Най-добрият начин да запазиш любовта на мъжа е да не се омъжваш за него, твърди актрисата

Френската актриса, красавицата Катрин Деньов влезе в световните хроники не с новината за поредната си получена награда, а с... инсулта, който получи преди седмица и заради който бе приета по спешност в болница. Мнението на лекарите е, че мозъчният удар е бил съвсем ограничен и следователно, обратим. Той не е засегнал мозъчната дейност, тя движи ръцете и краката си, храни се сама, казват близките й. Възстановяването на 76-годишната актриса върви добре, успокояват лекарите.

Преди да получи инсулта, Деньов е участвала в представяния на новия филм с нейно участие "Приживе", като през целия октомври е обикаляла с екипа региона на Париж. Според някои причината за здравословния инцидент е именно нейната преумора. Самата тя обаче винаги е демонстрирала жажда за живот и е казвала, че със сестрите й са наследили гените на майка си, която е на 108 години!

Снима се от 13-годишна

Катрин Фабиен Дорлеак, както е първоначално името на Катрин Деньов, е родена на 22 октомври 1943 г. в Париж. Тя е трета от четирите дъщери на семейство актьори - Морис Дорлеак и Рьоне Деньов. Майка й умира, когато тя е само на 8. Когато започва да се снима в киното, приема бащината фамилия на майка си, за да се разграничи от по-голямата си сестра, която вече се изявява с името на баща им.

Катрин дебютира едва 14-годишна в киното през 1957 г. във филма „Колежанките“ и продължава с малки участия, докато Роже Вадим й поверява главна роля в "Грехът и добродетелта" /1963/. Успехът й идва с мюзикъла "Шербургските чадъри" /1964/ като романтична девойка, влюбена в млад войник, но обречена на нещастен брак с друг мъж. Режисьор е талантливият Жак Деми, който веднага ангажира Деньов и за следващия си проект - "Госпожиците от Рошфор" /1967/.

Междувременно Деньов снима с Роман Полански "Отвращение" /1965/ и продължава в забележителната си роля на богата съпруга с таен живот на проститутка в шедьовъра на Луис Бунюел "Красавицата на деня" /1967/. С него я свързва и следващият му филм - "Тристана" /1970/.

Апотеоз на нейната фатална женственост създава Франсоа Трюфо в "Сирената на Мисисипи" /1969/. През 70-те години Катрин Деньов изчезва от големия екран до "Последното метро" /1980/ на Франсоа Трюфо. За участието си в този филм актрисата печели националната филмова награда на Франция „Сезар“, както и за ролята си в шедьовъра „Индокитай“ /1993/ на Режис Варние. Епичната драма „Индокитай“ й носи и първата номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.

Не взима „Оскар“

Самият филм получава наградите „Оскар“ и „Златен глобус“ за чуждоезичен филм. В основата на сюжета е любовната връзка на млад френски офицер с французойка, притежаваща каучукова плантация край Сайгон, а след това с нейната осиновена дъщеря, произлизаща от местна аристократична фамилия. Действието се развива на фона на историческите събития от последните години на Френски Индокитай. Деньов обаче не получава голямата награда на филмовата академия, не й е присъждана и досега. Затова пък има признанието за най-добра актриса от фестивалите в Кан, Венеция и Берлин.

Между другото, кинозвездата признава, че не харесва наградите „Сезар“ и „Оскар“ и от години не присъства на раздаването им. Тя не е убедена, че присъждането им е прозрачно и че се оценява актьорската игра, а не други фактори.

Запленена от "Порейки вълните" /1996/ на режисьора Ларс Фон Триер, Деньов му изпраща лично писмо с молба за роля в някой от филмите му. Резултатът е участието й в "Танцьорка в мрака" /2000/.

[modula id="3420232"]

Отказва роли в театъра

Независимо от сценичния си артистизъм, Деньов отказва изяви в театъра и аристократично се нарежда сред "гранд дамите" на френското кино Симон Синьоре, Жана Моро, Изабел Юпер и Жюлиет Бинош.

Творческата й биография включва пет филма в дует с Марчело Мастрояни: "101 нощи в кино Симон" /1995/, "Лиза" /1972/, "Не докосвай бялата жена" /1974/, "Това се случва само на другите" /1971/, "Най-важното събитие откакто човек стъпи на Луната" /1973/.

В петото издание на "1001 филма, които трябва да видите, преди да умрете", редактирано от Стивън Шнайдър, Деньов заедно с Марша Мей е представена с най-много филми – седем.

Днес вече малцина си спомнят, че ролята й в "Сирената на Мисисипи" от 1969 г. е повторена от Анджелина Джоли в американския римейк "Първороден грях" /2001/.

Един брак и много разбити сърца

Заради студената й, но привличаща красота пресата нарича Катрин Деньов „кубче лед в чаша с уиски“. Тя е изиграла десетки роли в любовни мелодрами, но винаги се е страхувала и бягала от любовта. „Най-добрият начин да запазиш любовта на мъжа е да не се омъжваш за него“, твърди категорично актрисата.

Деньов има сключен един законен брак - с лондонския фотограф Дейвид Бейли /1965-1972/. Преди това преживява страстна връзка с режисьора Роже Вадим, от когото е синът й Кристиан Вадим. През 1971, когато все още официално е съпруга на Дейвид Бейли, среща Марчело Мастрояни. От него ражда дъщеря си Киара Мастрояни. От двете си деца има общо пет внука.

Когато среща Мастрояни, той също е женен и съпругата му живее в Италия. Попитана от журналисти как приема факта, че мъжът й живее с друга жена, законната съпруга отговаря, че няма да се разведе заради едно незаконно дете.

Катрин Деньов е съжителствала също с режисьора Хю Джонсън. Бурната й връзка с Жерар Депардийо продължава десет години, а през следващите седем актрисата се свързва с журналиста Пиер Лескюр, могъщия директор на телевизионния канал „Canal+“.

След прекъсната връзка с Франсоа Трюфо през 70-те години, режисьорът изпада в нервна криза. През 1984 г. Деньов присъства на погребението му и години по-късно играе в "Осем жени" /2002/ с Фани Ардан, последна спътничка в живота на Трюфо и майка на най-малката му дъщеря.

Освен като актриса, Катрин Деньов се изявява и като дизайнер на очила, обувки, бижута и поздравителни картички. Запазена марка парфюм носи нейното име.

Неподвластна на времето

Може да се каже, че Катрин Деньов е любимата актриса на французите, която отговаря на техния идеал за жена. Неслучайно през 1985 г. именно тя бе избрана за модел при изработката на на скулптурния бюст на френския символ на свободата и революцията - Мариана. Освен нея, Мариана са били Бриджит Бардо, Мишел Морган, Мирей Матийо, Инес дьо ла Фресанж, Летисия Каста и Софи Марсо.

За възрастта си Катрин Деньов казва: „Само в Америка всички буквално са побъркани от идеята за вечната младост. Изобщо не разбирам как жените там живеят, след като навършат четирийсет и пет! Що се отнася до мен, аз само веднъж съм изпадала в депресия заради възрастта си. Тогава се снимах с Ив Монтан в „Дивачката“ и бях на 32“.