Кара Делевин: Бях пълна с гняв

Кара Делевин е на 28 години, има близо 44 милиона последователи в „Инстаграм“ и през миналата година е спечелила близо 16 милиона лири – достатъчно, за да стане най-скъпоплатения модел на Великобритания. Тя е и сред по-успешните и изящни млади актриси. Привлече вниманието на публиката с роли в „Отряд самоубийци”, „Валериан и градът на хилядите планети”, „Треска за лалета”, „Хартиени градове” и други. 

Кара има широки артистични амбиции - играе, пее, танцува, позира и пише, но най-вече - изглежда скандално добре. Делевин е висока, слаба, стройна и стегната, с високи скули, големи светли очи, плътни устни и драматични вежди, които се превърнаха в запазена марка на нейната студено-пленителна красота. Преди години излезе и първата книга на младата актриса - роман за проблемни младежи със заглавие „Огледалце, огледалце”.

- Кара, вие не се страхувате да говорите за своята сексуалност днес и психически проблеми в миналото, да изглеждате открита и уязвима пред публиката. Какво ви дава този тип общуване?
- Искам да съм открита и откровена. И за личните неща. Преди не пусках никого в душата си, защото се страхувах, че човекът ще ме напусне. Никога не се доверявах на хората, не съм ги чувствала достойни често ги отблъсквах. Още от детството си харесвах мъже. На пет се влюбих в треньора си. Той се ожени за друга моя учителка и аз плаках седмици.

Имах четиригодишна връзка с човек и след това той си тръгна, а аз се запознах с най-добрия му приятел. Постоянно, отново и отново, мъжете ми причиняват болка и ме нараняват. Връзките с жени ми дават друго ниво на любов и съпреживяване.

Но аз мразя етикетите. Мразя да ги поставям. Променям се всеки ден.

- Как решихте да станете и писателка?
- Имах толкова много за споделяне. Вкарах много от тийнейджърския си гняв в тази история. „Огледалце, огледалце” разказва за млади неудачници, които не пасват в обществените норми, структури и йерархии. Почерпих много от собственото си израстване. Аз нямах типичното детство. 

Прекарах първата част от живота си в престижния квартал Белгравия в Лондон. Имах привилегированото детство, но в същото време никога не се чувствах достатъчно добра и адекватна. Смятах себе си за странна и самотна. Всъщност, за и до ден днешен съм под влиянието на подобни размишления. 

Никога не съм била класическата красавица. Със сигурност нямаше да стана супермодел през 90-те. Но модите се променят, естетическите търсения търпят еволюция. Но усещането за неадекватност беше особено силно в тийн годините ми - дори и след като получих първите си моделски ангажименти.

- Какво е провокирало тези мрачни чувства?
- Нямам конкретен отговор. Цялата атмосфера в Лондон, тревогата, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво трябва да правиш. Разбира се, всичко това влезе и в книгата ми. 

Омразата и обичта към себе си и разбирането, че в крайна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да разбереш кой точно си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто трябва да го направиш.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта