Наш Кирчо ходи до Рим и видя папата. Той му казал да се бори здраво с корупцията, която я имало по много организации в света и била като болест, като шарка. Даже папата му показал на ръката си как изглежда корупцията като шарка. 

И още му казал, че трябва да изтръгне тази болест. Казал му също, че трябва да обясни на хората, че работят здраво, но международното положение е виновно. И накрая му казал, че ако се борят едновременно с най-корумпираните в България и с вражеските сили отвън, няма да стане работата, а трябвало на малки стъпки да се действа. 

И накрая папата го благословил и Кирчо си тръгнал. И като си тръгнал, не щеш ли, край него запърхали мисирките и той им надрънкал горните глупости. Сигурно сте ги чули по мазните телевизори. 

И се питам щяха ли светите братя и следовниците им толкова грижа и мъка да отдадат на писмената и езика български, ако пророк някой им бе показал недъгавото глаголене на наш Кирчо?

Но нейсе. Нека ни е честит светлият празник и поемем капчица мъдрост и чест от делото на неговите родители.