На 2 май се навършиха 5 години от създаването на едно уникално пространство: културно-историческия комплекс Двор на кирилицата до гр. Плиска – единствен в света музей на старобългарската азбука. По този повод на територията на комплекса беше извършен молебен за здравето на българския народ и бяха отбелязани още три годишнини: 1155 години от Покръстването на българите, 1113 години от Успението на Св. Цар Борис I и 1339 години от основаването на гр. Плиска.

„Дворът на кирилицата” е едно не само познавателно, но и вдъхновяващо място.

Тук се усеща как небето се е отворило, историческата памет преодолява бездната на вековете, а изящните скулптори на буквите не са просто паметници на нашата азбука. Те са знаци на слава и идентичност, която ние сякаш забравяме в ежедневието.

Нито едно правителство в последните 30 години не създаде подобен пантеон на писателското дело, възхваляващо кирилицата. Направи го единствено Карен Алексанян – със собствена визия, страст и средства!

За тези пет години от съществуването си „Дворът на кирилицата” вгради в себе си надеждата на милионите хора по света, ползващи кирилицата, че старобългарската азбука има своя достоен храм под небето на България, а бюстовете на писатели-класици на 13 народности добавят своя ореол към енергийното поле на това сакрално място...

]

От няколко дни основателят Карен Алексанян получава десетки поздравителни писма от министри на културата на различни държави, кметове, председатели на творчески съюзи, писатели и родолюбци.

Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура и медии в Парламента, изрази почитта си към делото на Карен Алексанян, определяйки го като благородно, заслужаващо похвала: „Цялостното отношение на Карен Алексанян към кирилицата и българската история е принос към духовността на България и Европа”.

На фейсбук страницата „Двор на кирилицата” са публикувани писмата и видео обръщенията, които изтъкват значимостта на комплекса в исторически, етнокултурен и просветителски аспект.

Сред личностите, отправили благодарност за високата мисия на Карен Алексанян, са: Николина Ангелкова – министър на туризма на Р България, Николай Санджиев – зам.-министър на културата на Р Калмикия, Соелма Дагаева – министър на културата на Р Бурятия, Мурад Гаджиев – зам.-министър на културата на Р Дагестан, акад. Румен Ралчев – Велик Приор на Ордена на тамплиерите, Любов Нимбуева – обществен деятел от Бурятия, Костадин Костадинов – лидер на партия „Възраждане”, Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград, Деан Станчев – депутат от ВМРО, Тодор Иванов – председател на Фондация „П.К. Яворов”, Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света, Артур Надосян – композитор и певец, Людмила Снитенко – поетеса, координатор на Славянска академия за Русия, Любомир Христов – кмет на Шумен, Ивелин Станев – областен управител на Силистра, Дарин Димитров – кмет наТърговище, Митко Стайков – областен управител на Търговище, Милена Недева – кмет на Каспичан, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Феодосия Габышева – министър на културата на Р Саха (Якутия), Предраг Бйелошевич – председател на Съюза на писателите в Р Сръбска (Босна и Херцеговина), Иван Иванов – депутат от БСП, Митко Александров – депутат от ГЕРБ, Ваня Червенкова – бизнес дама, Йорданка Кушева – учителка, Артур Хованисян – председател на „Съюза на арменците в Европа”, Валя Балкански и Петър Янев, Ваня Ангелова – поетеса, и др.

В интервю за официалния сайт на Съюза на българските писатели Карен Алексанян каза:

„Над 400 милиона души по света пишат с буквите, създадени в Първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят това. Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на 9 в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи. В нашия музей сме посрещали представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, беларуси, черногорци и др., Всички чужденци оставаха силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.

Вече достатъчно дълго време се наблюдава страшната борба за превземане на културните кодове на страните. Много фондации и организации водят нескрита пропаганда срещу кирилската азбука и са радостни, когато поредната страна обявява, че започва използването на латиницата, което в крайна сметка означава приемане на „нови” ценности. И опасността тук е не че подобни преходи преминават на фона на цветни революции или други сътресения, а в това, че се превръщат в системна държавна политика. От 1991-а година насам, няколко държави с общо население десетки милиони, демонстративно се отказаха от кирилицата. Нека пазим и утвърждаваме българската култура, литературата, кирилицата! Да сме заедно!”