Декларацията пред президента била извън всякакви норми

Прокуратурата отказа да разследва служебен министър, назначен в нарушение на Конституцията

Няма престъпления при чистката в ББР

Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство срещу Кирил Петков - бивш служебен министър на икономиката и настоящ министър-председател. Причината - на 10 май 2021 г. въпреки, че все още е имал двойно гражданство - българско и канадско, той се е подписал под декларация с невярно съдържание, но това не било престъпление. Документът е послужил на президента Румен Радев да издаде указ за назначаването му в нарушение на Конституцията, но фактът все едно, че не се е случил, защото никъде в закон, указ или постановление не било писано, че президентът трябва да изиска и получи такава декларация от лицата, които си е набелязал да назначи за министри.

С други думи - ако един обикновен гражданин се подпише под декларация с неверни данни пред който и да е орган на властта по силата на закон, указ или постановление - например МВР, НАП, митниците и др., държавата ще го смаже с цялата си строгост. Но ако същото направи един бъдещ министър и още по-бъдещ премиер пред друг орган на властта - президента, срещу деклараторът на неверни сведения дори няма да се образува дело.

За отказа днес съобщиха в изявление Валентина Маджарова и Невена Зартова, административни ръководители съответно на Специализираната и на Софийска районна прокуратура (СРП).

“Прокуратурата винаги е твърдяла, че законът е несъвършен, с неосъвременени разпоредби. На всички е ясно решението на Конституционния съд, безспорно е налице невярно деклариране, но само по себе си това невярно деклариране в тази конкретика и при тази законова диспозиция на чл. 313 от Наказателния кодекс, не може да обуслови наказателна отговорност”, каза шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова. Нейната колежка от СРП Зартова допълни: Действително в декларацията е отразена невярна информация, но тя има единствено заявителски и уведомителен характер, тя няма доказателствена стойност”.

Говорителят на специализираната прокуратура Христо Кръстев обясни, че прокурорската преписка за Кирил Петков е образувана на 24 август, докато той все още беше служебен министър на икономиката. Условно те били в три групи - за двойно му гражданство, за служебни престъпления, свързани с негови действия по повод смяната и избора на членове на Надзорния и Управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР) и трета - за деклариране на неверни обстоятелства във връзка с участието му в търговски дружества.

На 13 декември наблюдаващият спецпрокурор е отказал да образува досъдебно производство за длъжностно престъпление, извършено от член на служебното правителство. Магистратът приема, че като министър Петков не е нарушели служебните си задължения, не е превишил правата си и властта си по Закона за кредитните институции, Търговския закон и Закона за търговския регистър.

Наблюдаващият спецпрокурор стига до извод, че дори да има неверни твърдения в декларацията за имущества и интереси на Петков, това не е престъпление, а евентуално административно нарушение, по което следва да се произнесат от КПКОНПИ.

За да не възникнат каквито и да е съмнения за безпристрастност, материалите за декларираната лъжа на Петков по член 313 от НК са били изпратени по компетентност на Софийска районна прокуратура. На 15 декември и оттам приключили случая със заключението, че няма данни за извършено престъпление.

В правния мир

Подписът няма значение

Текстът на член 313, алинея 1 от Наказателния кодекс е сочи: “Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева”.

Излиза, че според прокурорите декларацията пред президента не по силата на никакъв закон, указ или постановление на Министерския съвет, а подписът на Крили Петков под текста: Известно ми е, че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс”, положен на 10 май 2021 г., е една финтифлюшка, без значение за правния мир.