Каквото и да правиш, трябва да го вършиш с кеф - дори да метеш улиците, убеден е актьорът

- Г-н Врачански, какво е било личното ви докосване до Ги дьо Мопасан преди постановката "Бел Ами"?

- Личното ми докосване? Никакво! Когато ми предложиха ролята, тогава седнах и прочетох романа. Признавам. Преди това не го бях чел. Нямах никаква представа за него. Прочетох го, защото ми се наложи. Може би защото до момента не ми бе попадал пред очите или просто защото не съм проявавал интерес. Не знам... Факт е обаче, че го прочетох и невероятно много ми хареса!

- Не е ли учудващо, че разговорът за нашето съвремие се води чрез "Бел Ами" в театъра с помощта на прозата от ХIХ век?

- Ами, това е поредното доказателство за гениалността на човека, написал този роман!

- До каква степен успехът си струва усилията?

- Зависи каква цена си готов да платиш за успеха. В случая героят ми в "Бел Ами" е устремен да успее, без да се интересува какво оставя подир себе си. Не бих могъл обаче да кажа, че се асоциирам с този образ. Надявам се и други хора да не се опитват да тръгват по неговия път. Разбира се, не размахвам към никого пръст: "Не правете така!", но вижте какво се случва с Бел Ами накрая...

- Кой кого вае в една любовна връзка?

- Интересно... Нашият прочит на романа е, че жените, които са намесени в повествованието, те задават посоката на мъжа. Бел Ами надали я приема с лекота, ала когато това е единственият начин да постигне успеха, той просто го следва. Може би ако имаше друг начин, друг път да постигне целта си, не знам, той би тръгнал именно по него. Но пък тогава щеше ли Ги дьо Мопасан да напише роман за него... (Смее се.) В самото начало има реплика към Бел Ами: "Да, ще се превърнеш в мръсник, но това не трябва да те притеснява!" Тоест казват на героя ми - това е начинът, друг няма!

- След тази роля имате ли вече рецептата как се става политик?

- Ааа!.. (Смее се.) Тази тема, политиката, не я харесвам. Считам, че специално тази професия е доста, доста отдавна опорочена!

- Да примем, че в момента разговарям с Бел Ами... Какво бихте ме посъветвали, за да стана политик?

- Да се запознаете с точните хора!

- Случвало ли ви се е да говорите неща, които не сте искали да кажете в живота?

- Да, много често ми се е случвало. На сцената... В "Бел Ами" - също. Особено в края на пиесата. Някои пиеси позволяват да се вмъкват злободневни неща от живота по време на спектакъла. И почти винаги се получава доста приятно.

- Доколко вярно е твърдението на американската актриса Кийра Найтли, че в киното, за разлика от театъра, винаги имаш чувството, че си съвсем сам?

- Тя би трябвало да знае по-добре, снимала се е доста повече от мен (Усмихва се.) Смятам, че и в киното без партньори не става. Дори да се чувстваш сам... Винаги трябва да имаш партньори. Да, наистина в киното, когато правиш близки кадри, ти си сам пред камерата. Но без партньор не става. Аз затова харесвам толкова много театъра, защото играта на сцената е свързана с партньорството. До момента не ми се е налагало да играя моноспектакли, не че не ги харесвам, ала считам, че са прекалено сложни и към днешна дата не си позволявам да се впускам в подобна игра. Някой ден, може би... По обичам да си партнирам с колегите, приятно ми е и смятам, че едно от хубавите неща в професията ми е да си с някого на сцената. Магично е. А и ако нещо се случи, може ти на него да подадеш ръка или той на тебе.

- Къде е по-силна илюзията за вас - пред камерата или на сцената?

- Илюзията? Може би пред камерата. Там понякога трябва да си представяш неща, които не съществуват, и въображението трябва да играе много повече.

- Търсите ли в работата си над текста критически анализи на пиесата, за да ви помогнат да изградите образа си?

- По-скоро се доверявам на хората, с които работя и които са зад сцената или зад камерата. Не мога ли да намеря отговор за едно или друго нещо, се обръщам към тях. Към онези, които са избрали даден материал, които са избрали мен и за които приемам, че са много по-подготвени от мен.

Христина Христова:

Въобще не става дума за повишаване на пенсиите

Увеличаването на стажа и осигурителните вноски може да се окаже непосилно за хората, предупреждава бившият министър

- Г-жо Христова, името ви беше спрягано за социален министър в служебното правителство. Получихте ли такова предложение?

- Да, имаше разговор между мен и президента Радев, но доколкото знам, за всяка позиция са водени разговори с по няколко човека. Впоследствие не влязох в служебното правителство. Ако бях одобрена, нямаше да ми е чуждо нищо там. Това беше и идеята на президента - да има опитни хора, които, като влязат в служебното правителство, да работят буквално от първия ден и да не губят време за подготовка.

- Кое според вас е най-важното нещо, което трябва веднага да се направи в социалното министерство?

- Няколко са нещата. Отдавна стои нерешен въпросът с определянето на минималната работна заплата. Това е стар дебат между синдикатите и работодателите и е крайно време да вземем някакво решение. Сега се определя по административен начин - правителството решава, че от 1 януари тази година ще бъде 460 лв. и няма обяснение защо не е 470 или 450 лв. например. В повечето страни от Европейския съюз минималната работна заплата е в относителен процентен дял от средната работна заплата - 40-50%. Тогава всичко е ясно и прозрачно и може да се планират разходите на работодателите. Трябва да се възстанови и социалният диалог. Не вървят добре нещата в Съвета за тристранно сътрудничество. Няколко пъти вече работодателите го напускат, защото са недоволни, че не са били сезирани навреме за внасянето на даден нормативен документ. Не се планират предварително заседанията. Може би трябва и отново да се направи анализ на програмата за енергийно и социално подпомагане, или т.нар. целеви помощи за отопление. Много се разшири енергийната бедност на хората, защото цените на енергията са високи, а доходите си остават най-ниски в Европа. Поради географското положение на България броят на нуждаещите се от повече средства през зимния отоплителен сезон нараства - ето, тази зима е продължителна, с много ниски температури. Там, където има малки деца, възрастни и хора с хронични заболявания, трябва нормално отопление. Необходимо е да се прегледат отново критериите за такива помощи а- дали не остават извън тази мрежа много нуждаещи се. Включително и да се засили контролът по програмата.

- В тази връзка няма как да не ви попитам за инвалидните пенсии. Почти 1 млн. българи получават такива. Не трябваали там нещата да се променят като критерии? Оказва се, че ние сме едва ли не държава на индвалидите.

- Точно така, имаме 960 000 инвалидни пенсии, което е много голямо число. Въпросът тук е много сложен и има няколко аспекта. Първият, който много ме тревожи, е, че като направим сега цялостен анализ на дейността на ТЕЛК-овете и на експертните решения, издадани от тях, и въобще на здравния статус на хората с увреждания и хронични заболявания, да не се окаже, че наистина е в много лошо състояние здравният статус на населението и че наистина има много болни. Ние не сме наясно дали имаме такъв проблем, защото не е направен такъв анализ. И второ - да се търси фалшиво и неправомерно издаване на решения от ТЕЛК. Там е възел от проблеми. За лекаря в ТЕЛК се изисква да има специалност, 10 години стаж по нея, да не работи никъде, същевременно му се дават около 500 лв., което е предпоставка за корупция. Третият аспект на този проблем е големият наплив за получаване на инвалидни пенсии поради факта, че пенсиите за прослужено време и старост са много ниски и хората не могат да посрещнат своите разходи.

* Валери Божинов се обяви за генерал

* Стоянка Мутафова кани публика и за 100-годишнината си

* Носителят на "Пулицър" Майкъл д`Антонио:

Всяка дума в биографията на Тръмп е истина

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 8 ФЕВРУАРИ!