Неизвестните нови борби на Македония

През 1978 г. в Скопие китайският външен министър говори за „хилядогодишната македонска култура и език“

Родолюбци от САЩ и Канада отговарят с телеграма

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Възходът на Китай като съвременна велика сила е свързан с намираното на балансирано решение на вътрешния конфликт между приемствеността в политиката, наследена от Мао Дзедун и тясно свързано със сталинизма, и необходимостта от прагматични реформи.

През 1948 г. Китай е сред основните критици на Югославия и нейния национализъм, а тази позиция не е променена след започналото през 1954 г. съветско-югославско сближаване. Този факт дори служи като един от аргументите за разрива между СССР и Китай. Дори през 1963 г. редакцията на пекинския официоза „Женмин жибао“ публикува книгата „Явява ли се Югославия социалистическа страна?“ В нея приятелските отношения между Тито и Хрушчов са подложени на остра критика.

В Студената война обаче Китай играе специфичната роля и това постепенно налага промяна в неговия политически курс. В започналата битка за власт след смъртта на „великия кормчия“ Мао, се откроява т. н. банда на четиримата, водена от неговата вдовица. Като компромисна фигура между нея и реформаторът Дън Сяопин се явява министърът на обществената безопасност Хуа Гофън. Макар и маоист, през 1976 г. той нарежда задържането на бандата на четиримата и спира извращенията на „културната революция“. Скоро след това Хуа е избран за заместник-председател на ЦК на комунистическата партия и е утвърден за министър-председател на Държавния съвет.

Промяната във външната политика на Китай не закъснява. През 1977 г. започва охлаждането на отношенията с Албания, което се компенсира от бързото сближаване с Югославия. Като анализира тези събития, италианското списание „Ил сентиментале“ в броя си от 3 август пише, че „можем да очакваме като първа последица подновяването на албано-югославското напрежение по въпроса за Косово - югославска република, в която живеят един милион албанци. Това е въпрос, който бе замразен поради усмиряващата намеса на Китай, но може да бъде повдигнат от Тирана когато тя пожелае, особено в атмосферата на неяснота при едно оттегляне на Тито. Така, както България наново да повдигне македонския въпрос, предявявайки искания за една територия, която днес е в границите на Югославия“.

Италианският анализ наистина е пророчески, защото през август 1978 г. Хуа Гофън прави няколкодневно посещение в Югославия, а на 24 август е в Скопие. Това става на фона на съществуващите идеологически различия между Китай и Югославия, израз на които е дори обръщението на китайския към югославския лидер с думите „господин Тито“.

Хуа Гофън прави и еднодневно посещение в СР Македония, което умело е използвано срещу България. В програмата е предвидена визита в Македонската академия на науките и изкуствата, където Хуа Гофън говори за „хилядогодишната македонска култура и език“. Българското държавно ръководство схваща тази провокация, но поради обременеността с комунистическата идеология, отговорът на София е насочен главно срещу китайския „ревизионизъм“, а не в защита на българските национални интереси в Македония.

Съвсем друга е обаче реакцията на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Възникналият проблем е дискутиран на 57-мия конгрес на МПО, провел се от 2 до 4 септември 1978 г. в Торонто. В резултат на обсъждането, на 5 октомври 1978 г. във в. „Македонска трибуна“ е публикуван първият официален коментар.

Част от изложението на МПО до Хуа Гофън, 1978 г.

Като разглежда миналото на председателя на академията в Скопие Михайло Апостолски, МПО в редакционна статия заявява, че той „също е българин, но подмамил се да учи във военното училище на тираничната и монархическа Югославия, когато неговите връстници водеха освободителната борба и маса от тях гниеха по затворите или отиваха на смърт. През време на последната война той пожела да бъде приет в българската армия като офицер, но с генерал-щабния си ранг. Това българската власт не прие и тъкмо след това той забегна при партизаните“. По-нататък редакцията коментира, че „ние, както и целият наш народ, никога не сме имали нещо против великия китайски народ и неговите ръководители. Но председателят на Академията на науките в Скопие, както и неговите сътрудници, години наред са ръкопляскали, когато Югославия нападаше или пренебрегваше китайските политически водители“.

На 26 октомври 1978 г. Централният комитет на Македонските патриотични организации изпраща телеграма до Хуа Гофън. В нея е записано, че във връзка с появилите се в пресата изявления на китайския лидер в Скопие за македонска култура, език и народност на живущото в Македония славянско население, желаят да изтъкнат следното: „От дванадесет столетия насам историята, етнографията, славистиката и собствените прояви на това население посочват недвусмислено, че не е имало никаква македонска народност в тази низа от векове...

Няма македонски народ в етнографски смисъл на думата, а има в Македония следните народности: българи, гърци, албанци, турци, румъни и др., за които името „македонец“ е само географско понятие, както в Белгия няма белгийска народност. Енциклопедията от 1955 г. на днешна Югославия признава такива важни истини и подчертава, че и знаменитата Вътрешна македонска революционна организация е част от българската национална история“.

След като изнасят редица исторически факти, накрая членовете на ЦК на МПО се обръщат към Хуа Гофън с думите: „Ще бъдем благодарни, ако ни посочите поне един авторитетен свидетел за съществуването в историята на някаква македонска народност всред семейството на славянските народи в Европа... Почти всички членове на Съюза на Македонските патриотични организации са българи от Македония. Съюзът ни няма нищо общо с режимите в Югославия и България и много често ги критикува. Около един милион българи от Македония живеят в България. Не бихте могли да знаете колко процента от посрещачите Ви в Скопие са българи“.

Реакцията на МПО е напълно оправдана, защото както отбелязва швейцарският „Нойе Цюрих цайтунг“ от 26 август, „отбиването на китайската делегация към Скопие представлява едно ясно взимане на страна към Югославия във въпроса за македонската нация. Още при първата си стъпка в Югославия Хуа започна да хвали югославската национална политика... Без съмнение, инициативата за отиване на Хуа в Македония е дошла от Югославия... Повече или по-малко, Хуа заемаше в Скопие югославската позиция по отношение на Македония“.

Гостуването на Хуа Гофън в Югославия изиграва огромна роля върху ситуацията на Балканите. Албания е напълно изолирана, а чрез китайската подкрепа за Югославия, режимът в Белград се чувства по-сигурен, което го окуражи да води кървавите войни при нейното неизбежно разпадане.

Днес според някои западни констатации, икономическият модел на Китай „донякъде опровергава“ либералното мнение, че „не можете да имате едно иновативно общество и политическия контрол“. Пекин, който вече е втората по големина икономика в света, е стъпил на Балканите и развива редица инфраструктурни проекти по Балканския вертикал, които обаче обвързват Северна Македония със Сърбия и заобикалят България. Това има огромно геополитическо и икономическо значение, но за съжаление както у нас, така и зад граница, липсват задълбочени анализи на тази ситуация.

Идеята на САЩ и на някои среди в ЕС, че чрез бързата евроинтеграция на Северна Македония в днешния и вид, тя ще бъде откъсната от руското влияние, е неработеща. Подобни настоявания не отчитат ходовете на другите играчи в многополюсния свят и не дават отговор на въпроса: Кой желае нереформирано Скопие да стане член на ЕС и какво цели с това? В това се състои и голямото предизвикателство пред българската дипломация - да покаже на своите партньори необходимостта от преосмисляне на досегашният им повърхностен анализ на реалните проблеми.