Кой предложи и кой лобира за откриването на почетно консулство на Сърбия в Благоевград, и то точно на 19 май?

Дали пък не е време да се откажем от патернализма си към Северна Македония и да започнем да се държим с политиците им така, както заслужават

Как беше онази, народната поговорка? Ако е гарга, поне да е рошава. Ако българските политици ще отговарят на непремерените изказвания на колегите си от Скопие, нека поне да е така, както е в практиката на международните отношения по света.

Иначе се получава впечатлението за нарушен баланс в тона и остротата, с която управляващите край Вардар се отнасят към България, за някаква нарушена реципрочност в поведението, към която иначе в Северна Македония винаги старателно се придържат. Да видим за какво става дума.

Цялата минала седмица като вербален пинг-понг през границата се отправяха тежки обвинения, най-обидното от които бе сравнението, направено от премиера Димитър Ковачевски, че България се отнася към страната му както Русия с Украйна. Не знам защо на това крайно неверно сравнение се нае да отговаря президентът Румен Радев, най-малкото защото Ковачевски не е на държавното ниво, на което е той. Радев си има партньор в Скопие и той се казва Стево Пендаровски. Затова си мисля, че ако трябва да реагира на изявленията на някого, това е тъкмо колегата му от резиденцията под хълма Водно.

Защото с приближаването на президентските избори в Северна Македония догодина Пендаровски също започна, и то твърде често, да преминава границата на добрия дипломатически тон и да се държи типично по скопски. Колко точно бе едно подхвърляне миналата седмица, което прочетох в тамошните медии: винаги, когато на някой политик му трябва да поразмърда падналия си рейтинг, започва да говори и действа срещу България. Не срещу някоя от другите съседки - Албания, Гърция (това няма как да се случи!) или Сърбия. Трупането на политическо и медийно влияние на антибългарска основа се превърна в трайна и, за съжаление, устойчива тенденция в поведението на управляващите край Вардар.

С признанието си през миналата седмица за така наречените „черни списъци“ и критериите за включването на българи в тях Пендаровски не само даде ясно да се разбере, че не е против тази антидемократична практика, но и че е един от хората, които стоят зад тях. Ако някой, който изразява съмнения в достоверността на аргументите за македонската идентичност, но отива в Северна Македония като институционален представител - можел да влезе в нея. Но ако се опита да го направи в частно качество, по-добре да не тръгва към Скопие - на границата ще му скроят спектакъл. Та, хората, вписани в тези „черни списъци“ някакви терористи ли са, и толкова ли е нестабилна тази прословута македонска идентичност, че няколкодневното присъствие на територията на страната на човек в лично качество може да я постави под съмнение.

На един такъв „терорист“ от въпросния списък - евродепутатът Ангел Джамбазки, зададох въпрос преди да отпътува за Скопие дали ще ходи там на срещата между местните парламентаристи и членовете на Европарламента. Готвех текст за „Труд“ и исках да бъда прецизен. Отговорът беше положителен - да, ще ходи. Като възпитан човек изразих надежда, че този път Джамбазки няма да бъде спрян да влезе в Северна Македония. Поне за него сме сигурни, че е в този списък, след като на 4 февруари той се съобрази с препоръката на българските власти да не пътува за Скопие за честването на рождението на Гоце Делчев. Отговорът му беше също така в зоната на надеждата. Е, на следващия ден разбрах, че само Александър Йорданов е бил на заседанието, но и неговото изказване е предизвикало напрежение и смут у домакините.

Но да се върнем към Ковачевски и неговото заяждане. Било предизвикано от предходно изказване в Рейкявик на вицепрезидентката Илияна Йотова. Е, аз пък ще кажа - нищо подобно! Въпросната словесна конструкция е била подготвена предварително и почти съм сигурен, че и Йотова да не е била там, Ковачевски би направил същото.

По няколко причини и с няколко мотива. Първо, защото всяко ситуиране на България в този геополитически контекст, какъвто Ковачевски е вложил в думите си, означава, че страната ни е поставена в ролята на агресор по отношение на Северна Македония и заради това трябва да заслужи цялото презрение. От друга страна, сравнявайки се с позицията на Украйна, в Скопие смятат, че това ще направи страната по-приемлива в ролята на жертва за всички онези, от които зависи европейският u път. Щом като Украйна може да бъде качена на бързата писта за членство, защо и Северна Македония да не се възползва от ситуацията и да забърза преговорния си процес. И тъй като основната пречка за това е условието от „френското предложение“ българите в държавата да бъдат вписани в конституцията, а това искане идва от виновната във всички беди на света България, би било възможно то просто да отпадне.

Има и още нещо. Управляващите в Скопие отдавна изнесоха битката си с България на международен терен. Това интернационализиране на всеки, дори минимален, спор със София се случи далече преди сегашните опити всичко да бъде решено в пряк диалог на Северна Македония с администрацията на Брюксел.

Чух, че в едно телевизионно предаване професор Кирил Топалов бил препоръчал на българските политици да прекратят всякакви отношения със Скопие, докато оттам не се извинят за това, че изключват София от преговорния процес.

Професорът, освен че е отличен познавач на възрожденската ни литература, писател и сценарист, е бил и достатъчно дълго на дипломатическа работа, та да не знае как стават такива работи и как трябва да се постъпва в подобни случаи. Ако сме истинска държава на място, разбира се.

Че политиците край Вардар вече минават границата на доброто съседство е повече от очевидно. Знам им оправданието - ние сме суверенна и независима държава, действаме като такава и искаме да бъдем разглеждани от нашите партньори като такава. Имат право. И аз си позволявам да препоръчам на българските политици от всички цветове на политическия спектър да престанат с жестовете на патернализъм по отношение на Северна Македония. Стига вече. Реакцията у нас на думите на Ковачевски стана толкова нервна, само защото дойде от държава, към която ние винаги се отнасяме с известно снизхождение и благоразположение. А техните политици, когато калкулират ефекта от някоя своя проява или изява, също така слагат в сметката доброто разположение на обществото у нас към тях.

Хайде стига вече! Щом политиците им искат да гледаме на тях като отделен субект на международните отношения, нека да поемат отговорността си на такъв. Говорите и правите глупости - понесете си последствията. Правите се на политически мачовци - тогава не се сърдете, че ще трябва да платите цена за това. Но хората, хората от двете страни на границата няма да ви го простят.

П. П. Искам да знам кой от българските министри лобира за това в Благоевград да бъде открито почетно консулство на Сърбия у нас. И откриването да стане точно на 19 май. Не е ли това намек за 1934 година? Питам кой е този дупедавец, който го е предложил, като аргументите му не ме интересуват. Те просто са пълна измишльотина. А българските министри от служебното правителство, което е гласувало предложението, да се махат по-скоро.