Изтече срокът, в който сдруженията на българите от Северна Македония трябваше да променят имената им

Още не сме се отърсили от епиката на поредното противопоставяне между София и Скопие на 4 февруари и сме изправени пред ново. Все още живеем, и за съжаление това ще продължи дълго, със спомена от събитията в деня, когато заедно трябваше да отбележим 151-ата годишнина от рождението на общия ни герой Гоце Делчев. Но вместо това се случиха неща, които в историята на двустранните ни отношения няма да бъдат записани със светли букви. Нещо повече - в настървеното търсене на истината за това кой е виновен за всичко случило се и в още по-настървения стремеж цялата тежест на провала да се прехвърли върху българската страна, някои други паралелни казуси са под заплахата да бъдат включени като колатералните щети.

Тревогата ми е за съдбата на сдруженията на българите от Северна Македония, които в определен срок, според спешно приетото законодателство с ретроеактивно действие, трябваше да променят имената си. Ако се верни съобщенията в медиите оттатък границата, вчера, понеделник, 20 февруари, специалната консултативна петчленна комисия, създадена да преценява дали определено име или название може да бъде използвано в публичното пространство, трябваше да даде своето мнение за имената Иван Михайлов и цар Борис III. Комисията е към Министерството на правосъдието на Северна Македония и в нея като консултанти и експерти влизат по един човек от правосъдното и културно ведомство, един от Института за национална история и двама от Македонската академия на науките и изкуствата. Тяхното становище за това дали определени исторически личности не влизат в противоречие с изискванията на Закона за сдруженията е препоръчително, но не е задължително. Във всеки случай обаче, това е началото на процедурата, в рамките на която трябва да стане ясно дали Иван Михайлов е фашист и дали цар Борис III носи историческа вина за каквото там решат.

Колеги в Скопие се бяха опитали предварително да разберат какво становище ще вземе въпросната комисия по отношение на името на Културния клуб „Иван Михайлов“ от Битоля. Официален отговор не получили, като от Министерството на правосъдието се оправдали, че не могат да отговорят поради това, че все още нямат титуляр министър и негов заместник.

Нали вече седмица текат дебати в парламента за реконструкция на кабинета на Димитър Ковачевски, в рамките на която една досега опозиционна партия на албанците - Алианс за албанците, начело с кмета на Гостивар Арбен Таравари, влиза в управляващата коалиция, но тъкмо поради тази причина друга партия на албанците - Алтернатива на Африм Гаши, я напуска. Кабинета напусна и Демократическият съюз на някогашния вътрешен министър Павле Траянов.

Скоро ще стане ясно какъв ще бъде ефектът от тази въртележка в управлението на държавата, но вече се правят калкулации с парламентарната подкрепа на правителството на Ковачевски. Основният въпрос е дали смяната на двете партии на албанците „влизам-излизам“, приближава мнозинството до заветните 81 гласа, което представлява нужните две трети за промени в конституцията. Напускайки властта, Гаши даде да се разбере, че макар и в опозиция, неговите депутати ще гласуват в подкрепа на промените в основния закон, тъй като те щели да отворят пътя към европейската интеграция на държавата. Но това е тема, по която тепърва ще има да говорим и да разсъждаваме.

Та, колегите попитали на основание на какви документи ще бъдат изведени доказателства за това, че Ванчо Михайлов, патронът на клуба от Битоля, е бил фашист, но отговор не получили. Но те нямат съмнение, че тъкмо това ще утвърди консултативната комисия, становище, което бъдещият министър на правосъдието, който и да е той, ще приеме и ще реши, че името е в противоречие със Закона за сдруженията и ще препоръча то да бъде заличено от Централния регистър. Това ще означава, че щом сдружението на съществува в правния мир, то не трябва да има и свое седалище, още повече, че едно от поредните обвинения, които вече са в ход срещу председателя на клуба от Битоля Люпчо Георгиевски е, че не е свалил табелата отвън пред входа на офиса. Но само това да е. Георгиевски вече се оплака, че веднага след завръщането си от Брюксел, където заедно с други активисти на българите от Северна Македония се срещнаха с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей, в Битоля вече го е чакало ново обвинение от прокуратурата за използването на езика на омразата срещу хора с маскедонско национално самосъзнание. Това производство, според Георгиевски, може да приключи с глоба от 15 000 евро, но дори и със затвор. И така до края на света.

Хайде да не си правим илюзии. И тази „линия“ с клубовете е част от политическата битка между София и Скопие, която се разгърна в невиждани до този момент мащаби на 4 февруари. И която отдавна се „интернационализира“, както обичат да казват в Скопие. Момчетата от Битоля вече няколко пъти публично заявяват, че няма да се откажат от името на своя патрон и че ако местното правосъдие не ги разбере, а то най-вероятно ще постъпи точно така, ще потърсят правата си в Страсбург.

Нямаше проблем с регистрацията на културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля до момента, в който през април миналата година на официалното му откриване се изсипа голяма група български политически фигури, при това и от управляващите, и от опозицията. Може би без дори да е търсено, се получи така, че това бе демонстрация на консенсуса в българската политика и общество по отношение на подкрепата на българите от Северна Македония. Но ударът дойде от неочаквана страна - и това бе присъствието там на премиера Кирил Петков, за когото в Скопие вече си мислеха, че с пълното му непознаване на проблема са го „хванали“ и че го контролират с помощта на неговата съветничка по международните въпроси Чернева. Разочарованието бе пълно и нескрито. По-късно бившият правосъден министър и сега вицепремиер по въпросите на евроинтеграцията на Северна Македония Боян Маричич призна, че „крупна и ключова грешка на София бе отиването на премиера Петков на откриването на клуба в Битоля“ и че това била „точката, която насочила работите в погрешна посока“. И кампанията против сдруженията започна като рефлекс на изразената устойчива подкрепа на София към настояванията на българите за повече права, или поне толкова, колкото имат другите етнически общности.

И още нещо, което смятам, че е време и трябва да кажа: познавам момчетата от българските сдружения край Вардар. Да, в поведението им има доза радикализация, която отдавам на две основни причини. Първата е дълго потисканото чувство на себеизявление като българи в една държава, която винаги ги е брояла едва ли не за врагове. Дали е в Титова Югославия, или в независима Република Македония, сега Северна - няма значение. Поколенията се менят, методите срещу тях - не. Втората причина е пряко свързана с първата - България декларира и превърна в основна устойчива линия на поведение защитата на правата на българите в Северна Македония и всеки ден ни предлага нови утвърдителни знаци за това. Това вече се усеща край Вардар и създава ново самочувствие на българите там, па дори и в някои моменти да го изразяват по-бурно и остро.
Какво да се прави, българската им кръв говори в тях.