Роденият в Западните Родопи хайдушки войвода оглавява едно от най-значимите български въстания във вековете на робството

Карпош действа в сътрудничество с войводата Страхил, а вероятно и с водачите на въстаналите българи в Търновско и Чипровци

Въстанието на Карпош през 1689 г. е един от сериозните опити на нашите предци за отхвърляне на османското господство. Уви, това въстание е изследвано и популяризирано от българските учени със значително закъснение в сравнение с онези в Скопие. Въпреки познаването на изворите и фактологията, македонските автори тенденциозно „македонизират“ Карпош и неговото движение в духа на официалната пропаганда. Освен това първите по-солидни публикации по темата са от 50-те години на ХХ в, когато под натиска на Москва и със своето престъпно родоотстъпничество властващата БКП все още се съобразява с антинаучните „постулати“ на македонизма. Впоследствие българската историческа наука изследва въстанието на Карпош, което е вярно отразено в научната литература, включително и в учебниците по история.

Въстанието на Карпош е неразривна част от освободителните движения на българите и останалите балкански християни във времето на т. нар. „Голяма война“ между Османската империя и няколко държави от християнска Eвропа през 1683-1699 г. На 12 септември 1683 г. обсадилата Виена османската армия, командвана от великия везир Кара Мустафа паша, търпи катастрофално поражение от обединените християнски сили, предвождани от смелия полски крал Ян III Собйески (1674-1696). При изтеглянето си османците търпят тежки загуби, а Хабсбургската империя преминава в контранастъпление.

Създадената от нея, Полша и Венеция „Свещена лига“, към която се присъединява и Московското царство, започва активни действия. На 12 август 1686 г. турците са победени при Мохач, след което губят владяната от тях Унгария. Австрийските войски нахлуват дълбоко в тогавашната османска територия и превземат Белград. Събитията имат силен отзвук в българските земи, в които избухват три въстания - т. нар. Второ Търновско, отнасяно към 1686 г., Чипровското (1688) и онова на Карпош.

Османското господство ограничава контактите между завладените балкански страни и свободните християнски държави. Във времето, в което е живял Карпош, ерудираните западни наблюдатели „преоткриват“ българите, нещо повече - проявяват интерес към нашите история, език, обичаи... През 1680 г. италианецът Бенедети отбелязва, че българите са „... народ силен и хубав /.../, една раса от хора, които превъзхождат всички други народи, които видяхме в Турция...“ Пътешественици и дипломати отбелязват както тежките изпитания, на които са подложени дедите ни, така и съхраненото чувство за достойнство, традиционното гостоприемство, красотата на българските жени...

Кой е загадъчният Карпош и какво знаем за него? Уви, достигналата до нас информация не е много, но все пак дава най-обща представа за тази ярка личност на българин от XVII век. Твърденията, че е роден в Македония и се е казвал „Петър“ нямат реална основа. Според османските автори Карпош е роден в района на Доспат (Западните Родопи) в средата на столетието и излиза на историческата сцена като войвода на хайдушка дружина. Отрано установява връзки с други войводи, сред които е и прочутият хайдушки предводител Страхил от Ветрен, Пазарджишко. Ако съдим от по-късните дела на Карпош, с дружината си той е действал в широк ареал, вкл. в Пиринска Македония и Кюстендилско, а може би и в Стара планина. През 1687 г. османският хронист Ускудар съобщава за потеря, изпратена от Одрин, за да залови „... Карпош, върховен старейшина на хайдутите, който се прославил в планината Доспат...“ Преследвачите „... подготвили на хайдутите засада, но въпреки многото борби и сражения не успели да хванат споменатия разбойник Карпош...“

След наказателната акция Карпош се появява в планините между Кюстендил и Скопие, където явно е имал привърженици. Властта зорко следи опасния размирник - със султанска заповед мартолосбашията (командир на полицейски сили срещу хайдутите) Мехмед е натоварен със задачата да преследва докрай и да ликвидира Карпош. Фактът, че правителството на султан Сюлейман II се е занимавало с войводата показва, че хайдушкият „старейшина“ е създава проблеми на управниците в османската столица.

Книга на проф. Петър Петров за въстанието на Карпош.

През 2017 г. проф. Вася Велинова публикува една изключително интересна приписка (бележка в полето) в ръкопис на Четвероевангелие от средата на XVI в. Авторът u Кунчо съобщава: „Княз Ростислав и княз Йоан Карпош събраха ратни мъже и се биха с турците в манастира Успение на Пресвета Богородица...“ край старата столица Търново. Разбити от многобройния противник, българите, водени от „княз Йоан“, се изтеглят към „София града“. Тази приписка заслужава детайлно изследване, като е възможно да е по-късна предвид споменаването на „Ростислав“ (Стратимирович), смятан за водач на Второто Търновско въстание. В последно време специалистите поставят под съмнение това събитие, но на този въпрос, както и на горната приписка, ще се спрем друг път. Независимо от неяснотите, в района на Търново, Никопол и други места в Северна България през 1687-1688 г. са регистрирани въоръжени акции, които властите преследват, вкл. конфискуват оръжие в съседното на Търново богато селище Арбанаси, и т. н. Наистина, дали Карпош не е бил във връзка с други български водачи? През 1689 г. чипровският войвода Георги Пеячевич и Страхил от Ветрен, съратник на Карпош, са в завзетия от австрийците Ниш по едно и също време.

Силен интерес буди името „Йоан“, с което е представен Карпош. „Двойното“ име е в духа на традицията при българските царе и боляри през XII-XV в. и загатва за родова връзка със средновековната аристокрация. Османските документи свидетелстват, че през XV-XVI в. в Западните Родопи е имало спахии християни, натоварени с военна служба, преди всичко потомци на старото българско болярство.

Ако през 1688 г. наистина е действал и в района на Търново, след проникването на австрийците до Ниш, Скопие и Щип войводата се заема да извоюва свободна територия в Македония - в близост до театъра на военните действия. Османската власт веднага сменя подхода - вместо да преследва опасния размирник прави опит за неговото привличане. Многото му „прегрешенията“ му са опростени, нещо повече - Карпош е назначен за началник на мартолосите („контра-хайдутите“) в Кюстендилско. От тактически съображения войводата отначало приема, но скоро след това сам оглавява въстаналите българи. Със своите хора Крива Паланка и Куманово, където според турските хронисти е провъзгласен за „крал“.

Австрийският император Леополд I му изпраща „княжески калпак“, но за съжаление австрийската армия няма ресурси да продължи настъплението и в края на 1689 г. се изтегля. Срещу въстаниците са изпратени силите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и ордите на кримския татарски хан Селим Гирай. Карпош и хората му не могат да издържат надмощието на противника. Куманово е превзето и разорено, Карпош е заловен и екзекутиран по жесток начин - чрез набиване на кол. Старинният Камен мост на Вардар в Скопие е лобното място на юначния българин.

В съгласие с Карпош действа Страхил, който с хайдутите си отива в Ниш и преминава на австрийска страна. Генерал Ветерани изпраща войводата с четири хиляди бойци към Кюстендил, където той в нощно нападение нанася тежки загуби на турците. Австрийците не приемат дръзкия план на Страхил за отбрана на Ниш и се изтеглят. Войводата е заловен и убит, а близките му са продадени в робство.

В Северна Македония системно се внушава, че Карпош е „македонец“, че се е борел за свободата на „македонскиот народ“, като се отрича всякаква връзка с българската история. Истината е, че синът на Родопите е воден от същите стремежи, каквито са изпитвали Страхил от Ветрен, Георги Пеячевич от Чипровци и други непокорни българи. Въстанието, вдигнато от Карпош, днес го прави национален герой на две държави - България и република Северна Македония, личност, която трябва да обединява, а не да разделя.