Неотдавна обърнах внимание на факта, че когато лапаха държавни кюфтета, моите домашни любимци от „Капитал” не ревяха. От година-две кюфтетата им силно намаляха, на спиране са и сега реват на умряло. Просто класика в поведението на обикновени келепирджии.

И както се разбра вчера, съсипани от мъка и сълзи, написали книга за свободата на словото и за лошия Пеевски. Нарекли я „бяла” и я показали на неколцина представители на неправителствени организации, които редовно пишат доноси до Брюксел под диктовката на капиталци за ужасната медийна ситуация в България.

На показването бил и Н. П. посланикът на Канада Кевин Хамилтън, защото Прокопиев е почетен консул на Канада у нас и протоколът го изисква.

Аз, като професионален читател, се запознах с книгата и се върнах двадесетина години назад, когато в същия демократично-милиционерски стил „Капитал” поливаше с кал българските предприемачи, банки и медии. Което продължава да прави и до днес, добавяйки съд, прокуратура и някои неуслужливи към капиталските игри финансови и административни институции.

В заключение бих казал, че появата на тази книга е сериозно доказателство за свободата на словото в България. Дори на кафявото слово, какъвто е случаят. Отделно се питам по повод случая, докога двама сериозни мъже – Сашо Дончев и Огнян Донев ще се връзват на глупостите на Прокопиев.