За рекламираните от правителството антикризисни мерки и защо ръководството на БСП е доволно от постигнатото, което е далеч от обещанията в предизборната им програма, попитахме доскорошния председател на БСП-София Калоян Паргов. Той отговори и на въпроса ни защо Корнелия Нинова го отстрани от поста. Питахме и за бъдещето на столетницата и за цената, която ще плати партията за участието си в сегашното управление.

- Г-н Паргов, адекватни ли са антикризисните мерки, които правителството обяви?
- Като краткосрочни антикризисни мерки - да. В дългосрочен план те ще имат проинфлационно въздействие. Разковничето е в инвестиции за стабилизиране на икономиката и гарантиране на нейния растеж.

- Много се изговори за увеличение на пенсиите, а направеното е смешно. Какво ще обясните на електората си?
- В интерес на истината по отношение на пенсиите и пенсионерите имаше доста активни действия, но това не е достатъчно. Исканото от БСП актуализиране на пенсиите, спрямо моментния осигурителен доход, не се е случило още. Другият проблем е, че реално доходите на голяма част от работещите извън бюджетната сфера не търпят актуализация и това ден след ден ги прави по-бедни. А това са не малка част от българските граждани.

- В мерките ги няма най-важните неща от програмата на БСП - за необлагаем минимум, за семейно подоходно облагане, но Нинова не изглежда недоволна. Защо?
- На този въпрос може да ви отговори само тя.

- Социологическите агенции дават близки резултати за БСП и „Възраждане“, а според някои от тях партията на Костадин Костадинов дори ви изпреварва. Какво е обяснението ви?
- За съжаление някои прогнози и предупреждения, които отправяхме през последните месеци, макар и заглушени в медийното пространство, се сбъднаха. Казвахме, че войната ще повлияе в икономически план негативно на управлението, включително и на БСП. Ние заявихме, че ще сме социалният вектор, а той не зависи само от БСП в това правителство. Последната дума за парите има министър Асен Василев и от него зависи, както каза и социалният министър от нашата квота Георги Гьоков. Въпреки това БСП, без значение какви ресори има, носи отговорност за всички взети решения.

- Получихте ли отговор на въпроса защо БСП трябваше да влезе в тази коалиция?
- Отговорът мисля, че е ясен. Той е свързан с лидерските амбиции на Корнелия Нинова да се задържи на всяка цена на поста си.

- Само заради оцеляването на Нинова, БСП трупа негативи?
- За съжаление на партията ни u липсва дългосрочна визия. През последните години стратегическо мислене отсъства. Работи се от избори на избори, от ситуация на ситуация - с къс хоризонт. А понякога действията и в политиката, и в живота имат дългосрочно въздействие.

- Социолози прогнозират, че при следващи избори е възможно БСП да не прескочи бариерата от 4% и да не влезе в парламента. Възможно ли е това да се случи?
- Не вярвам в подобни прогнози. Макар и БСП да се е свила до най-твърдото си ядро, защото през миналата година загуби близо 700 000 гласа спрямо 2017 г. Това са хора, които вече не гласуват за партията ни. Каквото и да се случи оттук-нататък БСП ще присъства в и следващото Народно събрание. Въпросът е в какъв вид, под каква форма и с каква тежест. Защото, за съжаление, тенденцията от миналата година е лявото да е все по-слабо представено в парламента.

- В Европа се наблюдава същата тенденция. Ако има леви партии, те са крайно леви, десните са крайно десни. В този смисъл не допускате ли, че БСП вече си е изживяла времето?
- Това е причината „Възраждане“ да демонстрира такова крайно поведение, с което печели все повече избиратели. Разбира се, „Възраждане“ е в много по-изгодна позиция от БСП, която е в управлението. Те имат три ясни каузи. Първата я видяхме по време на COVID пандемията - организираха протести срещу мерките, които ограничават хората и това се възприе масово от българските граждани. Втората бе свързана с войната в Украйна и искането им позицията на България да е неутрална. Тази позиция е много близка до позицията на Унгария и на нейния ръководител Орбан. Виждаме, че самият той печели от това. Третата тема е свързана с РС Македония. Предстои тя да е отново във фокуса на вниманието в началото на юни и ще бъде поредното изпитание за управлението. Това е втората тема, след войната в Украйна, по която очевидно се търси вариант хем да се доближи до масовото обществено мнение, хем да се удовлетворят евроатлантическите щения и интереси. По темата Македония трудно може да се намери витиеват вариант, както с оръжието за Украйна. През следващите седмици България трябва да каже вдига ли ветото и дава ли зелена светлина на РСМ или не. Средно положение няма.

- Като стана дума за витиевати обяснения Вие вярвате ли в уверенията, че военно-техническата помощ за Украйна изключва оръжия. Какво са бойните машини, които твърдим, че ще ремонтираме?
- Участието под каквато и да е форма, независимо дали ще доставяш муниции, пушки, гаубици или ще ремонтираш военна техника, е военна помощ. Видяхме, че болшинството от хората в България не възприемат това положително и считат, че страната ни трябва да запази неутрална позиция, доколкото можем да имаме такава при евроатлантическите ни обвързаности. Но виждаме, че други държави, макар и малко на брой, успяват да поддържат подобни позиции.

- Нали военната помощ за Украйна бе една от червените линии за БСП, нали Нинова твърдеше, че ще напусне коалицията. Защо нищо такова не се случи, а започнаха лицемерни увъртания, че ремонтът на техника не бил военна помощ?
- Очевидно, че властта за БСП след 10 годишна пауза е нещо, което ръководството смята като панацея за проблемите на БСП. Не винаги обаче участието във властта е лек, то може да се превърне и в отрова. Защото най-лесно е да бъдеш в опозиция, да критикуваш и да предлагаш на едро различни решения, без да носиш отговорност. По-трудно е когато вече носиш отговорността като част от управлението за всяко действие или бездействие и това се отразява на отношението на избирателите към партията. Най-важното за хората е икономическата ситуация, а обедняването е в ход. За съжаление инфлацията нараства. И тук може да се постави въпросът „Защо участваме в тази коалиция, след като дори не можем да се похвалим, че реализираме част от нашата платформа и програма, с които сме спечелили доверие и сме се включили в тази коалиция“. Могат да се поставят и по-фундаментални въпроси като АЕЦ „Белене“ на фона на галопиращи цени в енергетиката и липсата на достатъчни средства за компенсации и на бизнеса и на енергийно бедните хора, чийто брой непрекъснато расте. Какво се случва с „болниците да не са търговски дружества“? Какво става със семейното подоходно облагане?

- Вие тези въпроси задавате ли ги, като се съберете на Национален съвет?
- Аз не мога да ги задам заради наказанието, което ми наложи националното ръководство. Очевидно смисълът на това наказание е бил да не мога да ги поставям. Сега го правя чрез вестник „Труд“. Това се теми, които ще дискутираме, когато отчитаме нашето участие във властта. Да, бюджетът има рекордна социална насоченост в размер на около 20 млрд. лв. Въпросът е дали хората ще я усетят. Предстои и актуализация на бюджета, която също ще бъде ключова за успешно преминаване през тази година на фона на растящи претенции от различни браншове. Рядко сме виждали така обединени работодателските организации. В момента в правителството има две ключови фигури - това са премиерът и министърът на финансите. Може би трябва да се включи и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, защото той непрекъснато се явява в ролята на обясняващ на партньорите кое е възможно и кое не, както и защо трябва да се случи или не трябва да се случи нещо.

- Не разбрах, само оцеляването на Нинова като лидер на БСП ли е причината да стоите в тази коалиция?
- Разбира се, оставането в една коалиция винаги може да бъде облечено като отговорно поведение в защита на националните интереси, в изпълнение на ангажименти и обещания. Но идва време да се тегли чертата и да се прави равносметка. Темпът, с който се случват и изпълняват определени предизборни ангажименти, част от които са залегнали в предизборното споразумение, е много слаб. Освен това вече шести месец от началото на мандата това правителство няма управленска програма. Надявам се, че ще могат да представят такава, предвид заявките им за пълен управленски мандат.

- Може ли Македония внезапно да прекрати съществуването на това правителство?
- Казусът с РС Македония ще е поредният тест за това управление. От България се очаква еднозначен отговор. Даването на подкрепа под условие, за каквато все по-често се говори, не е решение. Защото това условие един ден може да бъде изпълнено, а дали ще бъде изпълнено, зависи от много неща...

- За записването на българите в конституцията ли става въпрос?
- Да, вписването на българите като част от държавнотворните народи, които са в основата на македонската нация, е ключово. А те там отсъстват. Претенциите ни са не само за гарантиране правата на българското малцинство, но и за признаване на исторически факти и събития - теми, по които настоящите комисии могат с години да заседават, да се сменят и професорите, без да се постигне напредък и сближаване на позициите. Но ако има нещо, което би изкарало хората на улицата, това е поругаването на историята, с която ние толкова се гордеем.

- Вярвате ли, че това може да изкара народа на улицата, при положение, че инфлацията и обедняването не са прелели чашата на търпението му?
- Вярвам, защото темата Македония е много чувствителна за голяма част от българите. Почти всеки втори или трети има корени, свързани с тази част на Балканския полуостров, която е била в границите на България в немалко периоди от нашата хилядолетна история.

- Защо отношенията между Нинова и президента са необратимо лоши, заради инженерството на Радев на проекта на Кирил Петков и Асен Василев ли?
- На този въпрос трябва да отговори самата Нинова. Да каже защо скъса тези отношения, което повлия на политиката на БСП, която се задава от ръководството на партията. Повечето избиратели на БСП и до този момент подкрепят Румен Радев, който според проучванията на различни социологически агенции все още е най-рейтинговият политик.

- Един личен въпрос, ако позволите. До ден-днешен не разбрах защо Ви беше наложено наказание от партийното ръководство?
- Аз няколко пъти съм казвал, че страхът на Нинова от това, че начело на най-голямата, най-интелектуалната и най-мощната организация на БСП има човек, който не следва политиката на „Yes man“ по отношение на нея, за разлика от обкръжението u.

- Това е неформалната причина, каква е формалната?
- Тя е малко на принципа „Крадецът вика, дръжте крадеца“. Не съм спазвал устава на БСП за брой заседания на Градския съвет през годината. А истината е, че през 2021 - годината с 3 национални избора сме провеждали заседания почти всеки месец. Вместо един път за годината, три пъти свикахме Градската конференция, за да редим листите. Второ, по отношение на казуса с избора на нов шеф на СОС. Позицията на групата общински съветници беше за неподкрепа. Тази позиция я заявих публично в началото на въпросната онлайн сесия на СОС. Аз самият не участвах физически в тайното гласуване, защото бях под карантина. Това кои общински съветници от БСП не са спазили партийната дисциплина няма как да се разбере при таен вот. Но това, на фона на някогашната явна подкрепа на 1/3 от групата на БСП за Сотир Цацаров да бъде начело на КПКОНПИ, някак си бледнее. Тогава никой не постави въпроса за наказание на Нинова като председател на парламентарната група.

- Може ли БСП да си върне избирателите?
- Може, но трябва да мине поне още един парламентарен цикъл - кратък или пълен, а БСП да осмисли дали води правилната политика преди и след избори. В момента всички са вперели погледи във властта. А дали партията ще плати цената с електоралния си резултат, за който прогнозите не са никак оптимистични, е въпрос на време да разберем.

- Надеждите ви за връщане на електората на БСП свързани ли са с отстраняването на Нинова от лидерския пост?
- Въпросът за лидерството ще бъде актуален, след като е ясен резултатът от сегашния управленски мандат. Това ще стане след следващите парламентарни избори - предсрочни или редовни, когато видим резултатите от тях и какво ни отреждат те. Като човек, който е ангажиран с местната власт, искрено се надявам сметката да не бъде платена на местните избори през следващата година.

Нашият гост
Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив. Завършил е Втора английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”. Висшето си образование получава в УНСС със специалност “Международни отношения”. Магистър е по “Европейска интеграция”.
Председател е на Градския съвет на БСП в София от 26.10. 2013 г. до 19.02.2022 г.
Трети мандат общински съветник. Заместник-председател е на Комисията по транспорт и пътна безопасност и член на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие. От 2015 г. до март 2022 г. беше председател на групата общински съветници от “БСП за България” в Столичния общински съвет.