Председателят на Народното събрание Никола Минчев свика за днес извънредно заседание на парламента.

В дневния ред е изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване във връзка с конфликта Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Позицията на правителството е ясна: от самото начало заявихме, че ще сме конструктивен съюзник в НАТО и член на ЕС. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция. Това заяви по време на изслушването в парламента министър-председателят Кирил Петков.

Първата и най-важна позиция е, че трябва да работим за деескалираща на напрежението с всички дипломатически средства. Деескалацията ни е приоритет. Ескалацията е реална. Следим на ежедневна база всички развития в този конфликт. Нашата стратегия за пръв път има идеята да не сме консуматори на сигурност, а да сме партньори. През годините се откриват ясни дефицити в оборудването в българската армия. Имаме инвестиции, които са отделни и направени некоординирано. Но хубавата новина е, че инвестицията в отбрана ще е на базата къде са най-големите дефицити, обясни премиерът.

Имаме различни варианти - да приоритизираме българската армия, с български войски, с българско командване. Като сложим това приоритет, дефицитите ясно се открояват. Ще използваме дефицитите да видими къде да инвестираме, допълни Петков.

Първият приоритет е да има деескалация, фокусираме се стратегията на отбраната да е върху българската армия. Следим дефицитите да бъдат попълнени, каза Петков.

Искаме с това изслушване да разберем до колко правителството си дава сметка за ситуацията.

НАТО освен отбранителен, е и политически съюз. Готови ли сме да браним ценности или ще се държим като държава консуматор на сигурност. Трябва да нямаш връзка действителността, ако не виждаш, че НАТО е обявила бойна готовност, заяви Даниел Митов, ГЕРБ-СДС.

Ще подкрепим, ако правителството има смелостта да предложи. Имаме молба — престанете да вдигате прах с фрази като национален интерес. За нас националният интерес е да сме силен член на НАТО. Правителствата на ГЕРБ са направили много за отбранителни способности - платихме и "Кугър"-ите и "Спартан"-и, вие ще поръчате и платите ли следващите Ф-16, попита Митов.

Ако ни предложите смислена позиция - сме готови да подкрепим, допълни депутатът.

Говорим за мерки, които страната като член на НАТО е в състояние да вземе. Да се направят всички усилия да се предотврати конфликт и да се направи необходимото от страна на НАТО в съзвучие със съществуващите мерки. На предишни срещи на върха на НАТО са взети решения за укрепване на източния фланг на НАТО. Едната инициатива е за засилено предно присъствие и за адаптирано предно присъствие. Първата е за Черно, втората за Балтийско море, обясни Стефан Янев, министър на отбраната.

Търсят се нови военни опции. Среща на върха на НАТО предстои лятото. В момента се обсъждат мерки на засиленото предно присъствие. Част от мерките предвиждат възможността за сухопътен елемент. Има три групи държави: рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос. България не желае да е консуматор. Потърсихме най-добрата опция. Дилемата, пред която бяхме поставени - крайно време е НАТО да дойде и да ни пази. През последните 12 години на ГЕРБ мога да кажа какво не се е случило. Ние можем да обърнем словореда - съгласни сме да направим група. Един български батальон да бъде направен и всичко ще става през национални комуникационни канали. Това значи, че този батальон ще увеличи темпа на подготовка.

Ние не предвиждаме ескалация. Не предвиждаме планове за защита на национална територия. Нито предвиждаме планове екип да ходи на друго място, заяви Янев.

По отношение на дефицитите - нашият анализ е, че съществуващите дефицити са в резултат на несистемен подход през годините и несистемно финансиране. Бих посочил два примера: какъвто и да е планираният бюджет за годината, процедурите предвидени за изпълнението на отделни проекти, са от такъв тип, че по-вероятно е за година да не успее да се подготви целия пакет. Системата куца и не се развива. През тези години ние сме на положение, което да кажем, че системата на отбрана не е предвидима и предсказуема.

Да се използва механизмът за предаване на опит. Това е същността на решението, смята Янев.

България разчита на продължаване на дипломатическите усилия, допълни той.

Говорим за нормална бойна подготовка, на тренираност на въоръжените сили. Предвид техния капацитет, ще бъде моята молба, заедно с вас да мислим как да усъвършенстваме и законодателната база и да се прекъсне това - да не се харчи целесъобразно бюджета за отбрана.

Още от 2014 г. България е силно обезпокоена от напрежението по източния фланг. Даваме превес на дипломатическите усилия, каза Теодора Генчовска - министър на външните работи.

Двустранният диалог е правилната стъпка в тази посока. Очевидно, Русия се опитва да внесе разделение между съюзниците като ги дели на категории. България заяви позиция за зачитане на международните принципи за сигурност. Потвърдена беше подкрепата за суверенитета на Украйна, Грузия и Молдова. Отхвърлена беше руската идея за сфери на влияние. Очаква се днес САЩ да представят своите писмени предложения за дискусии с Русия.

България последователно отстоява своите национални интереси, подчерта Генчовска. Ние като съюзници сме единодушни да отговорим по решителен начин, включително чрез засилването на отбраната, допълни външният министър.

"Аз съм леко обнадежден. Знаят какво говорят и външният, и министърът на отбраната. Господин премиер, от вашето изказване нищо не разбрах - онзи ден ни казахте 6 изречения, сега са 26. България не е била консуматор досега на сигурност. Ние сме притеснени от това. Какви са рисковете пред България", попита Даниел Митов от ГЕРБ-СДС.

"Ние не вярваме и не подкрепяме зони на влияние. Говорене от типа тези и тези държави нямат право на отбранителна стратегия, защото са близки до друга държава. Геополитическата стратегия на България е съвместната стратегия на НАТО. Единствено да кажем дали сме консуматор е как слагаме нашите приоритети. Нашият приоритет е българската армия с български войски", каза в отговор премиерът.

"За нас от ДПС най-добрият път е чрез обсъждане, прозрачност и всичко, което доведе до военни действия. Какви биха били икономическите последствия?", попита Хамид Хамид от ДПС.

"Главните рискове са в сферата на енергетиката. Имаме ясни планове какво трябва да се прави", коментира премиерът Петков.

"Ключово за България е да запази позиция в тази истерична позиция. България няма да се ангажира във враждебни и военни действия. Приемам с удовлетворение факта, че за вас ключова е деескалация на напрежението", заяви Кристиан Вигенин от БСП.

"Българското правителство вярва, че главният приоритет на България трябва да е приоритизацията за деескалация на напрежението", каза Кирил Петков.

"Има ли сценарий за сектор енергетика?", коментира Виктория Василева от ИТН.

"Има сценарий. С министър Николов работим по тези стратегии. Едни рискове, които знаем всички за енергийната сигурност, са когото имаме засегнати доставки. Имаме ясен план и сме в комуникация с ЕС как може да се случи това. Българските домакинства и бизнес ще могат да разчитат", отговори министър-председателят.

В България има ескалация на истерията в България. Руските войски си правят стандартните учения. Това се използва във вътрешнополитическия дебат. Ние не просто сме консуматор на сигурност, но се използваме за плацдарм. Ескалацията на истерията е факт. Смятате ли, че Русия представлява заплаха за националната сигурност на България, попита Костадин Костадинов, председател на "Възраждане".