Клаудия Перес приключила с последния щрих на своята картина на Лионел Меси, направила й няколко снимки, качила публикация във Facebook и легнала да спи. На следващия ден, когато станала, имала няколко съобщения и около 50 хиляди харесвания. Тя е художник и живее в Авеланеда, град в Кордоба с около 300 жители в Аржентина. Портретът на Меси направил града й известен и започнали да й звънят от различни краища на страната.

„Никога не съм мислила, че това ще се случи. Написах във Фейсбук публикация за картината с нейна снимка, направена с мобилния ми телефон в стаята ми и си легнах да спя. И на следващия ден от 7 сутринта имах обаждания по телефона и не разбрах нищо от случващото се. Имаше хиляди харесвания. Тогава някои медии започнаха да ми звънят” , разказва Клаудия.  
Изненадите продължили, а именно за тази картина тя получила покана да изложи част от творбите си на фестивала на изкуствата в Катар. „Този ден плаках от радост. Не можех да повярвам, че съм от толкова малък град в Кордоба, получих покана от Катарския фестивал. Прочетох го няколко пъти, защото беше на английски и не можех да повярвам. Това беше официалната покана и всичко за тази картина на Меси. Мечтата ми беше да пътувам за световното първенство и това ми предстои, защото този фестивал е месец преди това. Имам картини на Марадона и на други величия като Роналдо, Неймар. Ще се опитам да ги взема всичките. Събитието продължава една седмица, но обмислям възможността да остана. Надявам се, че мога” , казва Клаудия.

- Имах момент, когато спрях да рисувам, докато бях женена и когато се разведох се върнах в града си с четирите си деца, това беше преди 13 години. Мечтаех да рисувам с маслени бои, но съм самоука. Веднъж намерих снимка на кон във Facebook, но не ми се наложи да купувам четки, така че първата ми картина с маслени бои е направена с пръсти. Свързах се със собственика на коня. Той беше от Бахрейн и този човек започна да ме свързва с други развъдчици. Там ми се отвориха врати да пътувам до някои арабски страни, докато пандемията не дойде и това спря. Не можех да пътувам и през тези две години изядох всичките си спестявания.По това време Марадона почина и аз вече имах негов портрет в плановете си. Не можех да не го направя. Нарисувах го и започнах да мечтая да отида на Световната купа. Искаха да купят този портрет от мен веднага щом го публикувах на много висока цена, но си помислих: „Ако го продам, какво ще взема в Катар? След Диего продължих с други играчи, докато стигнах до Меси и благодарение на тази картина имах шанса да отида на фестивала. Вече мислех да отида на световното с отбора на Марадона, така че не мога да повярвам какво се случи след това. Мисля, че Меси още не е виждал картината, не, не знам. Мрежите постигат много неща, никога не знаеш с какво можеш да се изненадаш. Написаха ми хиляди съобщения с послание към него „Меси погледни какво е живописта“, „Меси погледни това произведение на изкуството“. Наистина не знам дали го е видял. Мечтая да мога да го видя, тази картина да стигне до Меси", казва още Клаудия.