Когато един автор е обичан от читателите, никакви пандемични опасности не биха могли да ги спрат да препълнят до крайност клуб „Перото” в НДК. А когато авторът е проф. Кирил Топалов, популярен белетрист, сценарист, драматург, университетски преподавател и дипломат, интересът към новия му сборник „Софийски истории” е закономерен и заслужен. За пръв път книгите, доставени от издателя, свършиха, а някои читатели купуваха по два броя. „Никога не съм виждал толкова много хора тук, а съм участвал в десетки събития на видни автори” – започна експозето си проф. Михаил Неделчев, очертавайки с подробности сюжетите, героите, конфликтите и метафоричните послания, които изпълват 18-те разказа на сборника. 

С приятелска прегръдка проф. Топалов посрещна г-жа Йорданка Фандъкова, която изрази дълбоката си почит с думите: „За мене е огромна чест да съм заедно с любимия си преподавател – тогава младия доцент Топалов.

Лекциите по Възрожденска литература в Софийския университет бяха сред най-помнещите се и посещаваните от студентите по мое време. И причината за това е нашият преподавател проф. Кирил Топалов. Слушахме в захлас, но ще призная, че и всички момичета бяхме влюбени в него. Много по-късно животът ме срещна отново с проф. Топалов – той беше зам.-председател на Комисията по култура, а аз зам.-кмет по образование и култура на Столична община. Тогава заедно с него и още няколко души създадохме Столичната програма „Култура”. До днес тя е най-важният финансов механизъм за финансиране на проекти в културата.

Да защитиш 1 млн. лв. за култура тогава изглеждаше почти немислимо, но го направихме. Сега, разбира се, средствата са много повече, но началото винаги е най-трудно. Години след това имах честта да връча званието „Почетен гражданин на София” на дипломата ни във Ватикана проф. Топалов заради всички негови качества. Заслугите му към София са огромни и заради писателската му дейност. Познавам неговото творчество. Проф. Кирил Топалов е събирач и разказвач на историите на София. Вярвам, че и днес имаме нужда от софийски истории, защото ни помагат да се чувстваме като общност, обичаща града си. Както аз, така и всички вкъщи ще прочетем неговата книга. Желая му успех и здраве!”.

Събитието вечерта на 21 юли се водеше от г-жа Снежана Йовева – директор на Държавен културен институт към Министерството на външните работи: „Днешното събитие е част от една важна програма на нашия институт – „Пишещите дипломати”. Когато започнахме я преди две години, бяхме уверени, че нашите дипломати имат какво да разкажат по един творчески, литературен начин. Програмата се разви, набра своите партньорски взаимодействия. Благодаря на издателство „Бард”, които са подкрепили тази вълнуваща книга!”.

Уводът в сборника, озаглавен „Между телец и близнаци”, беше прочетен от актьора Георги Новаков, а писателката Здравка Евтимова изпрати поздравителен адрес, в който се казва: „Надявам се, че сто години след нас хората на бъдещето ще цитират с обич и благодарност изречения от „Софийски истории” на Кирил Топалов, гордеейки се с творчеството, богатите знания и с обичта към България на този светъл творец.

Проф. Топалов е член на Българския П.Е.Н.-център. Много съм щастлива, че премиерата на новата му книга е в годината, когато честваме 95-годишнината от основаването на нашата организация. Благодарни сме на Кирил Топалов, че неговите „Софийски истории” придават блясък, мощ и още по-голяма красота на нашия 95-годишен юбилей. Нека проф. Кирил Топалов е здрав, щастлив, обичан и ценен, защото той  ни подарява нещо безценно – плодовете на големия си белетристичен талант и ни дава пример  как да се държим в трудното ни ежедневие – с достойнство и с честност. Пиши, приятелю, доизграждай литературната българска вселена, пък „каквото сабя покаже и честта, майко юнашка!”.

В заключение проф. Топалов благодари на г-жа Фандъкова, на проф. Неделчев, на приятеля си Георги Новаков, на г-жа Анелия Андонова (ИК „Бард”), и Държавния културен институт към Министерство на външните работи, на стотиците си колеги и студенти, които уважиха премиерата: „Вашите думи ме трогват! Писателският труд е самотно занимание... Ако писателят не може да разкаже една история, а историята да изкаже себе си, по-добре е авторът да се насочи към друга професия. Тук ще видите случки от миналото – живеехме в едно време, когато треперехме и не знаехме откъде ще те тресне нещо по главата – паве или донос. В този смисъл разказът за Жоро Павето е метафора. Историята сама носи различни подтекстове... Тази е ролята на писателя – да внуши допълнителни значение”. 

Проф. Александър Пумпалов поздрави публиката с клавирен вариант на „My Way” на Франк Синатра. А стотици читатели разгръщаха и четяха книгата още по време на премиерата. Защото тези текстове не просто илюстрират историческите превратности (преселения, бомбардировки над София, етно-битов пейзаж, социални и политически сътресения, надеждите на българина през последните 80 години), но и внушават ценността да си аристократ по дух, бидейки интелектуалец.