Като в приказките - с конски впряг върху ледено езеро

Разходката с конски впряг върху замръзналото езеро Чълдър се помни цял живот.

Върху замръзналите води Чълдър можете да карате кънки, снегомобил, ски и да ловите риба

В турския курорт Саръкамъш има естествен сняг поне до края на март и писти за всеки вкус

Ски картата струва 30 лева на ден

Да се возите с конски впряг, препускайки върху ледените води на езеро. Сигурно ви звучи като приказка, но приключението може да се превърне в изпълнена мечта, ако решите да посетите езерото Чълдър, което се намира край турския град Ардахан. За да стигнете до него най-лесният вариант е с полет от Истанбул до турския град Карс. След което имате около 45 минути – час преход с кола. Интересен е фактът, че езерото е вулканично и се намира на почти 2000 метра надморска височина, така че въпреки глобалното затопляне водите му замръзват през зимата гарантирано. При това дебелината на ледената покривка е доста плътна, около 45 сантиметра и позволява куп различни преживявания, които със сигурност ще запомните за цял живот.

С нетърпение чакам да стигна до езерото Чълдър след обилната закуска в Карс с типичните сирена за региона, с които областта е прочута. Навлизам в територията на Ардахан и от лявата си страна виждам за първи път замръзналите води. След няколко минути в колата, движейки се покрай езерото, разбирам, че то всъщност наистина е огромно. Оказва се, че площта му е 123 кв. км, а само дължината му е 19 километра. Като че ли няма край. Използвам пътуването, за да науча повече за езерото, което през зимата освен като сцена на туристически атракции се използва от местните и като източник на препитание, защото ловят риба от езерото, основно шарани. Най-дълбокото място в Чълдър е 42 метра и по-късно жители от региона ще демонстрират как разбиват дупки в леда, хвърлят мрежите и вадят улова.

Но преди да започне истинското приключение имам време да се стопля с чаша турски черен чай и ароматно кафе. Веднага щом съм се сгряла излизам нетърпеливо за първи снимки на конските впрягове. Правя първите си плахи стъпки по леда близо до брега, за да се уверя сама, че водите на Чълдър са замръзнали и разходката по тях не крие никакви опасности. Качваме се на впряговете – по четирима или шестима души, като си имаме кочияш, а двойката впрегнати коне като че ли чакат да им позволяват да потичат по леда. И тогава истинското приключение започва. Температурата е минусова, но ме топлят емоциите. Е и няколко пуловера, предвидливо купени предходния ден от Карс. Усмивката ми е до уши. Препускаме няколко минути и спираме далеч от брега за снимки. Малко по-късно се придвижвам към мястото, на което местни хора показват как вадят шараните изпод ледените води. Рибата е добър вариант за обяд, но не по-малко вкусни са и другите специалитети от региона – над 20 вида различни сирена, ястия с агнешко, печена гъска, а за десерт халва, но не познатата у нас, а направена на основана на брашно. Абе, облизах си пръстите по време на гостуването в регионите на Карс и Ъгдър, но да се върнем към ледените приключения.

В зимния курорт Саръкамъш има гарантирано естествен сняг всяка зима въпреки глобалното затопляне.

Днес конските впрягове, чиято традиция е останала от времето на Руската империя, която за няколко десетилетия управлява региона, са туристическа атракция. В миналото обаче са си били почти единственият начин на транспорт през зимата. С тях се е ходило на лекар или са се посещавали близки или роднини в съседното село.

Сред забавленията освен препускане в конски впряг по леда са още разходка със снегомобил, возене върху ски и вдигане на парашут, пързаляне с кънки и каране на зимен велосипед. Дебелината на леда е 40-45 сантиметра, а препускането с конски впряг върху тях е изпробвана дългогодишна традиция.

Скоро се чувствам върху леда като у дома си и не ми се тръгва.  Въпреки странните звуци, които издава леда под краката ми и пукнатините, образувани от напичащото слънце.  Водите на Чълдър замръзват обичайно през декември и започват да се топят в последните дни на март. А през тези около 3,5 месеца неслучайно езерото Чълдър е предпочитана спирка за почти всички туристически групи в региона на Карс. Имам шанс да зърна и един от огромните замъци на Ардахан, макар и отдалече. Нищо, ще се върна да го посетя следващият път.

Докато се придвижвам обратно към Карс, където съм отседнала, имам късмета да зърнем за пореден път и връх Арарат, който според легендата е приютил Ноевият ковчег. За това колко е чист въздуха говори и факта, че всъщност изглеждащият като на една ръка разстояние свещен връх се намира на цели 255 км разстояние от мен.

Можете да се възползвате и от другите активности като каране на кънки, на сноумобил, колело или да вдигнете във въздуха парашут.

Зимните ми приключения в района на Карс продължават с посещение на ски курорта Саръкамъш. Тук, за разлика от страдащата от липса на сняг през последните зими Европа, тук гарантирано има около 150 см снежна естествена покривка в периода от декември от май. Надморската височина на ски центъра е близо 2500 метра, а качеството на снега според експертите не се различава от това в алпийските швейцарски курорти. Пистите са 9, като има черни, червени, както и няколко вида за начинаещи в различна степен скиори и сноубордисти. Цената на лифт картата за ден е 30 лева, но има и вариант да се закупят и брой качвания на лифта. Опашки няма. На първия лифт не чакам въобще, а на втория - под 5 минути. Хотелът досами пистата Дужа предлага и напълно безплатна ски карта за тези, които изберат да отседнат в него за 3 или повече нощувки. Ски уроците, от каквито аз определено се нуждая, започнат от цена от около 90 лева на човек, като за повече посещения също има отстъпки.

Първият лифт в Саръкамъш е с капацитет 1800 души на час и е с дължина 1435 метра, а вторият – с капацитет 800 души на час и е с дължина 2250 метра.

За тези, които не си падат по зимните спортове е предвидена възможност за разходка в боровата снежна гора със сноумобил. 

Комплексът е строен 99 години

Дворецът на Ишак паша имал централно отопление през 18 век

Солната пещера Тузладжа лекува десетки заболявания

Дворецът на Ишак паша имал централно отопление още през 18 век.

Един от най-красивите и внушителни дворци в Турция не се намира в Истанбул, в бившето сърце на Османската империя, както бихте предположили, а край Доубаязит, на около 50 километра от летището на Ъгдър една сравнително непозната за българите част на съседната страна. Преди да стигна до двореца на Ишак Паша спира за няколко фото паузи на внушителния връх Ааръда, който в рамките на броени минути ми се открива не само от различни страни, но и като че ли позира ту покривайки се в облаци, ту изгрявайки в пълната си светлина. Мисля си, че нищо не може да заслепи тази гледка на огреният от слънчеви лъчи снежен връх, извисяващ се над околните планини, които редом до него изглеждат като непослушни малки деца, но още първият поглед върху двореца на Ишак паша ми доказва, че не съм съвсем права.

Многобройните прозорци и арки осигурявали естествена светлина и изглед към околните върхове.

Сараят на Ишак паша всъщност е повече дворцов комплекс, който се разпростира на площ от 7600 кв. м. Строен е в продължение на 99 години и е започнат от предшественика на Ишак паша – Чолак абди, през 1685 г. Вписан е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО заради уникалната си архитектура, в която се преплитат елементи от селджукската, персийска и османска архитектура. Как да бъде завършен дворецът решава именно Ишак паша, който е и един от архитектите на дворцовия комплекс.

Интересен е фактът, че сараят, който се намира на пътя на коприната, е бил с централно отопление още през 18-ти век. 
Разположен между околните скали и построен със същите камъни, дворецът на Ишак паша като че ли срамежливо се е сгушил между скалите. Портите, харемът, заседателната зала, кухнята и дори тоалетната са така разположени, че през огромните панорамни прозорци човек може да се наслади на околната внушителна панорама. Украсата на каменните стени и порти е впечатляваща, както и осемстенната гробницата в двора на двореца.

Солната пещера Тузлуджа не само е целебна, но и много красива.

Сградата е била и още по-внушителна преди опустошително земетресение да ограби част от чара й. На двата й етажа се помещават цели 366 стаи – колкото дните на една високосна година. Само заседателната зала е с дължина 20 метра и ширина 3 метра. Стените са украсени с калиграфия и пожелания. Като например: „О, Всемогъщи, направи този дворец проспериращ, прости греховете на собственика му, помогни му, направи всеки, който живее тук докато се върти земята щастлив. Това е моето пожелание“.

За нещастие след трус комплексът е частично разрушен през 1840 г., а туристите могат да се насладят на част от предишното му величие благодарение на 20-годишна реставрация.

В провинция Ъгдър се намира и солната пещера Тузлуджа, която лекува десетки заболявания, основно на дихателната система. Солните мини в региона били известни още от Средновековието и дават името на селището, край което се намира днес пещерата. Входната такса е около 2 лева и ви дава право да стоите в нея и да се наслаждавате на здравословните солни кристали от 8 сутринта до 5 следобед.

Намира се на 42 км от Карс

В античния град Ани живеели 100 000 души

Църкви, джамия, кервансарай и зороастрийски храм привличат туристите

В разцвета му в Ани живеели 100 000 души.

Античният град Ани, който се намира непосредствено на границата между Турция и Армения, на 42 км от град Карс в разцвета си е приютявал 100 000 жители. Това се случва в края на 10 век под управлението на династията Багратиди.

Днес разходката сред руините на Ани отнема поне няколко часа, а обектът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Освен внушителните реставрирани стени на древния град можете да посетите няколко църкви, най-старата от които е от 16 век, първата джамия в региона, кервансарай за търговците по пътя на коприната и каменен мост.

Така наречената катедрала е завършена след 20 години строителство през 1010 г. Архитектът й е майстор Тиридат, който реновира и купола на Света София в Истанбул.

Впечатляващи са и главната порта с лъва, както и останките от зороастрийския храм на огъня. Градът пострадва жестоко в началото на 14 век заради опустошително земетресение и е окончателно изоставен през 17-ти век. 
Входният билет за атракцията е 8 евро. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм