Доскоро светът на тениса живееше с очакването на края на хегемонията на т. нар. “трима големи”. Със съжаление и надежда - Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са тримата най-велики в историята на играта, а покрай грандиозните им битки тенисът се превърна в безспорно най-гледания и комерсиален индивидуален спорт. Но всичко омръзва, когато продължи достатъчно, а хегемонията на Маестрото, Матадора и Джокера потисна не едно поколение млади таланти...

Може би просто сочените за наследници на най-великите не са били точните хора. Само времето ще покаже дали Карлос Алкарас е носителят на новата епоха на световните кортове. Засега обаче със сигурност можем да кажем, че изгревът е обещаващ. В стремителния възход на младия испанец има невиждано от десетилетия ускорение - само преди година той минаваше за една от многото бъдещи звезди на тениса, от които се очакваше по-скоро да наследят, отколкото да изместят старите кучета. Защото времето тече и това важи дори за тримата големи. Федерер на практика вече е пенсионер, Надал “възкръсна” през 2022-а, за да спечели две титли от Големия шлем, но да даде нови признаци, че може да изгуби битката с травмите, а Джокович не успя да играе в Австралия и САЩ заради нежеланието си да се ваксинира срещу коронавирус.

Сърбинът отстъпи на Рафа на Ролан Гарос и спечели Уимбълдън, така че загубата на Матадора от американеца Франсис Тиафо на Ю Ес оупън бе единственото поражение на някой от тримата от младок на Големия шлем тази година.

Така трофеят, който Алкарас вдигна в Ню Йорк, е първият изпуснат от “старата гвардия” през годината. И не е прецедент - Хуан Мартин дел Потро, Марин Чилич и Стан Вавринка (три пъти) също вдигаха купи от Шлема в ерата на “тримата големи”, а Анди Мъри (също с три като Вавринка) дори бе обявен за част от хегемоните като част от “голяма четворка”, но тази теза не издържа проверката на времето.

Но може би точно това е моментът, в който историята се обръща. Защото успехът на Алкарас бе постигнат във финал срещу друг представител на новото поколение - 23-годишният Каспер Рууд. 19-годишният испанец спечели с 6:4, 2:6, 7:6 (1), 6:3 финала на Флашинг Медоус, за да стане най-младият шампион в Ню Йорк от Пийт Сампрас през 1990-а. А Големият шлем не е виждат толкова млад победител от 2005-а, когато Надал положи началото на знаменитата си серия на Ролан Гарос. При това препятствията по пътя към триумфа също бяха от новата вълна - особено паметен остава четвъртфиналът с Яник Синер, продължил над 5 часа. Може би някой ден битките между асовете от това поколение ще засенчат класиките на старите майстори...

Това е още едно нещо, по което Карлос си прилича с великия си сънародник. Докато Федерер установи доминацията си в началото на века в рамките на няколкото години, а Джокович също имаше нужда от време, за да намери истинския си облик в момент и да се намести на върха между Маестрото и Матадора, то Рафа избухна изведнъж. Същото важи и за Алкарас, който започна годината като 31-ият поставен в схемата на Аустрелиън оупън. През февруари грабна титлата в Рио, месец по-късно стигна първия си полуфинал на “Мастърс” в Индиън Уелс, но загуби от Надал. Последва триумф на същата категория в Маями - на финала беше победен Рууд, а през пролетта дойде ред на приказен сезон на клей с още “Мастърс” трофеи в Монте Карло и Мадрид, където стана първият тенисист, победил последователно Джокович и Надал в един турнир на клей (същия месец вдигна и купата в Барселона).

Пораженията от Александър Зверев и Синер на Ролан Гарос и Уимбълдън обаче доведоха до съмнения, че Карлос още не е дорасъл за петсетовите битки на Големия шлем. Дойде и първият загубен финал - от друго “младо лъвче” - Лоренцо Музети н Хамбург, а Синер отново го би, при това в битка за трофей - в Умаг (Хърватия), където Алкарас излезе в защита на първия трофей в кариерата си от миналата година. Сезонът на твърди кортове в Северна Америка също не започна блестящо - загуба във втория кръг от Томи Пол в Монреал и на четвътфиналите в Синсинати от Камерън Нори. Дали новата звезда не беше изгубила първоначалния си устрем?

Отговорът вече е ясен - Алкарас е шампион и ще има още една титла за защитаване следващата година. Има невероятна психика за възрастта си, може да печели както изнурително дълги мачове, така и да побеждава неудобни съперници (справка - четвъртфиналът със Синер). Всички тези качества напълно заслужено му донесоха и статута на водач в ранглистата - нещо, което само Мъри и Даниил Медведев постигнаха в комплект с трофей от Шлема в ерата на “тримата големи”. Карлос обаче е най-младият в цялата история на класацията от 1973-а насам. А следващата му задача е за защити този статут. Както Медведев може да потвърди, по-лесно е да се качиш на върха, отколкото на останеш там...

Иска още

Карлос Алкарас не иска и да си помисля, че победата на Ю Ес оупън е върхът в кариерата му. 19-годишният испанец, който през пролетта не се посвени да хвърли ръкавицата на самия Надал, не крие, че мисли да установи дългогодишна доминация в световния тенис.

“Това е нещо, за което мечтая от дете - да съм шампион на Големия шлем и номер едно в света и работя много всеки ден, за да се случи - призна шампионът. - Направих много жертви, семейството и екипът ми също, за да стигна до този трофей.

Невинаги ми е било лесно, но трябва да се науча да преодолявам трудните моменти. Време е да продължа да работя за следващия. Искам да спечеля още трофеи и да остана на върха много години. Сега съм на 19 и се надявам следващият да е още догодина. Знам, че ще е много трудно, но ще положа необходимите усилия.”