Епиграмите на Радой Ралин и Борис Димовски се преписваха като Паисиевата история

Половината тираж е разпространен по книжарниците преди скандала. След него останалото е хвърлено в пещите на печатницата

Средновековно аутодафе устрои комунистическата цензура през 1968 година. Ударен отряд от мракобесници изгори книгата с епиграми “Люти чушки”. Палачите на свободното слово се опитаха да заличат истината за един деспотичен режим. Вместо това кладата опърли задника на властта.

“Люти чушки” е дело на двама големи майстори. Радой Ралин вади от кладенеца на фолклора мъдрости, които са вечни. С козметични перифрази ги вгражда в тогавашната действителност. Борис Димовски със сатирични рисунки дописва внушенията. Ражда се една уникална книга!

Гозбата с лютите чушки е свалена от огъня през 1965 г. и сервирана в издателство “Български художник”. Три години престоява в хладилника, за да не мухляса. Най-сетне издателите решават да я предложат на народната трапеза. Срещу 34 стотинки книжката, колкото струваше порция кебапчета.

“Люти чушки” можеше да мине незабелязана по конвейра на социалистическите закусвални, ако не беше сготвена със свинско. Епиграмата

Сит търбух

за наука глух

е илюстрирана с прасе, чиято опашка е завъртяна в началнически подпис. Давид Елазар се взира в автографа и открива почерка на самия Тодор Живков. През 1968 г. любителят графолог беше главен цензор в отдел “Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП. На 11 ноември Елазар информира Секретариата на компартията:

“В книгата “Люти чушки” е допусната несъвместима с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност илюстрация на Борис Димовски, в която е злоупотребено с подписа на Първия секретар на Централния комитет на Партията и председател на Министерския съвет на НРБ, като е поставен на опашката на едно прасе.”

Следващия ден Секретариатът се събира на спешно заседание. На високите кресла сядат Станко Тодоров, Борис Велчев, Венелин Коцев, Ангел Цанев, Стоян Караджов и Георги Боков. В масовката са Георги Джагаров, Павел Матев и други любители на художествената литература. Протокол “А” под №561 отсъжда:

“Секретариатът на ЦК на БКП оценява книгата “Люти чушки” на Радой Ралин, илюстрирана от Борис Димовски, издание на издателство “Български художник”, като вредно произведение. Като перифразира народни мъдрости и поговорки, Р. Ралин извращава техния действителен смисъл и насоченост, принизява ги и ги опошлява, опитвайки се да прикрие зад тях свои клеветнически обобщения за нашия живот и да разпалва ту дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту ревизионистични страсти. В художествено отношение книгата е на същото примитивно и бездарно равнище и това още веднъж подчертава нейния характер на политически пасквил.”

Вестник “Стършел” също бърза да вземе правилно отношение по въпроса. На 13 ноември редакционната колегия се събира на инфарктно заседание. Главният редактор Христо Пелитев съобщава присъдата на Секретариата. Дават последна дума на осъдения Борис Димовски:

“Длъжен съм да дам обяснение и то преди всичко за подписа на др. Тодор Живков. Стремил съм се с този подпис, който е подпис въобще, да изразя една помпозност, графично да изразя характера на този, който е откъснат от науката, според текста на епиграмата. Трябва да съм глупак или луд, за да имитирам подписа на др. Т. Живков. И само с въображение може да се приеме, че съм искал да направя подписа на др. Т. Живков. Но щом и самият др. Т. Живков е казал, че това е неговият подпис, няма какво да опровергавам.”

“Секретариатът на ЦК на БКП съвсем сериозно е проучил въпроса с подписа и е установено, че сходството е голямо”, аргументира се Христо Пелитев. Борис Димовски се опитва да се защити, но никой не го слуша. Генчо Узунов скача и прави решителна чупка в кръста:

“Прием политическата квалификация направена от ЦК на БКП. Ако Димовски е искал да имитира подписа на др. Живков, това е недостойно и срамно. Ако ние имаме да кажем нещо на др. Живков, той ще ни изслуша - той винаги приема творците за разговор.”

Апетитът идва с яденето и Градският комитет на БКП назначава комисия, която да разследва по каква точно рецепта е сготвено свинското с подписа на Тодор Живков. Кулинарните специалисти са Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова. Няма да разчитам първите имена, за да не си загубя апетита.

Петорката изготвя докладна записка с дата 21 ноември, но не оправдава партийното доверие. Доносът предъвква известните вече факти, ниже клишета и не добавя нищо ново. Претоплена е международната метерологическа обстановка, в която е ситуирана книгата.

“При това следва да се отбележи - сочат Петимата от РМС, - че тя е пусната за производство в края на м. юни т. г., когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия.”

Тук ги стягат лачените чепици на червените велможи. “Люти чушки” да не предизвика Българско лято като рефлекс на Чешката пролет!

Епиграмите са планирани в 40 000 тираж, което не беше феномен за тогавашното книгоиздаване. Трудовете на Тодор Живков, които не е писал той, излизаха в един милион и нагоре. Печатаха се в Съветския съюз.

“Люти чушки” са извъртяни в ДПП “Балкан”. Половината тираж е разпространен по книжарниците преди скандала. След него останалото е хвърлено в пещите на печатницата. Елазар и още неколцина библиофили отиват като пълномощници на Партията да проследят аутодафето. Да документират, че екзекуцията се е случила правилно.

Елазаровци протягат длани да се сгреят на горелките, защото навън е хладна есен. Усещат обаче неприятно чувство отзад. Не са хемороиди - кладата, която са устроили, им пърли задниците. Оказва се, че високата тяга изхвърля неизгорели страници от комина. Минувачите ги събират и четат:

Кой постъпва честно

не живее лесно.

Така лютите чушки на Радой Ралин и Борис Димовски минаха в апокрифната книжнина. Като средновековните текстове, които не влизат в канона на Инквизицията. Преписваха се и предаваха от ръка на ръка. Нова версия на Паисиевата история за новото иго, под което пъшкаше българският народ.

Цената обаче беше жестока. Радой Ралин и Борис Димовски са уволнени, забранено е дори имената им да се споменават. Репресирани са директорът на издателството Борис Ташев и редакторът на книгата Зина Брезинска. Четирима са наказаните в ДО “Българска книга”. На мнозина други е издърпано ухото под страх да останат гладни.

И най-страшното! Покрай “Люти чушки” беше разгромена изобщо българската сатира. Вестник “Литературен фронт” излезе с уводната статия “Сатирата - партийно оръжие”. Препечатаха я във флагмана на тогавашната журналистика “Работническо дело”. Поръчковият автор се скри, но всички знаят, че е Богомил Райнов. Това писание пусна генералната директива първо да питаш “горе” и после да пишеш “долу”. Горе беше партийната повеля, долу - белият лист.

Така я карахме следващите двадесет приснопаметни години.