Всеки поет има муза (или музи), но само най-талантливите предусещат, че любовта доизгражда творческия имидж чрез определен топос – местност, град, природен феномен, улица, площад... Националното послание може да бъде и глобално, но житейските корени винаги са сантиментална прегръдка с родното място.

Ненатрапчиво, постепенно, книга след книга, поетичният поток оформи символа „Площад „Гарибалди”, с който Ивайло Диманов еманципира себе се от другите столични поети. Няма друг поет в София, който така прецизно да е вградил себе си в градския топос. Този площад концентрира неговите коловози от любов, надежди, изпитания, разочарования, поражения и полети, които съпътстват драмата на всеки един живот. Поезия, която е достойна за всяка световна антология, поетическа правда от най-висока класа. Издал 9 стихосбирки досега, поетът с китара събра най-доброто от всички свои книги и така се роди 10-ата антологична стихосбирка „Всички пътища водят към „Гарибалди”, чиято премиера предизвика антиковид фиеста вечерта на 6 март – рождения ден на автора.

Макар и отвикнали да се събират на премиери на книги, над 100 приятели, колеги и почитатели на поезията препълниха клуб „Журналист” в сградата н СБЖ, за да се включат в импровизирания празник – рожден ден, рецитал, концерт, коктейл, прегръдки с маски и вино с цвят на залез...

„Уди Алън казваше, че животът ни предлага безброй изкушения и опасности, но и много възможности. Когато човек стане на 32 евро и половина, трябва да издаде една нова книга – още по-добре да е с твърди корици...” – приветства публиката Ивайло Диманов и в типичния си шеговит стил разказа как Силвио Берлускони е посетил площад „Гарибалди” през 2010 г., когато заедно с Бойко Борисов са открили паметника на Джузепе Гарибалди... 

Преди началото на рецитала няколко знакови личности споделиха думи за него.

„Въпреки притесненията за КОВИД нищо не може да спре хората, които ценят истинската поезия. Ивайло Диманов е председател на Комисията по професионално-творческите въпроси на СБЖ, член на УС. Благодаря му за всичко, което прави в това отношение, както и за великолепните книги, които издава и ни събира всяка година на рождения си ден” – каза Снежана Тодорова – председател на СБЖ.

Анна Заркова – главен секретар на СБЖ, говори в метафоричен план: „Ивайло е поет и журналист с твърда корица”. 

Поетът Захари Иванов сподели, че приятелството е над всичко, когато става дума за мъже, които пишат сериозна поезия: „Кълбото на човешките отношения става все по-малко. Причината може би е в пандемията, но може би в друго. Тесла е казал някога, че нашият живот се крепи върху светлината и поезията. Но поетите стават все по-малко. Затова те трябва да се пазят. Със своя дух Ивайло изгради това гнездо на поезията – клуб „Журналист”. Той е от малкото поети-стоици. Ивайло работи сериозно върху стиха и достигна върхове, откъдето вижда много и с малко думи казва много. Той е един наистина голям поет”.
Участници в импровизирания спектакъл бяха още Хайгашод Агасян, Мадлен Алгафари, Хайри Хамдан и Райчо Русев-Райсън. „Езикът на душата е метафоричен – затова в тази неистова криза се увеличи броят на хората, които четат поезия...” – каза Мадлен Алгафари.

Последва двучасов рецитал с творби от „Всички пътища водят към „Гарибалди” на поета и барда Ивайло Диманов, в който се включиха и поетесата Мария Радкова, и музикантът Михаил Шишков-баща. Диригент на тази великолепна творческа атмосфера беше капитанът на „Гарибалди”... А десетките автографи доказаха, че наистина пандемичната криза е породила ренесанс на интереса към поезията.