- Калине, новата ти песен  „Без теб не мога“, която е с международната музикално-танцувална група „Амазония“, е много гореща и провокира летни емоции и страстни танци. Би ли разкрил за какво се пее в нея, защото само една част от текста й е на български?
- Текстът на песента написа Larissa Franklim, която е и хореограф на проекта, но също така пише текстове и пее, докато аз написах българската му част. В началото пускахме отделно българска и отделно бразилска версия на някои от нашите песни, но сега е световна тенденция да се смесват няколко езика. В „Без теб не мога“, освен португалски език, който използват в Бразилия, присъства и френски, защото Сиамен Кадо, която също е член на „Амазония“,  речитатира и пее в песента на креолски френски. В песента се говори за емоциите от любовта, как понякога си мислим, че можем без любимия човек, но установяваме, че „без теб не мога“. На същата вълна е  и бразилската част, а наскоро дори изпълнихме песента в гръцка версия на френския речитатив, защото Мария Аврамиди е с гръцки корени. Докато учих в Холандия винаги съм си представял, че един ден ще имам международна група с такова присъствие от различни светове - от Ангола, Хаити, Нигерия, Бразилия, Гърция…, като аз съм единственият с чисто български произход в нея. Мога да кажа, че „Амазония“ е една осъществена мечта за мен. 

- Видеото към „Без теб не мога“ също е много горещо. Как намираш  атрактивните мулатки, с които работиш и какво би разкрил за тях? Твои приятели карат ли те често да ги запознаваш с тези красавици?
- Клипът е на режисьора и оператор Жоро Марков. Стана наистина страхотно видео. Да, мои приятели непрекъснато ме тормозят да ги запознавам с тях и аз им казвам да идват на наши концерти и така - който дойде на събитие го запознавам. Аз самият се срещнах с тях покрай Елена Бали, която е  български хореограф, но вече живее в Щатите. Тя имаше силен афинитет към афро и латино културата и танците и събра тези екзотични момичета, а после добавихме  и музиката. Когато се запозная с подобни цветни и усмихнати хора и първото нещо е да ги попитам дали танцуват и дали се занимават с музика? „Амазония“ е отворен проект и ако ми отговорят с „да“, ги каня да се присъединят към проекта. Много е интересна историята на Капи Жоаким, която е родена в Ангола и майка й е от там, а баща й е българин. След време тя идва с него тук и вече от 15 години не е виждала майка си, защото там има труден визов режим, а скоро самата тя стана майка на мулатче от връзката й с българин. Диего да Франса, който е капоейра танцьор и перкусионист в групата също остава в страната ни, заради любовта. В началото идва в България по работа и има договор като танцьор на морето. Там обаче се запознава с бъдещата си съпруга Сесилия- пламва голяма любов и сега вече имат две дечица и живеят в Пловдив. 

- Според теб, какво ни пречи най-много на българите да можем да се радваме на живота така, както го правят бразилците и въобще латиноамериканците?
- Първо – предразсъдъците ни пречат, но не само на българите, а и на европейците като цяло. Второ - ние винаги се опитваме да мислим много надалеч – сега, ако направя това какво ще се случи след месец, а след година.., докато те мислят в по-близък план и това ги кара да изживяват по пълноценно живота си и да се забавляват на макс. Това води до факта, че не са от най-пестеливите, но като ги видиш и осъзнаваш че те са много по-щастливи от нас. Особено българите имаме малко повече комплекси, насадени през годините и това също ни пречи.

- Ти участваш в „Бай Рок“, който е продължение на хитовия спектакъл „Бог Рок“. Каква е ролята ти в него?
- В „Бай Рок“ все още наместваме ролята на всеки един от нас- музикантите до Филип Аврамов , който е в центъра и е написал сценария за спектакъла. Нашата функция е предимно музикална, а представлението е много интересно и забавно и ме кара да се смея. Това, което ми харесва  е, че дори в някои на пръв поглед по-повърхностни думи има по-дълбок смисъл, а тези думи не са никак малко. Сценарият на спектакъла е около сътворението на света и в него има доста скрити и нескрити послания, така че е интересно да се види.

- Освен на музиката и театъра, в последно време ти си отдаден и на политиката. Успяваш ли да не се повлияеш от всички коментари и нападки, които неотменно съпътстват всички навлезли в тази сфера?
- Като човек на изкуството аз съм емоционален и трудно мога да кажа, че не ми влияят. Разбира се, че ме бъгват понякога, но като влизаш в политиката трябва да си подготвен за такива неща и да ги приемаш философски. Тези нападки много често дори не са персонални, а заради политическата сила, която подкрепяш, или заради някакви моментни настроения. За щастие, хората около мен са положително настроени и общо взето нямам особени драми с този интернет хейт, който се излива. Според мен, в последните години стана тенденция хората да имат двойствено поведение – да изливат в интернет целия си гняв и комплекси, заради всичко, което не им се случва в реалния живот, а още по-голямо удоволствие за тях е, когато гневът им е насочен към някой популярен човек. Голям кеф е да можеш да го напсуваш свободно в мрежата, докато в реалния живот - на улиците, или в ресторанта тези хора буквално не ги виждаш, защото са потайни, а другото им аз е във виртуалното пространство. Тази анонимност в интернет води до голямо изкривяване, но аз съм позитивно настроен човек и се опитвам да запазвам спокойствие. Най-много се зареждам в планината и гледам да ходя там по-често.

- Кое е най-нелепото обвинение, което си чувал по повод политическата ти ангажираност?
- Те са постоянно едни и същи, примерно че съм бил взел една торба пари, за да се включа в политическия живот и едва ли не съм станал милионер, след като станах част от ГЕРБ - това е голяма нелепица. У нас винаги има подозрение, че някой нещо ти е платил, или нещо друго се е случило, за да имаш желание да участваш в политическия живот. Сега напоследък, най-глупавото нещо, което се написа е, че Калин Вельов е взел 40 000 лева от Министерството на културата. Това е най-коварната лъжа, защото проектите, за които кандидатствах  са за групи и организации, като артистите, с които кандидатствахме за тях са над 40. Само в турнето на „Тумбаито“ по един от проектите участват над 10 човека и откровено казано, хонорарите ни са доста занижени, но нямаше как да не е така, заради ковид кризата и частичното финансиране. Но хората лесно се подхлъзват с подобни лъжи. Сега даже видях една класация, в която българите сме първи по бързо възприемане на фалшиви новини - ние сме в челната петица по този показател в Европа.

- Има ли твои колеги, които видимо промениха отношението си към теб, покрай работата ти в Министерството на културата?
- Определено промениха отношението си към мен – първо, заради влизането ми в политиката и второ, покрай работата ми в сектор „Култура“. Някои го промениха положително - обаждат се по-често, пишат, а други отрицателно – и това е нормално. Като цяло, нашият сектор е много шумен и плаче, че не му се обръща внимание, че политиците не го разбират и същевременно, когато някой от сектора ни влиза в политиката за да се случват определени положителни за нас законодателни промени, тогава всички се емват да го оплюват и да го прибират обратно в кюпчето. Хем искаме представители в политиката, хем като някой е там се опитваме да го унищожим – има едно такова противоречие. Нашите колеги трябва да разберат, че ако искат промени, трябва да имаме силни представители сред политиците в законодателната и изпълнителната власт.

- Знае ли се вече дали ще си в листите на ГЕРБ за предсрочните парламентарни избори на 11-ти юли?
- Да, видях че съм листите на девета позиция в 23-ти избирателен район в София.

- Изненада ли те решението на Слави Трифонов да направи своя партия и ти би ли се присъединил в даден момент към нея, все пак беше част от „Ку-ку бенд“?
- Не, не ме изненада. Той от толкова години реално прокарва такива идеи през предаването си, че дори си мисля, че късно се случи. Не бих станал част от неговата партия, защото не виждам допирни точки с начина им на мислене, а стилът им на говорене и поведение по-скоро ме отблъсква, отколкото да ме привлича. Държанието им в 45-тото Народно събрание беше под всякаква критика. Много политически сили атакуваха политическия живот на България досега и обясняваха, че ниският рейтинг на Народното събрание е точно заради това, а като се озоваха там и какво се случи?! Да, интересът в началото се повиши - чисто по български, заради големите сеири, но после стремеглаво занижиха рейтинга с този речник, който е изключително грозен и политици с такъв статут не бива да си го позволяват. 

- А имаш ли незабравими моменти и случки от съвместната ви работа със Слави и „Ку-ку бенд“?
- Имам много такива. Бил съм близо две години на път с тях и сме имали  много репетиции и концерти заедно, които до ден-днешен си ги разказваме като се видим. Една от смешните случки е при едно пътуване от София до Слънчев бряг за концерт. Беше в тези години, в които нямаше магистрала и с автобус без климатик до морето се пътуваше по седем-осем часа и пристигнахме супер изморени. Бях си взел ролерите и в момента на пристигането ни реших да покарам по алеите на Слънчев бряг, за да се освежа малко, но Слави каза: „Сега редим сцената и инструментите и веднага започваме репетиции.“ Аз се опитах да протестирам: „Как, пътували сме толкова време, нека малко да си вземем въздух!“, и въпреки всичко обух ролерите и тръгнах. Тогава Слави подкара джипа и с охраната започна да ме преследва да ме върне, но не успя да ме хване и аз си покарах на воля. След това се появих на саундчека, но нямаше последствия. Често сериозно му развалях дисциплината и  той ми се сърдеше, но същевременно усещах, че му бях любимец.

- В последната година-две ни напуснаха много талантливи изпълнители и артисти. Липсата на кой усещаш най-силно?
- Може би на Татяна Лолова – тази усмивка, чар и позитивизъм, който много липсва в днешно време. Димо от P.I.F. също много ми липсва.  Виждам се сравнително често с жена му и дъщеря му, които също са много готини и позитивни хора. 

- На 18-ти юни имаш рожден ден. Какво би те зарадвало най-много?
- Винаги най-много се радвам на рождения си ден, когато съм на сцената с любимите си формации и имам досег с публиката. Тази година това ще се случи не на 18-ти, а на 19-ти юни, когато с бразилския проект „Амазония“ имаме концерт на площада в Русе. Преди това ще отбележим рождения ми ден със семейството и дъщеря ми. 

- Как те промени ролята ти на родител и има ли неща, на които се учиш от дъщеря ти Карина? Тя има ли интерес към музиката?
- Ами, тези малки същества ни учат всеки ден на някакви нови неща и изглаждат характерите ни. Общо взето, с нейното израстване се опитвам и аз да вървя в крак с родителския си ангажимент и желанието да съм максимално адекватен. Преди Кари ходеше на уроци по пиано и добре се справяше, но в момента не е на тази вълна. Иначе обича музиката и слуша всичко, до което малчуганите успяват да се докопват. Когато сме заедно, аз й подбирам различни денс и комерсиални неща, които одобрявам и тя си ги слуша. 

- В момента статусът ти във фейсбук е „необвързан“…
- Да, от близо 2 години живея самостоятелно. Но с Диана се грижим заедно за Карина и останахме в добри отношения.

- Любимата ти мисъл, или цитат?
- "Има само един начин да избегнеш критиката: да не правиш нищо, да не казваш нищо и да бъдеш нищо." (Аристотел)