Новият филм на режисьора и сценарист Камен Калев - “Февруари” бе селектиран на най-големият филмов фестивал в света - Кан. За съжаление, фестивалът тази година е с висока температура, болки в гърлото и всички други симптоми на коронавирус, които го слагат под карантина. Сиреч няма да има червен килим, блясък, “Златна палма” и премиера на “Бързи и яростни - 9”. Но пък българското кино получи огромен комплимент, благодарение на кански талантливия ни творец.

“Хубаво е, когато филмът стане събитие, иначе си оставаш само с половината от преживяванията”, казва Камен Калев, макар и за друг негов успешен филм - “С лице надолу”.

В своя може би най-личен филм, Калев разказва за един мъж на 8, 18 и 82 години в неговото село. Ритъмът на монотонното му ежедневие сякаш е предначертан и лишен от смисъл. Историята е вдъхновена от живота на собствения му дядо.

“Дядо ми винаги е бил обект на моя интерес - той беше като камък, който съм опитвал да разгадая и да накарам да проговори, за да може да общуваме. Бях още студент във Франция и имах навика да го записвам на камера, задавал съм му въпроси, опитвал съм се да пробия мистерията как един човек може да прекара целия ден сам, без да говори с някого. Дали се чувства щастлив, дали мечтае за нещо... Задавах му въпроси, но като че ли не получавах отговори. Освен може би някакво състояние, което ми е подсказвало, че той се чувства добре сред природата”, разказва режисьорът пред сайта за култура “Площад Славейков”.

Във филма само главната роля се изпълнява от професионален актьор - Иван Налбантов. Всички останали са аматьори, в смисъл, че влагат душа в задачите си на актьори, но никога не са учили за това.

“По принцип много трудно се работи с тях. Освен работата, която има с професионалните актьори, се добява и още една - това да обясниш генерално какво правим, какво се изисква, как се снима един филм и тн. И това е една бариера, която се появява в последния момент и се изразява с много голям стрес. Те изведнъж се сковават. Представи си тяхното ежедневие в Стара Загора, да речем. И един ден идва някой, качва го на един автобус, докарва го до София, където сто души тичат около него, техника, прожектори и “айде почваме”. Ние с екипа снимаме и скачаме от сцена в сцена и вече снимаме от три седмици, и този човек е поредният, който трябва да се включи в процеса, понякога за не повече от два часа. А съм го видял преди една година някъде. Аз съм сигурен в избора си, защото тези хора са избрани заради това, което са, заради гласовете им, заради енергията им, заради очите им, заради дрехите им... те няма нужда да играят, а просто да бъдат себе си... но точно това се оказва най-сложно”, разкрива една от секретните кутии с надпис “Как да...” Камен пред “Интервюто”.

Той е роден е през 1975 г. в Бургас. Учи във френската гимназия в Бургас, а след това го приемат операторско майсторство в НАТФИЗ, където следва две години. Продължава образованието си във Френската национална академия за киноизкуство “Фемис” в Париж. Със своите първи филми той взима участие във филмовите фестивали в Сараево, Берлин, Ню Йорк, Стокхолм, Кан и други. Автор е на над 60 комерсиални и музикални видеоклипа.

През 2005 и 2007 г. заедно с Димитър Митовски Калев представя творбите си “Върнете заека” и “Лошият заек” на филмовия фестивал в Кан.

Влюбва се във визуалните изкуства от малък.

“Бях на 13 години. С мой приятел играехме на стражари и апаши и се чудехме къде да се скрием. Промъкнахме се тайно в едно фотоателие на площад “Тройката”, в центъра на Бургас. Там за първи път видях фотоувеличителите, тъмната стая, обективи, хартии и всякакви други джунджурии. Разбрахме, че там се води фотокръжок, така се наричаха тогава заниманията по интереси. Силно впечатлен, веднага исках да се запиша, но изведнъж тока изгасна и в тъмното не можехме да намерим химикал. Но аз не можех да чакам до следващия ден, исках още в този момент да съм сигурен, че ще участвам и ще мога да се уча на фотография. След дълго търсене, намерихме един молив и така написах името си в голямата книга с участници. Доста години по-късно, с Борислав Пенков, моя учител по фотография и човека, на който дължа влечението си към изобразителните изкуства, решихме да потърсим тази книга. Намерихме я и действително все още името ми стоеше там, надраскано с молив. За жалост, моето първо ателие вече не съществува, на негово място видях, че са построили магазин за телефони”, разказва за първата среща с музата Камен.

Срещата му с музата на много млади мъже - Летисия Каста е въпрос, който всички му задават. Тя участва във филма “Островът”. Участва... това е кастриран глагол. Сияе във филма.

“Доброто кино е това, което на мен ми говори. Трудното кино. Автори, които поемат много рискове, които познават пътищата, но са избрали трудния път, този, който още го няма. Там, където проличава сложна личност на автора, който разбива предрасъдъци, който е луд, който не го е страх, който се е опазил от други влияния.”

Ако някой иска да прави силно кино - това е формулата. По Калевски.

Първият му филм - на инат

През 2009 г. неговият дебютен филм, направен сякаш на инат, удря в сплита задремалото българско кино, най-малкото защото е реализиран без никаква държавна помощ, а предизвиква истински фурор сред публика и фестивали. “Източни пиеси” е първият български филм, показан в една от паралелните сесии на фестивала в Кан, след 1990 година. Българската премиера на филма е на 6 октомври 2009 г. в Бургас (единственият до този момент в официална селекция е “Посоки” на Командарев). В него за първи път работи с Иван Налбантов.