Кирил и Методий създават глаголицата, Климент Охридски – кирилицата

В семейството на Солунските братя се раждат общо седем момчета

Св. св. Кирил и Методий, създателите на глаголицата, станала първооснова на азбуката, на която днес пишем, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Славяни ли са?

Според Пространните жития братята са родени в Солун и са деца на висш византийски военачалник - Леон, известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. В семейството се раждат седем момчета. Методий е големият брат и е роден през 815 г., Константин е най-малкият, роден през 827 г. Чак към края на живота си в Рим той приема името Кирил.

Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист, главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на Михаил III. Неговият ранг е вторият след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол, които пристигат през 843 г. и учат философия в престижната Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийска аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия.

Има спорове относно славянския произход на родителите на светите братя, по-скоро се смята, че само майката е славянка, но е сигурно, че когато решил да ги прати на мисия във Великоморавия, императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

Блестящи умове

Още отрано Константин проявява склонност към философията и поезията. Ученолюбивият младеж владее на високо ниво старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици. Той става преподавател в Магнаурската школа и библиотекар в Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София“.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. След завършване на Магнаурската школа той е назначен за управител на административна област до Солун.

Според една от теориите Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г. в манастира „Свети Полихрон" в областта Витиния в Мала Азия. Според други тя е окончателно завършена през 862 г., според трети – през 865 г. Двамата съставят книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

Духовни мисии

През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите. През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия.

Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език. Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ, който освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.

След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.

Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастир в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език. На 6 април 885 г. издъхва и го погребват в централната църква на Велеград, Велика Моравия. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник като ръководител на школата и като архиепископ на Моравската църква изявения си ученик Горазд.

Учениците идват в България

След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.

Кирилицата се смята за дело на ученика на Солунските братя Климент Охридски, който я съставя по-късно и нарича така в чест на своя учител Константин-Кирил Философ. Тази теза е силно оспорвана от някои учени. Смята се, че той по-скоро е усъвършенствал глаголицата. Втората старобългарска азбука – кирилицата – възниква в края на ІХ век в Преслав. Дълго време двете азбуки са използвани успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура