-Господин Вельов, като депутат обиколихте цяла България, проведохте срещи с дейци на културата. Какво предвижда стратегията, която изготвихте за сектора?

-По време на тази обиколка структурирах една програма, която съдържа думите, изговорени по време на многобройните ми срещи с представителите на отделните ресори – читалища, библиотеки, музеи, галерии. Проблемите са много ясно изказани от хората, работещи в сектора. За някои от казусите има конкретни решения, за други по-скоро следващата стъпка би била сформирането на работни групи. По някои от темите има съгласие, по други не. Рядко има казус, който да е с пълно единогласие. Почти винаги има контрааргументи, често се противопоставят столичните и извънстоличните позиции. Тази програма е доста конкретна и около проблемите няма замъглени приказки. Когато казвам, че за библиотеките трябва нов софтуер, значи трябва такъв. Нови скенери, промяна в методиката на стандарта. Мерките са ясно разписани, защото са посочени от хората, работещи в дадения сектор, а те знаят много добре къде им е болката и какво може да се подобри. Това изисква обаче много работа и енергия. Ще видим бъдещето какво е и кога ще има подходяща политическа конфигурация, за да се започне работа по тази програма.

-Видяхте културата от една страна от позицията на свободния артист, от друга от страната на политик. Как ще коментирате това, което се случи преди служебното правителство и действията на служебния министър?

-Това, което видях за почти една година, когато бях в парламента и която съвпадна с пандемията, бяха вложените максимум усилия, за да бъде помогнато на колкото е възможно повече заети в културната индустрия. Не съм съгласен с всички нападки, обвинения, че нищо не се е направило по време на пандемията за културата. Това категорично не е вярно и може да бъде потвърдено не от стотици, а от хиляди изпълнители, които бяха подпомогнати и работата им беше гарантирана по време на ковид кризата. Беше непокътната заплатата на ангажираните във всички държавни институти, за разлика от много страни в Европа. Мой приятел, който свири в оркестър в Германия сподели, че заплатите им са били намалени по време на пандемията и все още са. Заплатите у нас са ниски в сравнение с европейския стандарт, това е отделна тема, но те не бяха пипнати и нещо повече-бяха гарантирани до края на 2021 г. Отделно от януари тази година институтите, които работят с делегирани бюджети върху гарантираната заплата започнаха да им се одобряват допълнителни субсидии по действащата методика. Това искане го поставяха по време на обиколките, които правех, искаха тази мярка.

-Какво беше направено за свободния творчески сектор?

-За свободния сектор беше направено много, но е факт, че то не достигна до всички, поради няколко причини. Но всъщност свободният сектор сега иска да продължи да разчита на всичките тези програми, които бяха спуснати през пандемията. Държавата осигури 22,5 млн. лева за свободния сектор през Национален фонд „Култура“ и Министерството на културата. Тези средства бяха разпределени по 15-20 програми. Достигнаха до хиляди свободни творци. В момента имаме бум на културни продукти, вследствие именно на тези средства, които творците получиха в момент, когато не генерираха никакъв приход. Създадоха се албуми, видеоклипове, премиери, турнета, концерти.

Свободният сектор се хвана сериозно за тази вълна, той знае своето място по кандидатстване по тези програми и от тук министърът на културата трябва да работи в посока работа със свободния сектор.

-Какви са приоритетите, на които служебният министър трябва да наблегне?

-Служебният министър на културата трябва да има основна задача в тези два месеца ведомството, което управлява да не спре да работи. Това се отнася за всички институции в държавата, защото не трябва да се усети рязка смяна на кабинетите. Важно е да има плавен преход. В момента мисля, че основната задача, която си е поставил служебният министър е да се рови и да намери нередности, както ги нарича „чудовищни“ нарушения. До момента обаче се говори без никакви конкретни доказателства, просто се спуска информация. Това го дефокусира от най-важната задача, а тя е секторът да не усети разлика в управлението. Но забелязвам, че културни институции масово започват да свалят от програмите си постановки, представления, защото се притесняват, че няма да им бъде одобрен бюджета, а те правят разходи, които няма да бъдат одобрени. Досега всичко е вървяло по график, но след като той заяви, че почти всички културни институти са на сериозен минус и голяма част от тях трябва да бъдат затворени. Това са крайно плашещи думи и секторът моментално реагира, като се сви, свалиха представления, някои от културните институти почти половината от организираните събития са отменили до края на годината. Не би трябвало това да е идеята на служебния министър. Не бива да се предозират нещата.

-Каква е Вашата прогноза за изхода на изборите?

-Има вероятност и при вторите парламентарни избори за тази година да няма стабилно мнозинство и за разочарование на избирателите да се стигне до трети избори. Забелязвам появата на някакъв отрезвителен момент в говоренето, но недостатъчен, за да се направи стабилен парламент. Повечето дават заявка, че няма да променят позициите си. Това означава, че никоя от партиите няма да има мнозинство. Ако от "Има такъв народ" преди казваха, че няма достатъчно подкрепа, вероятно сега ситуацията няма да е по-различна и те пак няма да имат това огромно мнозинство, за да направят кабинет. Ще видим какви ще са детайлите след изборите, но ако се стигне до трети тур, това ще разочарова, разгневи избирателите. Още повече с предстоящата зима и навлизането в глобална икономическа ситуация, не искам да я наричам криза, но инфлацията се усеща вече. Всички тези фактори ще подействат чисто психически на избирателите.Това, през което минаваме, не е случайно. Мога да кажа, че е един вид пречистване, катарзис, нещо, което трябва да преживеем, за да се променим. Говоря и за партиите, и за хората извън партиите.

-Проведохте срещи с културни дейци във Велико Търново, направихте и прекрасен концерт пред публиката на старата столица. Как оценявате Велико Търново като културно средище?

-На първо място забелязвам, че Велико Търново е много оживен град откъм туризъм. Тук потокът на хора не спира, международният обмен също. Туризмът и културата са силно свързани.  Велико Търново е и може да бъде още по-ярък пример за развитие на културен туризъм.Голяма заслуга за това има и кметът Даниел Панов, който е със силно отношение към туризма и културата и това се усеща по всичко, което се случва в града. Градът освен че изглежда чист е и като мравуняк, бълбука от живот. Има голям потенциал той да бъде ярък пример за развитие на международен туризъм. Велико Търново  е един от малкото градове, които имат уникални дадености като история и архитектура и това трябва да се използва.В програмата си, на база тези срещи и разговори, първата глава е за културния туризъм. Защото това е най-важната точка в една стратегия. Туризмът е двигател за културната индустрия, той осигурява публиката. Дали ще е в музея, на концерт, на фестивал... Може и само до известна степен библиотеките разчитат на постоянната, местна публика, всички останали разчитат на външни посетители. Ако те са и отвън, още по-добре. И това е висока летва. Хубавото е, че много библиотеки вече развиват сериозни програми, свързани с туризма и излизат от традиционното библиотечно дело, което ни е познато, имат събитийност и това е факт.Например концертът на "Тумбаито" във Велико тръново. Той съчета и участие на латино клубовете. Във Велико Търново има няколко салса школи  и това вече е традиция. Един такъв концерт събира това общество и го показва на останалите, които не са знаели за неговото съществуване. С "Тумбаито" искахме да дадем и един друг пример – да се работи интензивно за смесване на културни проекти от различни райони. Ние идваме от столицата  - група с най-добрите изпълнители- инструменталисти – Мишо Йосифов –един от най-добрите тромпетисти в страната, Вили Стоянов – тромбон, Борко Тасев – бас и др. И каним на сцената местната ученическа формация "Джуниър Бенд". Ние свирим техни парчета, те свирят наши, а отпред танцуват местните латино школи. Това взаимодействие трябва да се случва в цяла България. Тази програма, която написах, е на база разговори с Националното сдружение на общините, с кметовете, с Министерството на културата, Министерството на туризма. Да има възможност за културен обмен между градовете и информационна система. Когато общината кани изпълнител, винаги да се мисли какво може да се интегрира и как да се даде стимул на местните изпълнители, творци и артисти, на местната културна общност. София генерира основният културен продукт, с по-висока стойност – билетите са по-скъпи, публиката е по-голяма и това засенчва не по-малко стойностни културни проекти и не действа стимулиращо на местните културни общности. В културната и туристическа индустрия съм убеден, че трябва да се действа децентрализиращо. Необходимо е да се стимулират районите извън столицата. Мина този бум, когато хората се изнесоха към големите градове, сега е обратното. Затова трябва да се мисли за стимулиране на местните културни общности.

-Какво бихте казал на хората преди да отидат до урните на 11 юли?

-Обществото ни е разделено, разбито. Бих казал на всички да четат повече, да разсъждават, да се опитат да направят разумен избор на базата на повече информация, съждения, мислене за по-далечни перспективи. Много е притеснително за мен това, че България е в челните места в Европа, заедно с Турция, Македония, Черна гора и др, по успешно приемане на фалшиви новини. Ние сме много лесно податливи на фалшиви новини. Не четем много, не се задълбочаваме. И на базата на тях вземаме поредният погрешен избор, който ни води до поредни трудни ситуации и грешни посоки. Разбираме че сме направили грешен избор след година – две- три. И казваме – ето, няма да гласувам, всички са маскари. Трябва да виждаме реално какво стои зад думите. Освен обещанието и красивата дума, дали стои нещо реално, перспектива.

Нещо, от което сме били разочаровани, минали са 10-15 години, сменили са се поколения, някои не са го чували, други са го позабравили. И тези политици се връщат като нови лица, с нови обещания, и се завърта един омагьосан кръг. Как точно те са носители на новото, като вече са окепазили много неща.Младото поколение не слуша съветите на по-възрастните. Казват, аз ще си правя, каквото съм си решил. Имам право на опит, дори да е грешен. Дори да е така, навремето и ние сме правили нашият избор, но се надявам, ако правим грешни избори, бързо да поправяме посоката. Не съм сигурен, че избори след още три месеца ще донесат бързо коригиране, но определено за няколко месеца може да се види например един министър дали може да прави нещо смислено, градивно, или повече говори, без да  помага на сектора. Защото той е точно това – помощник на сектора си, да сработи, да го облекчи, да го стимулира, да е в негова услуга. Да не го обърква и обезсърчава. Времената са трудни не само заради ковид кризата, тя доведе и здравна и икономическа. Грозни нападки се появиха, речникът дори в най-висшите представителства като парламента, е завлядан от речта на омразата. В този ред на мисли културата е спасителна в такъв съдбоносен момент.