Канали за свръзка при рибите

Биоакустична активност под водата

Специални рецептори с висока чувствителност

Добра реакция на електрополето

Нашите риби нямат специални органи за възпроизводство на звуковите сигнали. Звуковете се произвеждат паралелно с другите актове. Най-голяма биоакустична активност се наблюдава в периода на храненето им. При това звуковете се чуват даже под водата. Така, например, шаранът в аквариума може да се чуе от разстояние половин метър. При резки движения рибата издава звукове с ниска честота.

Звуковите колебания с различни честоти рибата възприема чрез специален слухов апарат и страничната линия - система за приемане на водните колебания, разположена практически по цялото тяло. Въпреки, че от въздуха във водата прониква само 0,01% звукова енергия, рибата се осведомява за събитията около водоема по звуковете. Разговорите и шумовете по време на въдичарстването носят на рибата информация за опасните зони. В същото време добрата имитация на резки движения на риби /примерно чрез блесни/  привлича хищните риби към въдичаря.

Електрическите канали за свръзка при сладководните риби са открити относително скоро. Те се характеризират със слаби напрежения на електрическото поле. Нашите риби нямат специални органи за генериране на електрически ток. Но това свойство се появява, когато рибите свиват мускулите си при резки движения.

Рибата твърде добре реагира на електрополето и при високи напрежения изпада в сътояние на шок. Въз основа на това са създадени различни способи за промишлен риболов с използване на електрическо поле. Този метод се използва и при биологически мелиорации на водоемите, при отпъждане на рибите /с някакви природозащитни цели/. Електрическите сигнали на тези водни животни се регистрират на относително къси разстояния и на всякаква дълбочина. Най-често електрическите и звуковите канали работят едновременно, като при това действат определени групи мускули.

Обонятелните органи на рибата й позволяват да определя твърде малко концентрации на вещества във водоема. Тя добре усеща кръвта, веществата отделяни от кожите на събратята й и много други - от органичен и неорганичен произход. Най-често тези миризми имитират храна, хормонални вещества, остатъци от растения. Обонятелният канал е главният, най-„тънкият”.

За възприемане на сигналите при всички начини на свръзка рибите имат специални рецептори /приемници/, които по чувствителност доста превъзхождат съответните човешки органи. Даже зрението на рибата се отличава с това, че тя гледа едновременно обстановката във водата и над нея.

Запознаването на човека с различните канали за свръзка на рибите способства за изграждането на по-пълна представа за тяхното поведение. Разработени са специални биофизични методи, които позволяват да се отчитат особеностите на поведението на рибите при усъвършенстването и създаването на нова риболовна и рибовъдна техника.

За калкана

Личинката на калкана има нормално разположени очи, както при повечето риби - от двете страни на главата. Тя живее в горните слоеве на водата и се храни със зоопланктон. В по-късния стадий на развитие калканът започва да се храни с червеи, мекотели, понякога и рибки. От този момент той започва видимо да се преобразява: лявата страна на тялото му почва да расте по-бързо от дясната, лявото око постепенно се измества вдясно, тялото става плоско и в края на краищата двете очи се оказват едно до друго върху дясната му страна.

Змии помагат на сови

Общоизвестно е, че хищните птици /в това число и много сови/ често се хранят със змии. Американски изследователи открили нов интересен вид взаимодействие между тези животни. Наблюдавайки в Тексас гнезда на малки ушати сови, те изяснили, че възрастните птици носят на пиленцата мъртви жертви и само един вид змии били доставяни живи. Някои от влечугите били изяждани от малките крилати същества, но повечето оставали живи и обитавали гнездото. Обикновено тези змии се хранели с дребни насекоми. Но при търсенето на храна те не се отказвали и от дървесни клончета. Вероятно тази особеност им позволявала дълго да живеят в гнездата на совите. Описаната ситуация съвсем не е рядко явление: от 77 обследвани гнезда в 18 били намерени змии /по 1 до 15 екземпляра всяко/.

Разложилата се маса от фекалии и недоядената храна в гнездото създават богата хранителна база за дребните членестоноги, които там са в изобилие. Тях ядат и змиите. Предполага се, че те самите избавят пилетата от паразити и възможни конкуренти за храна: в гнездата с живи змии малките крилати същества растат по-бързо и смъртността им е по-ниска във сравнение с гнездата без змии. Но в някои гнезда били забелязано, че змиите живеят около 15 денонощия, а след това загиват. Една от вероятните причини за това е масовата поява на един вид мухи, които нападат змиите или пък нарушават вътрешната структура на гнездото, правейки го непригодно за съществуването на влечугите.

По този начин присъствието на змиите в гнездата на малката ушата сова благоприятства за размножаването ѝ. Но не е ясно носи ли изгода за самите змии. Такива взаимоотношения се отнасят към термина коменсализъм - форма на съществуване на организмите, при които едни от тях извличат полза, неносейки при това нито полза, нито вреда на другите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл