В края на отминалата седмица президентът на САЩ Джо Байдън обяви номинацията на шестима нови американски посланици, сред които г-н Кенет Мъртън, предложен за приемник на г-жа Херо Мустафа начело на посолството в България. Редовната ротация на американският топдипломатически представител в София идва в контекста на безпрецедентна ескалация на напрежението между Запада и Русия на Източния фланг на НАТО заради в конфликта в Украйна. И подбраният кандидат несъмнено не е случаен.

Това което научаваме от биографичното резюме, предоставено от Белия дом при обявяването на номинацията и достъпната информация в интернет, е че на поста в София идва представител най-висшия ешелон на Държавния департамент. В условия на висши политически и дипломатически еквилибристики на всички фронтове в и около България, Кенет Мъртън ще трябва да е “тихата сила” в съюзната подкрепа на Вашингтон за София.

С бърз поглед върху кариерата му ясно се откроява престоят му като посланик на САЩ в Хаити в периода 2009 - 2012 г., по време и след едно от най-разрушителните земетресения засегнали островната държава през 2010 г. Бедствието отне живота на над 

300 000 души, практически срина столицата Порто-о-Пренс и предизвика една от най-мащабните международни хуманитарни операции, по спасяването и възстановяването на Хаити. Само САЩ отделиха стотици милиони долара в помощ, която освен от ресорните организации към ООН и Червения кръст, несъмнено е била координирана отчасти и от екипа на посолството в Хаити, под ръководството на Кенет Мъртън. Най-малкото посланикът има медал за заслуги от хаитянското правителство.

Но с други думи, човекът е работил в условия на хуманитарна криза с масови разрушения, бедстващи хора, бежанци, глад, болести и целия ужас. Няма как цинично да не отбележим, че у нас, и без международна криза на границите ни в Черно море, пак щеше да си изглежда така. Имаше един виц преди 20 години, за американски пилоти, които завиват над България след бомбардировка над Белград, по време на онази “Европейска война”. Единият поглежда надолу и пита: Тука пускали ли сме? Другият отговаря: Не, тук е така! А тогава още не бяхме съюзници в НАТО. Само се надявахме.

И много успешно го постигнахме 2004 г. Благодарение на споменатия виц. Но да не се разсейваме. Посолството на САЩ се организира още в първите седмици на бежанската криза да започне провеждането на “трудови борси” за украински бежанци с представени у нас американски компании в различни български градове. На която привидно елементарна организация и цел българското правителство отговори с... Калина Константинова и ескалиращо напрежение на различни места в България, предизвикано от слабоумно кризисно управление и хайде да признаем, манталитет. Кой да предположи, че българинът не бил толкова гостоприемен човек, ако не му оставиш бакшиш за осигурения подслон и/или храна?! С последното г-н Кенет Мъртън ще има възможността да се запознае от първа ръка. Американският дипломат е бил посланик в Хърватия между 2012 - 2015 г., което може и да го квалифицира за познавач на Балканите, но казваха едни пилоти по-рано “тук е така”. Пък и да не избързваме. Процедурата по одобрението на г-н Мъртън преминава през Сената на САЩ и вероятно ще го видим след няколко месеца, най-рано през есента. А дотогава, “я камилата, я камиларя” по отношение на вътрешнополитическата ситуация в България и къде точно ще пристигне следващият посланик на САЩ у нас.

Кризата в Украйна отвори толкова много дебати в българското общество, генерирайки разделения, които щяха да придадат цял смисъл на социологията, ако наистина се използваше като наука, а не като евтино панаирджийско шарлатанство. От приема на бежанците, през оръжейните доставки (що е то “бизнес” и има ли почва у нас), до на чия страна сме всъщност и възможно ли е въобще да си задаваме този въпрос. Последното, апропо, не че е възможно подобно сравнение, но всъщност си е много огледален пример за кризата в американското общество последните десетилетия и политическите разделения изправили на оръжие граждани едни срещу други. Тук ще кажете: защото всички имат пушки! И при нас “у всека къща требе да има по едно чифте”! И не е да няма във всяка втора. Но като народ с претенции за уникалност сме се хванали за гушите, така както и онези от отвъд “Голямата вода”. Само че при тях дебатът е от излишно самочувствие, а при нас от просто малодушие. “Айфоните” срещу “мурзилките”, “Вятър ечи” и “Да тропнем ний хорце”, магистралните каубои и обикновените говедари. С малко по-широк поглед към нещата, всъщност г-н Мъртън може да се почувства и в познати води. Последното с усмивка.

С глобален поглед

Кенет Мъртън е роден 1961 г. в град Сейнт Луис, щата Мисури. Получава бакалавърската си степен от Университета Маями в Оксфорд, Охайо, и магистърската си степен от Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия. От справката на Белия дом научаваме още, че има клас “Кариерен министър” във висшата дипломатическа служба на САЩ. Последните години е временно изпълняващ длъжността шарже д'афер на посолството на САЩ в Хаити, където е бил посланик между 2009 и 2012 г.. Преди досегашната си функция е бил главен заместник-помощник секретар в Бюрото за глобално управление на талантите, а преди това е бил заместник-помощник секретар в Бюрото по въпросите на Западното полукълбо.
Мъртън е работил и като посланик в Хърватия, и като заместник изпълнителен секретар на Държавния департамент. Наред с други свои назначения Мъртън е бил икономически съветник в посолството на САЩ в Париж, Франция, изпълнителен асистент в Бюрото по икономически и бизнес въпроси на Държавния департамент и старши наблюдател в Оперативния център на външнополитическото ведомство.