Най-новият филм на Камен Калев “Февруари” ще открие юбилейния 25-и “София Филм Фест”. С този акт се ражда нова надежда киното да се върне към нормален живот у нас. Лентата на талантливия режисьор вече бе селектира в паралелната програма “Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала Кан 2020. Селекцията включваше общо 56 заглавия. Кан отмени изцяло фестивала, заради пандемията, но избраните филми получиха етикета Cannes 2020, който трябва да помогне за разпространението им и да ги направи известни по целия свят.

Екипът на “Февруари” определя като “може би най-личния филм” на Камен Калев, вдъхновен от живота на дядо му - разказ за събития, направен по “необичайно поетичен и интригуващ начин”.

“Имах нужда да се изчистя от всякакви влияния и да намеря пътя към това, което ми е най-близко и за което мога да говоря по най-директен и емоционален начин. Сюжетът на филма се появи спонтанно и съм използвал конкретни истории, върху които е организиран сценарият. В същото време не исках да правя биографичен или антропологичен филм - да изследвам бита на този човек.”, разказва Калев пред “Дневник”.

Връзката с дядо му е била много силна и дълбока. Повече от родител и потомък.

“Дядо ми винаги е бил обект на моя интерес - той беше като камък, който съм опитвал да разгадая и да накарам да проговори, за да може да общуваме. Бях още студент във Франция и имах навика да го записвам на камера, задавал съм му въпроси, опитвал съм се да пробия мистерията как един човек може да прекара целия ден сам, без да говори с някого. Дали се чувства щастлив, дали мечтае за нещо... Задавах му въпроси, но като че ли не получавах отговори. Освен може би някакво състояние, което ми е подсказвало, че той се чувства добре сред природата”, разказва режисьорът пред сайта за култура “Площад Славейков”.

Във филма само главната роля се изпълнява от професионален актьор - Иван Налбантов. Всички останали са аматьори, в смисъл, че влагат душа в задачите си на актьори, но никога не са учили за това.

“По принцип много трудно се работи с тях. Освен работата, която има с професионалните актьори, се добавя и още една - това да обясниш генерално какво правим, какво се изисква, как се снима един филм и тн. И това е една бариера, която се появява в последния момент и се изразява с много голям стрес. Те изведнъж се сковават. Представи си тяхното ежедневие в Стара Загора, да речем. И един ден идва някой, качва го на един автобус, докарва го до София, където сто души тичат около него, техника, прожектори и “Айде, почваме!”. Ние с екипа снимаме и скачаме от сцена в сцена и вече снимаме от три седмици, и този човек е поредният, който трябва да се включи в процеса, понякога за не повече от два часа. А съм го видял преди една година някъде. Аз съм сигурен в избора си, защото тези хора са избрани заради това, което са, заради гласовете им, заради енергията им, заради очите им, заради дрехите им... те няма нужда да играят, а просто да бъдат себе си... но точно това се оказва най-сложно”, разкрива една от секретните кутии с надпис “Как да...” Камен пред “Интервюто”.

Той е роден е през 1975 г. в Бургас. Учи във френската гимназия в Бургас, а след това го приемат операторско майсторство в НАТФИЗ, където следва две години. Продължава образованието си във Френската национална академия за киноизкуство “Фемис” в Париж. Със своите първи филми той взима участие във филмовите фестивали в Сараево, Берлин, Ню Йорк, Стокхолм, Кан и други. Автор е на над 60 комерсиални и музикални видеоклипа.

През 2005 и 2007 г. заедно с Димитър Митовски Калев представя творбите си “Върнете заека” и “Лошият заек” на филмовия фестивал в Кан.

Влюбва се във визуалните изкуства от малък.

“Бях на 13 години. С мой приятел играехме на стражари и апаши и се чудехме къде да се скрием. Промъкнахме се тайно в едно фотоателие на площад “Тройката”, в центъра на Бургас. Там за първи път видях фотоувеличителите, тъмната стая, обективи, хартии и всякакви други джунджурии. Разбрахме, че там се води фотокръжок, така се наричаха тогава заниманията по интереси. Силно впечатлен, веднага исках да се запиша, но изведнъж тока изгасна и в тъмното не можехме да намерим химикал. Но аз не можех да чакам до следващия ден, исках още в този момент да съм сигурен, че ще участвам и ще мога да се уча на фотография. След дълго търсене, намерихме един молив и така написах името си в голямата книга с участници. Доста години по-късно, с Борислав Пенков, моя учител по фотография и човека, на който дължа влечението си към изобразителните изкуства, решихме да потърсим тази книга. Намерихме я и действително все още името ми стоеше там, надраскано с молив. За жалост, моето първо ателие вече не съществува, на негово място видях, че са построили магазин за телефони”, разказва за първата среща с музата Камен.

Събира малък екип

При реализирането на “Февруари”, Камен Калев прилага съвсем нов и за него подход. Той събира изключително малък състав, за да може да държи пулса на историята и когато се наложи да спират и преосмислят как да продължат.

Камен освен режисьор е автор на сценария, включва се зад камерата и сам прави монтажа на филма. Оператор е Иван Чертов, композитор - Петър Дундаков, а Ива Минева - сценограф и художник на костюмите. В ролите във “Февруари” са Иван Налбантов (участвал и в друг филм на Калев “Източни пиеси”), Христо Димитров - Хиндо, Ненчо Костов, както и непрофесионалните актьори Лъчезар Димитров и Кольо Добрев.