Под моето ръководство ще се ангажираме в конструктивен диалог с правителството и няма да сме опозиция само заради смисъла на думата. Няма да търсим политически дивиденти или невъзможни искания. Вместо това ще проявим куража да дадем подкрепата там, където е необходима.

С тези думи в събота прие поста на лидер на опозиционата лейбъристка партия във Великобритания досегашният й министър-в-сянка по въпросите на Брекзит сър Киър Стармър. Той пое щафетата от смятания от мнозина за най-злополучен вожд в историята на бившите виги за последните 100 години, Джереми Корбин, на фона на национална и международна криза, непозната в съвременната история на страната и човечеството. За което и Стармър настоя, че под негово ръководство партията ще търси “правилните аргументи” и ще подава “сигнален знак” когато вижда грешки, пропуски или недостатъчно бързи и навременни промени.

След тягостно продължителна кампания за лидер на лейбъристите продължила над три месеца, Стармър поема руля срещу бетонираното за пет години напред управляващо мнозинство на консерваторите на Борис Джонсън, осъществило “успешен” Брекзит в началото на годината, но най-вече на фона на настъпваща заплаха от епидемията от COVID-19, която залива планетата. Всичко това несъмнено е допринесло за решението на членовете на партията да го изберат още на първи тур в събота с 56,2% от подадените гласове, срещу 27,6% за протежето на Корбин и досегашен министър-в-сянка по въпросите на бизнеса Ребека Лонг-Бейли и 16,2% за умерената депутатка от Уиган Лиза Нанди. И двете до последно смятани с равни шансове срещу Стармър да бъдат избрани за приемници на Корбин, най-малкото в духа на равнопоставеността на половете и различните лозунги, на които са податливи политически ляво ориентираните британци.

Но “ала гер ком ала гер, ма шер” (на война, като на война, скъпа моя) - на втората седмица от наложената карантина във Великобритания и с изненадващо влошаващото се здраве на министър-председателят Борис Джонсън, който преди 12 дни тества позитивен за заразата и от вчера е в интензивно отделение, е важно “опозицията на нейно величество” да има лидер, който в труден момент да умее да намира консенсус.

А Стармър е самото олицетворение на думата. В качеството си на министър-в-сянка по въпросите на Брекзит, той бе един от малкото в топ-върхушката на лейбъристите, който открито подкрепяше оставането на Великобритания в Европейския съюз, за разлика от постоянно променящите се позиции на Корбин, които костваха през декември 2019 г. най-голямото изборно поражение в историята на партията.

Преговорите между Лондон и Брюксел за бъдещите отношения след излизането на Обединеното кралство от ЕС и изтичането на преходния период в края на 2020 г. започнаха на теория през март, но във всеки един момент може да се окажат пряко зависими от разпространението на пандемията и наложителни своевременни промени на редица европейски политики. Което може да блокира процеса, да наложи удължаване на преходния период... казано накратко ситуацията е непредсказуема. Особено тези дни, когато големият знаменосец на Брекзит - министър-председателят Борис Джонсън бере душа от COVID-19 в лондонска болница, а правителството му и управлението на страната, и кризата с коронавируса, са поверени на тримата най-неубедителни негови министри - външният Доминик Рааб, който е “де факто” премиер на мястото на Джонсън, този на здравеопазването Мат Ханкок, който ръководи Националната здравна служба на Великобритания и на бившият му съперник за лидерското място в партията на консерваторите и настоящ “министър в кабинета” Майкъл Гоув. Последният пък обяви вчера, че влиза в самоизолация, след като член на семейството му е дал положителен тест за заразната болест.

Логично и сред първите ходове на Киър Стармър след избирането му за лидер на партията бе да сформира свое “правителство в сянка”, разгонвайки голяма част от смятаните за близки до Корбин титуляри от символичните постове на първата скамейка на лейбъристите в Камарата на общините в Уестминстър и заменяйки ги с по-близки до неговите политически виждания политици, посочват наблюдатели.

Юрист по призвание

С което ни остава само да кажем няколко думи и за него. Сър Киър Родни Стармър е роден в Лондон на 2 септември 1962 г. Завършва право в университета на Лийдс през 1986 г. и след това прави следдипломна квалификация в Оксфорд. Като адвокат Стармър работи изключително в областта на защитата на човешките права и през 20012 г., на 39-годишна възраст е посочен за Адвокат на кралицата - юридически съветник към кралския двор. Между 2008 и 2013 г. сър Киър Стармър е оглавява Кралската прокурорска служба, в качеството си на главен държавен обвинител. В камарата на общините влиза през 2015 г. от партията на лейбъристите, като депутат от лондонска община. Същата година е сочен за потенциален кандидат за лидер, след оставката на Ед Милибанд, но в крайна сметка Стармър дапа подкрепата си за Анди Бърнам, настоящият кмет на Манчестър, който тогава завърши на второ място след злополучния Джереми Корбин.

За него

Избраха подходът му

Сега, когато поема лидерската задача и започва да организира правителството си в сянка, несъмнено няма да е толкова Брекзит темата, която ще ангажира най-много вниманието на Стармър, а подходът на лейбъристите към пандемията от коронавирус. Новият лидер на лейбъристите получи много стабилен мандат от партия, която постави доверието си в неговия внимателен, упорит подход към политиката и кризите, които възникват. Настоящата криза не може да е по-голяма.

Тоби Хелм, политически наблюдател, в-к “Обзървър”

Ще работим заедно

Говорих вече с Киър Стармър и го поздравих за избирането му за лидер на лейбъристката партия. Единодушни сме за важността всички партийни лидери да работим конструктивно заедно, по време на тази национална криза. Поканих него и другите опозиционни лидери на общ брифинг следващата седмица.

Борис Джонсън в “Туитър”, ден преди да бъде хоспитализиран

Очаква го съпротива

Един лидер може да донесе големи промени в една партия, но фундаменталните такива на актуалната тъкан на една организация, отнема много време. Стармър трябва да запази оптимистичния си, достоен тон, но по реакциите в някои фракции на лейбъристкото движение вече се вижда размерът на проблемите пред които е изправен, ако иска да успее. Привържениците на Корбин вече заеха напхадателни позиции спрямо обещанието му, да “води конструктивен диалог с правителството и да не е опозиция заради самата дума”.

Марк Уолъс, политически стратег на британските консерватори