Абстрактното дефиниране на българската азбука с общото определение “славянска” се дължи на равнището на науката през ХІХ в.

Световните измерения на азбуката могат да бъдат осмислени особено силно в „Двора на кирилицата“ в първата ни столица Плиска

Денят на св. св. Кирил и Методий – 11/24 май,– е най-таченият български празник, а неговото начало може да се търси още през Средновековието. Каквито и да са абсурдните претенции за „собственост“ към Светите братя от страна на други държави, няма никакво съмнение, че тяхната църковна канонизация и всенародна прослава са дело на българската църква и държава.

През 1813 г. арменският пътешественик Минас Пъжъшкян е регистрирал първото известно честване на Първоучителите през „модерната епоха“, при това с характеристиките на обществено-културно събитие. Това се случва в Шумен, тогава епископско средище на Търновската митрополия. От 1851 г. нататък, благодарение на пловдивските учители и възрожденски интелектуалци Найден Геров и Йоаким Груев, този ден се утвърждава като празник на просветата и културата. По примера на България 24 май по т.нар. нов стил е възприет и в други страни. Най-ярките маркери на празника са езикът и азбуката, чието общо дефиниране като “славянски” се дължи на равнището на науката от ХІХ в., а и на влиянието на геополитическите интереси на тогавашната Руската империя.

Още с приемането на България в Европейския съюз (1 януари 2007 г.) азбуката, известна на целия свят като “кирилица”, придоби статут на официална в континентален, а и световен план. Нека не забравяме, че освен у нас кирилицата е писмена норма и в република Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Украйна, Беларус, Руската федерация… В миналото нашата азбука е официална в княжествата Влахия и Молдова (обединени в дн. Румъния), Литва и други страни. Така или иначе, става дума за културно явление със световни измерения, което е било, е и ще бъде най-ярката илюстрация на фундаменталните български приноси в средновековния, а и в съвременния свят. По тази причина заедно с колеги от академичните среди предложихме на Народното събрание 24 май да бъде осмислен и приет като автентичния за нас национален празник, олицетворяващ хилядолетната българска култура и държавност.

Подобно на повечето древни азбуки (финикийска, сирийска, гръцка, арменска, коптска, арабска и т.н.), кирилицата се ражда в конкретна етнокултурна среда. Този културен феномен е неразривно свързан не с някакви абстрактни „славяни“, а с България в епохата на нейния най-мащабен политически и културен подем, започнал при „светия цар“ Борис–Михаил, който продължава при царете Симеон Велики, Петър и Самуил. Кирилицата е създадена от български интелектуалци, ученици и последователи на първоучителите Кирил и Методий – историческа истина, призната от най-авторитетните учени в Европа и целия свят.

Обективният подход изисква кирилицата да бъде приета, и то категорично, за български принос в европейската и световната цивилизация. Още от 2007 г. насам тази позиция изразихме нееднократно заедно с проф. Ана Кочева в различни форуми, организирани от Фондация „Българска Памет“ с председател д-р Милен Врабевски. Специална изложба, озаглавена „Кирилицата – българската азбука“ беше представена от фондацията на д-р Врабевски в София, Варна, Велико Търново и други български градове, както и в Европейския парламент в Брюксел. Същата линия следвахме с проф. Николай Овчаров в предприетата през 2018-2019 г. „Мисия България“ в над десет страни в Европа и Азия, продължена съвсем естествено и от неформалната инициатива Национален кръг „За Македония“ у нас и в Европейския парламент.

Кирилицата е наричана по традиция “славянска азбука”, подобно на предхождащата я глаголица – графична система, създадена от Константин-Кирил Философ с помощта на Методий през 855 г. Бележитите солунски братя и християнски мисионери, произлизащи по майчина линия от елита на българските славяни, създават мощно културно „оръжие“ в  лицето на кодифицирания от тях старобългарски богослужебен и литературен език. Основната цел е пълноценното представяне на християнската вяра и античното наследство пред българите и родствените им славянски народи. Създадена за християнизацията на българските славяни във Византия и съседна България, новата писменост е приложена за първи път във Великоморавия (в земите на дн. Чехия, Словакия и Унгария) през 863-886 г. Сред краха на Моравската мисия учениците на Кирил и Методий идват в България, където получават мощната подкрепа на нейния владетел Борис-Михаил, когото, както вече писахме в „Труд“, можем да наречем „Осмият от Светите Седмочисленици“. 

Азбуката, наречена “кирилица”, е оригинално българско явление. Тя е „изобретена“ в края на ІХ в. в столицата Плиска и свързаните с нея манастири. Появата ѝ не е случайна предвид използването на т.нар. гръцки унциал в българската държавна канцелария още от VІІ в. Така е още при известните пръстени на кан Кубрат, на гръцки са и надписите на Тервел и неговия син Крумесис/Кормесий, на Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиан… Най-ранният датиран кирилски надпис е от 921 г., съхранен в скалния манастир при с. Крепча, недалече от гр. Попово. Няма съмнение обаче, че азбуката е създадена десетилетия по-рано от книжовниците от кръга на княз Борис-Михаил, сред които се откроява св. Климент Охридски. В новата графична система залягат принципите, изработени Константин-Кирил, съобразени с традицията в българската държава и нейната културна политика. В продължение на около две столетия глаголицата и кирилицата съжителстват, като постепенно новата азбука измества глаголицата. Създадена в България, кирилицата се налага и поради нейната официална употреба от висшите органи на държавата, както личи от редица надписи, вкл. от времето на царете Петър, Самуил и Иван Владислав. Благодарение на “българското културно излъчване” (израз на големия британски историк и философ Арнълд Тойнби) през Х-ХІ в. кирилицата се налага като писмена норма и в целия православен Изток. 

Всичко онова, което проследихме дотук, е материализирано в уникалния по своето излъчване „Двор на кирилицата“ в старопрестолна Плиска. Като че ли има нещо знаково, че два века след пътешественика Минас един негов сънародник, избрал България за своя втора родина, е впрегнал цялата си енергия за утвърждаването на духовното послание на българските писмена. Открит на 2 май 2015 г. (Денят на св. цар Борис-Михаил), създаденият от Карен Алексанян културно-исторически комплекс привлича хиляди гости от България и чужбина, неведнъж е домакин на различни културни прояви с участието на ученици и студенти, изложби, какво ли не още… „Дворът“ на кирилските писмена, ако искате, „дворецът на българската азбука“ (на старобългарски е форма, производна от „двор“!) е обширно пространство със скулптирани „образи“ на кирилските букви, паметници на Светите братя и Борис-Михаил, параклис, музей, картинна галерия, зала за конференции, експозиция с възстановки, алея с бюстове на  български и чужди писатели и поети, създавали творбите си с кирилските букви. Както четем в официалния сайт на комплекса, „… с много вдъхновение и любов към историята една празна поляна край Плиска се превърна в необикновено място. Място, което пази спомена за създателите на кирилската азбука и за творците, допринесли тя да пребъде през вековете… 

Колкото и да не е за вярване, меко казано, доказалият не с думи, а с дела своята привързаност към България Карен Алексанян все още няма българско гражданство – въпреки онова, което е създал и създава, въпреки подписите на внушителна общност от приятели на „Двора на кирилицата“ до съответните държавни институции! И въпреки посещенията на много политици на високи постове в „Двора на кирилицата“… 

Иначе „царският двор“ в Плиска, „дворецът“ на писмеността като своеобразна „владетелка“ на старобългарския език и култура, продължава да обогатява интелектуално и емоционално онези, които ценят създаденото с нашите букви световно културно наследство.