„Бяхме втори по успех в Европа срещу вируса, паднахме до 23-то място от 27 страни в ЕС“, стресна ни с изследването Цветозар Томов, социологът на когото вярвам най-много. Познавам го колко е честен и отдаден на своята работа. Този резултат ни казва всичко, което се случва с нас в последно време. Докато в останалите европейски страни с настъпването на лятото епидемията видимо затихва, при нас се случва точно обратното. Съобщават ни, че поставяме непрекъснато нови рекорди по заразени хора. Клатят укоризнено глави експертите, плашат ни с връщане на ограниченията от извънредното положение, но нищо не се променя. Очевидно е, че в НОЩ има конфликт по въпроса каква философия трябва да се следва. Сблъсъкът е между политическата линия, която твърди, че хората ще реагират много остро на ново затягане, и здравната линия, според която много сме избързали с премахването на ограниченията и че ако не се поправим, ще берем много ядове. Казано с техния език „ще се мре яко.“ Генерал Мутафчийски се появи веднъж колкото да придаде обща решимост да не се връщаме назад. Но си позволи да каже с обидена физиономия като на дете, на което са забранили самоволни действия: „Ами, нали много хора искали да си е така“. Ясно е, че тази линия е наложена от премиера Бойко Борисов. Но не толкова от очакването, че това ще съживи икономиката, защото тя не се влияе пряко от психологически нагласи, а от сложен комплекс от икономически условия. Борисов просто играе ва банк, за да спечели признателността на избирателите, защото изборите вече са на хоризонта.

Бяхме свикнали да наричаме двете тенденции за подхода в борбата с вируса на имената на двамата лекари, които ги застъпват. На линията за строги ограничения, наречена „Мутафчийски“ противостоеше линията „Мангъров“, според която всички тези мерки са излишни, епидемията не е толкова страшна и трябва да приемем като нормални жертвите сред възрастните заразени, наречени доста цинично „сухи съчки“. Борисов даваше преднина на линията „Мутафчийски“, защото и тя носеше някои политически изгоди като укрепване на едноличната му власт. Но верен на прословутата му интуиция, той поддържаше приятелски отношения и с д-р Мангъров, който бе подложен на медийно отрицание. Борисов, разбира се, играеше на изпитания принцип „проба-грешка“ и така постигахме добри позиции в сравнение с другите европейски страни. Това доведе до пълно опиянение Борисов, който сам се поставяше на историческия пиедестал.

Сега Борисов като че ли смени философията и следва линията „Мангъров“ - говори вече „да свикваме да живеем с вируса“, без да връща никакви крайни мерки, въпреки тревожните резултати. Докога ще е така, никой не знае. Може да се появят обстоятелства, при които той лесно да смени линията. Но може и да се наложи. И така си вървим ние, като ослепени самуилови войници, следвайки еднооките си водачи.

Всичките ни проблеми, които са ни на главата, се сведоха до едно елементарно преминаване на гръцката граница. През часове се сменяха съобщенията- ще искат декларации, нямало да искат на българите, казал гръцкият посланик, не, ще важи, но ще ни проверяват случайно, казал пак посланикът, май ще ни проверяват, защото ще минаваме само през Промахон, от там обаче ще преминават и други туристи, и така - без край. Изглежда и самите гърци менят решенията си, не са наясно какво да правят.

Някак си ни убягва най-логичното- гърците сменят решенията си, защото ни чакат какво ще решим. Ще налагаме ли отново карантина, ще расте ли все така броят на заразените, ще се увеличи ли броят на жертвите. Така че пак трябва да търсим вината у себе си.

Вече не ми е смешно да се подиграват с министър Ангелкова. Няма ли жалост, най-после? Ще чакаме да свърши този провален сезон и тогава ли ще правим анализи?