Това лято Кейт Бекинсейл навърши 47 години, но за нея възрастта винаги е била просто номер. Да се каже, че тя е в превъзходна форма е меко казано недостатъчно. Тази екшън сирена е запазила сладостта на младостта в изящната си фигура, а енергичният и приканващ поглед на звездата може да вдъхнови всеки за повече страст към живота. В последно време тя излиза с мъже, които са 20 години по-млади от нея - почти на възрастта на нейната дъщеря. Звездата от “Подземен свят” и “Ван Хелзинг” поддържа и профил в “Инстаграм”, където радва милионите си почитатели с палави и непринудени домашни снимки и клипове, наситени с хумор и естествен еротичен заряд.

До края на годината трябва да излязат още два игрални филма с нейно участие - Jolt и El Tonto.

- Кейт, как се чувствате в тези странни времена, седмици преди премиерата на новия ви филм Jolt?
- Вълнувам се преди всяко излизане на нов филм с мое участие, но сега е по-специално. Завръщането в кината е завръщане към нормалността. Филмът е свежа екшън комедия, аз играя гневна жена с убийствени наклонности. Героинята ми е насъбрала много гняв.

- Какво ви привлече към този образ?
- Мисля си, че много жени ще намерят някакви форми на идентификация. Много от чертите на героинята ми резонират в много познати, с които съм си говорила по темата. С режисьорката на филма Таня Векслер имахме добра химия и работата се получи много приятно.

- Още ли обичате екшън ролите?
- Да, разбира се. Нямам намерение да се укротявам. Жените над 40 не са за подценяване. Вижте, няма вариант, при който ще си остана вкъщи и ще чакам менопаузата, докато плета на една кука. Мъжете над 40 правят каквото си искат, впускат се в нови връзки, купуват си мотори, татуират се. На жените се гледа с друго око. Има двоен стандарт.

- Вие обичате да говорите открито и без преструвки. Преди време вдъхновихте много коментари с репликата, че най-ценният ви актив е този между краката ви. Как приехте медийните реакции?
- Вижте, помислих, че ще бъде доста арогантно ако кажа, че най-ценният ми актив е брадичката или очите. Истината е, че не се справям особено добре като професионална знаменитост. Даже съм една по-скоро лоша филмова звезда. Не мога да бъда енигматична в отговорите на подобни въпроси и просто изстрелях първото нещо, което ми хрумна, а именно че най-ценният ми актив е моята вагина. Не го казах така буквално, но го намекнах. Просто съм алергична към подобни въпроси. А реакциите искрено ме забавляваха.

- Какви други неща ви забавляват така?
- Със сигурност не е готвенето. Признавам, че съм ужасна в кухнята. Обичам да каня гости, но не и да правя ястия. Бях най-лошата съпруга в това направление. Винаги съм си мислела, че добрата храна и добрият секс вървят заедно, но поне в едната област е добре да имам талант. В крайна сметка храна винаги може да се поръча. Хуморът е другото нещо, без което не мога.

- Вие се доказахте като екшън актриса, но наскоро се пробвахте и на територията на комедията. Как ви се отрази това жанрово приключение?
- Прекрасно полезно за мен. Истината е, че имам претенцията да бъда достойна комедийна изпълнителка. Вярвам, че съм добра на територията на хумора. Особено съм доволна от участието си в няколко по-свежи и провокативни сатирична скеча. Харесвам сухия хумор, остроумните шеги. Огромна почитателка съм на Ноел Кауърд, например. Чувството за хумор е от огромно значение за мен. Във всяко едно отношение. За една наистина успешна и дълготрайна романтична връзка е от особено значение партньорите да си разбират шегите, да имат умението да се забавляват заедно на едни и същи неща и да са на една страница по отношение на усещането за смешното. Обичам да се шегувам, че ако притежавах това знание по-рано щях да си спестя много секс. А що се отнася до екшън киното - обожавам го и никога няма да се откажа от този тип филми.

- В университета сте учили литература. Какво е отношението ви към четенето?
- В нашето семейно огнище винаги е имало много книги. Родителите ми бяха актьори и държаха на качествената литература. Когато постъпих в Оксфорд наистина се задълбочих в четенето на най-разнообразни и богати текстове и произведения. Чела съм Достоевски в оригинал. Писала съм страшно дълги есета за руска литература, за други европейски класики. По това време бях пристрастена към книгите. По-късно имах пауза от близо три години, в които нищо не четях. Изпаднах в криза на идентичността. Все едно съм работила дълго време в шоколадова фабрика и после нямам желание да видя дори и едно десертче. Още по-късно забременях и с бебето всичко се промени. Вече нямах време за нищо. Майчинството погълна цялото ми внимание и всичко останало мина на заден план. Днес отново съм на ти с четенето. Когато пътувам взимам със себе си поне шест книги.

- Кои автори бихте препоръчали на своите почитатели?
- Още помня когато открих творчеството на Иън Макюън. Бях на 13 години и за мен неговите книги бяха най-удивителното нещо на света. Четях му романите дори в клас. След това се запалих по Реймънд Карвър и Силвия Плат. Обожавах онези автори страдалци. Тяхната проза може да бъде брутална. Напоследък особено много харесах “Обичам Дик” на Крис Краус. Този роман ме притесни и привлече. Страшно обичам книги, които ме карат да искам да ги захвърля в другия край на стаята и в същото време не мога да спра да ги чета.

- Колко важно е за вас да четете книги?
- Въпрос на живот и смърт е. Литературата е живот. Събуждам се, мия си зъбите и отварям книга. Това е моят ритуал. Къщата ми е пълна с книги. Под леглото, под леглото на дъщеря ми, в гардеробите. Събирам всякакви произведения. Има някои страхотни книжарници, в които влизам и купувам по 15 книги. После почти ме е срам да се върна за още на същото място. Все едно съм алкохоличка. Дори намирам за романтична идеята да се върна и да уча английска литература. Но не искам да съм от онези майки, които се състезават с дъщерите си и отиват в колежа заедно с тях, сякаш не им дават свобода и крадат идентичностите им. Няма да съм този човек.