Ноам Чомски се опитва да намери причините, които тласнаха Зеленски по пътя на войната - въпреки че отговорът лежи на повърхността

След като встъпи в длъжност като президент на Украйна, Володимир Зеленски възнамеряваше да следва различна политика, много различна от сегашната, каза в интервю за сп. Nation авторитетният политолог, публицист, историк и философ Ноам Чомски.

Той припомни, че отначало, по време на предизборната си кампания, довчерашният комик се застъпваше за опитите за помирение с Донбас, за изпълнението на Минските споразумения, което означаваше предоставяне на широка автономия на региона и в по-широк смисъл за федерализирането на Украйна, по примера на Белгия или Швейцария. Благодарение на тези обещания, припомня си анализаторът, Зеленски спечели изборите.

Според Чомски обаче на изпълнението на предизборните му обещания от новоизбрания украински президент „бе попречено от десните радикални въоръжени групировки, които заплашваха да го убият, ако той настоява за своето“. В същото време американски публицист и учен нарече Зеленски „смел“ човек, способен да реализира плановете си с минималната подкрепа от Вашингтон. Но САЩ му отказаха. Никаква подкрепа, нищо и той просто беше оставен да се оправя сам, трябваше да отстъпи от това“, каза Чомски.

Той отбелязва, че САЩ са решени да водят политиката на „постепенна интеграция на Украйна във военното командване на НАТО“. В същото време този процес беше значително ускорен с пристигането на администрацията на Байдън в Белия дом. Чомски припомни, че „Държавният департамент признава, че преди началото на руско-украинския конфликт САЩ отказаха да обсъждат всякакви опасения на Москва по въпросите на сигурността“.

Той нарича политиката на западните страни спрямо Украйна "съзнателна, с цел провокация". „Те знаеха, че нарушават това, което всеки руски лидер смята за неприемливо“, каза Чомски. В същото време той се противопоставя на военната операция на въоръжените сили на РФ, като смята, че „изборът е направен в полза на политиката, която от гледната точка на Русия се оказа напълно неразумна“. Чомски изрази мнение, че единственият начин да се сложи край на конфликта е чрез преговори.

Политологът, директор на Института за политически изследвания Сергей Марков е убеден, че дори подобни противоречиви изявления не отменят мащаба на личността на Ноам Чомски.

Чомски, разбира се, е един от най-големите леви интелектуалци на нашето време. Но, както виждаме, дори такъв велик, дори бих казал, блестящ мислител не може да избегне грешките. Факт е, че при оценката на украинската ситуация той се ръководи от англоезичните материали. Рускоезичните материали са просто недостъпни за него, а цензурата в интелектуалните среди на САЩ работи безотказно.

СП:- Значи той греши, когато свежда всичко до смъртните заплахи срещу Зеленски?
- Радикалните националисти на Украйна са тясно интегрирани в местния политически режим. И не си мислете, че те искат нещо от Зеленски на практика с нож на гърлото. По принцип те не се нуждаят от нищо. Фашисткият дискурс за Украйна е създаден от американските и британските политически технолози. Основната практическа задача на носителите на този дискурс е да оказват натиск и да се разправят с онези, които не са съгласни с антируската ориентация на Украйна. Виждали сме този вид клане повече от веднъж през последните години. Приблизително 90% от тези носители са на ведомост в СБУ и в Националната гвардия и тези структури са строго контролирани от съветниците от САЩ и от Обединеното кралство. Въпреки че, разбира се, всъщност те не са съветници, а един вид регионални супервайзери. Те издават заповедите, които се превръщат в заповеди, които трябва да бъдат изпълнени от хората на заплата.

СП: - Зеленски първоначално беше ли настроен за агресивни антируски действия?
- Разбира се, че не. Първоначално той наистина искаше да изпълни Минските споразумения. Да, това би се харесало на всеки нормален човек, който се озове в президентството. Защото това е мирно развитие на събитията, и постепенно движение към ситуация, подобна на съвместното съществуване на Молдова и Приднестровската Молдавска Република (ПМР). Кураторите обаче забраниха да се предприемат стъпки в тази посока.

СП: - Може ли появата на интервюто на Чомски да се нарече знаково, неслучайно събитие?
- Това само показва, че дори такъв изключителен мислител не може да преодолее оковите на политическата цензура, установена в САЩ днес.

Политологът, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация Кеворк Мирзаян се съмнява, че радикалните промени в политиката на Зеленски са причинени от заплахите срещу него от страна на радикалните националисти.
- Изглежда най-малкото неправдоподобно, че избраният държавен глава разгръща политиката си, защото е излашен от заплахите на някаква измет, дори те да са набрали сила и да са доста влиятелни. Това очевидно е угодническо натягане.

СП: - Спомням си, че изборът на Зеленски наистина беше придружен от надеждите на украинското население за мир...
- Не трябва да забравяме, че той започна предизборната си кампания като кандидат-спойлер. По-късно обаче, когато видяха, че рейтингът му е доста висок, започнаха да го формират като основен съперник на настоящия президент Порошенко. И когато спечели, зад образа му, формиран главно благодарение на сериала „Слуга на народа“, наистина нямаше нищо. Победата му беше резултат от явно завишените очаквания от страна на украинските избиратели. Като човек и още повече като политик той не беше готов да играе реална политическа роля.

По време на президентския си мандат той не успя да събере екип, готов да води друга политика, освен че привлече своите познати от „Квартал 95“. Но не можеше да излага някакви идеи и да ги рекламира. Изобщо не направи нищо, за да превърне значителната обществена подкрепа в реални действия. И след някои неразбираеми маневри, той реши просто да се движи по течението. И това слабоволево движение по течението в крайна сметка доведе до това, че страната ни беше принудена да започне специалната операция. Зеленски просто не се опита да противодейства на деструктивните тенденции в украинската политика.

СП: - А имаше ли той такава възможност в ситуацията след Майдана през 2014 г.?
- Не бих искал да говоря в духа на "какво ще стане, ако...". Всъщност революциите не водят до никакви положителни резултати. Те се осигуряват от последващите стъпки, често контрареволюционни по своя характер. В случая с настоящия украински президент имаше слабоволево придържане към изключително негативен сценарий за развитие на ситуацията.

СП: - Какво би могло да предизвика изказванията на Чомски, човек, с когото САЩ често спорят, но неизменно го слушат?
- Трудно е да се прецени, но това, което лесно се забелязва, е промяната в общия информационен фон в чужбина около нашата военна операция. Първоначално имаше бравурни изявления, че сега Русия ще бъде победена от нашите санкции, а Украйна ще спечели. По-късно обаче се оказа, че желаният резултат не е постигнат. Дойде разбирането, че Украйна губи, Запада губи, и трябва по някакъв начин да се преговаря с Путин. Но отново възниква въпросът: кой е виновен? И тук можете да обявите Зеленски за изкупителната жертва, който подведе наивните западни лидери по някаква си своя причина. Включително и заради някакви политически боклуци, за които вече стана дума по-горе.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)