е умрял Ной, кога се е родил Александър Македонски и кога се възкачва на престола цар Асен I. Отбелязано е делото на Кирил и Методий и това на Гутенберг.

Любознателният разлиствал алманаха и сричал, че през 1381 г. е изнамерен барутът, а през 1492 г. Колумб е открил Америка. Търговецът разбирал, че Лайпцигския панаир се отваря на 1 януари, 23 април и 22 септември. Таблица показвала на поклонника от Свищов или Пловдив колко е пътят до Света гора.

Предсказанията са задължителни за месецословите. Изкусен пророк бил Пенчо Радов Карловеца. Неговият „Календар вечний“ излиза през 1850 г. в Цариград и за две десетилетия претърпява шест издания. Освен в османската столица е типографисван в Белград, Букурещ и Киев.

Историята е потвърдила, че книгата не лъже. За 1914 г., когато избухва Първата световна война, Пенчо отбелязва „грабителства, поробления и различни боюве помежду силни владетели“. За 1943 г., когато умира цар Борис III, текстът сочи, че „един голям человек ще умре“.

Ето го и 9 септември 1944 г.: „Несогласие, непослушници ще вдигнат бунтове, боюве и големи вреди на владетелите, още смущения и гонения помежду приятели и братя...“ Смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. Карловеца маркира с лаконичното „смерт на жените“.

Пенчо Радов предсказва и промяната на 10 ноември 1989 г. Сатурн и Венера в рамките на зодията Везни чертаят облика на тази година, изчислява оракулът. Като „народни возмущения“ определя митингите през есента. Превратът в обкръжението на Тодор Живков щрихова като „зависти на големите и богатите человеци“.

Предсказанията на Карловеца не са локализирани само в границите на българските земи. Операцията на Джордж Буш по залавянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. той нарича „войнско предприятие на един силен цар“.
Влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. също е отразено. Организацията е обрисувана така: „Явление на нови царета да искат да грабнат насила державите на другите“. Последствията за широките народни маси са „намаление на благополучието помежду человеците“.

Последното предсказание, което можем да сверим с реални събития, е свързано с Близкия Изток. Войната в Сирия, терорът и лавината от бежанци. Перото на Пенчо Радов далновидно е проскърцало: „Боюве и убийства, многу неправди, тежки данове и беззакония многу от страната на владетелите камто поданиците си, бунтове продолжителни и велики препирания...“

Революционният календар на Христо Ботев е съвсем друга материя. Уникат, който няма аналог в летоброенето. Върху стенен лист за 1875 г. е изографисан Хаджи Димитър, а отдолу е поместено едноименното стихотворение. Православни светци са заменени с революционни дейци.

Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Константин и Димитър Миладинови са вградени в календара. 17 февруари е посветен на умрелите в Диарбекир, 8 август - на Цвятко Павлов и Никола Войводов. През 1867 г. двамата правят опит да организират чета, но са убити на парахода „Германия“.

И най-същественото! Срещу датата 9 март е записано: „40 мъченици и Васил Левски мъченик“. С лика на Апостола поетът издава стенен календар и за следната 1876 г. Той обаче още не е намерен.

Възрожденската традиция продължава след Освобождението. Михаил Костенцев например е класик в жанра. „Татко беше първият календарджия в София - пише в спомените си дъщеря му Райна. - Тези календарчета приличаха на алманаси. Какво ли нямаше в тях! И полезни сведения, и поучения, и стихове от Вазов, Петко Славейков и други. А приказки - колкото щеш! Тия наши календарчета се търсеха много заради богатия им и забавен материал.“

Летоброене

Въвеждаме Григорианския с глоби

Папа Григорий XIII

Григорианският календар е въведен с тържествен документ, наречен була. Волята е на папа Григорий XIII, датата - 24 февруари 1582 г. Новият календар коригира Юлианския на Юлий Цезар, който приема, че времето между две пролетни равноденствия е 365,25 дни. Дробната част се компенсира, като на всеки четири години една има с ден повече. Това е високосната година.

В Григорианския календар годините, кратни на 100, не са високосни. Изключение са кратните на 400. Тоест на всеки четири столетия се пропускат три високосни. Тази аритметика прави средната продължителност на годината по-точна - 365,2425 дни.

Ние въвеждаме новия стил със закон през 1916 г. В него е казано: “Датите на всички правотворни събития, които ще стават от 14 (четиринадесети) април включително 1916 г. - били те сделки, договори, правонарушения, раждания, венчания, умирания, възбуждане на процес или каквито и да са и от каквито причини да са се появили - ще се уреждат по новия, Григорианския календар, под страх на глобяване до 100 л. за всеки отделен случай, платими солидарно от всички участвующи в нарушението.”

Който отброява дните по стария стил, бърка в кесията и плаща!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи