Новоучреденият Клуб за българо-македонско приятелство цели „преодоляване на противоречията между двата народа

Ще бъде създадена и историческа комисия в сянка между историци от България и Македония

В понеделник трябваше да се проведе първото събитие на новоучредения Клуб за българо-македонско приятелство (КБМП). Срещата беше обявена като обществена дискусия, но след като евродепутатът Ангел Джамбазки, членове на ВМРО и граждани, които искаха да зададат своите въпроси и да дискутират с участниците, влязоха във Военния клуб, организаторите отменениха мероприятието и изведнъж то се оказа частно събитие с покани за избрани люде.

Почти мигновено последваха и реакции от някои участници, които трябваше да четат лекции. Те обясниха отложената дискусия с оправданието че, разбирате ли, Ангел Джамбазки е нахлул на събитието, като по този начин ги е секнал. 

Всъщност организаторите, сред които рупорът на македонските позиции Стефан Дечев, явно не бяха подготвени за аргументираните въпроси, които щяха да им бъдат зададени от присъстващите извън тяхната групичка, поради което биха отбой.

В някои медии също почти мигновено се появиха заглавия, че Джамбазки е провалил дискусията с „бившия македонски премиер и голям приятел на България Любчо Георгиевски”. Получи се неслучаен тайминг на опорките. Превзе, нахлу, саботира, атакува – това бяха само част от думите, използвани от някои журналисти и общественици, които веднага нададоха вой до небесата.

Защо? Защото на събитие, което беше официално обявено и за което никъде не пишеше, че ще е с покани, се опитаха да присъстват граждани. Да, защото преди евродепутат и съпредседател на ВМРО, Ангел Джамбазки е гражданин.

Но да се върнем на новоучредения Клуб за българо-македонско приятелство (КБМП). Неговата официално обявена цел е „преодоляване на противоречията между двата народа чрез нова мрежа от клубове за българо-македонско приятелство, чрез създаването на активна гражданска общност, която да работи за сближаване на двете държави на основата на европейските ценности”.

Сред учредителите му са вече споменатия Стефан Дечев, Атанас Шарков, Алек Попов, Александър Кьосев, Ивайло Дичев, Бойко Станкушев, Иво Беров, Велизар Шаламанов, Красен Станчев, Евгени Кънев, Мануела Малеева, от македонска страна – Катерина Колозова, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.

Според Шарков, в рамките на Клуба ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области – култура, образование, наука, киберсигурност, защита и борба с дезинформацията, гражданско общество, икономика. Ще бъде създадена и историческа комисия в сянка между историци от двете страни, която също да разглежда исторически въпроси и да излиза с позиции.

Стефан Дечев, за чиито мнения по темата лесно може да се информира всеки, който има съмнение, че въпросният активно защитава позициите на РСМ, пък обяви, че „документите са идеология и с нея няма да стигнем доникъде”. Кьосев предложи разговорът да се върне в полето на всекидневието - например състезание между българска и македонска ракия. Македонска ракия? И това е нещо ново...

Всъщност дори само посочените по-горе позиции, както и голяма част от имената, свързани с КБМП, дават ясен и категоричен отговор чии интереси ще защитават въпросните. И е пределно ясно, че ще се направи опит това да е поредният лост, който ще ръчка България да премахне ветото. Жалкото е, че в този случай не се касае за външен натиск, а за такъв от българи. Дали са македонисти или не, по-скоро е въпрос на интерпретация, защото е неприятно да повярваме, че наши сънародници виждат историята, фактите и истината като пречка, която трябва да бъде елиминирана. Вероятно стимулът им трябва да бъде търсен на по-различно място.

Например някои гласовити медии и журналисти, превърнали се в плацдарм на македонската позиция, могат да попитат учредителите на този клуб, откъде идва финансирането им. С какви и с чии средства наемат зали, канят лектори и планират коктейли.

А има и други, не по-малко важни въпроси, които рупорите на интересите на РСМ, не задават.

1. Поради каква причина подобни инициативи се подемат от наша страна? Ние или РСМ не изпълнява условията по Договора от 2017?

2. Защо толкова загрижените наши преподаватели, общественици и прочее, не работят на място, а именно на територията на РСМ, откъде идва и езикът на омразата?

3. Защо акцентът е върху махането на ветото, съответно върху българската позиция, а не върху причините за тях?

4. Защо участниците от македонска страна говорят общи приказки, а не съсредоточат усилията си върху фактологическото ограмотяване на техните сънародници?

5. Защо проф. Колозова и останалите нейни сънародници не коментират нищо по отношение на фалшификациите, които до ден днешен продължават да правят от македонска страна?

6. Добросъседски отношения, за които непрекъснато ни говорят от страна на РСМ, вече и от страна на въпросния КБМП, не се градят на основата на безспирни лъжи от единия съсед. Нали така?

7. Защо превръщат историята в някакъв ластик, който си мислят, че могат да дърпат към себе си, защото е „Погрешно да тълкуваме сегашните събития и процеси през призмата на историята. Особено опасно е, ако основаваме актуалните политики на актуализация на нещата, които са се случили или ние мислим, че са се случили в миналото.” Да не забравят, че рано или късно ластикът ще се върне в обратна посока, а силата от удара му ще бъде оглушителна.

Ние нямаме претенции за неслучили се събития, държим тези, които са документирани писмено от стотици източници, да не бъдат пренебрегвани или по-точно – фалшифицирани.

8. Защо говорят за „отдавна завършили исторически процеси” – някои не са, все още е в ход целенасоченото действие от страна на сръбска, а и руска страна, които именно работят срещу РСМ и България. Действия, които получават активна подкрепа именно от страна на официалните власти на РСМ.

9. Наистина ли не осъзнават, че именно с подобни мероприятия, в действителност втърдяват още повече мнението на повечето българи?

10. Какво значи „историческа комисия в сянка”? За тази сянка, която действа от 1944 г. ли говорим? За доктрината, основана на антибългарска основа? За коминтерновските творения ли?

11. Кога подобни клубчета и организации ще осъдят македонизацията в Пиринска Македония, осъществена от Югославия, с помощта на марионетното правителство на Георги Димитров? 

12. Кога въпросните ще се обърнат към македонската страна, която и до ден днешен извършва репресии срещу хората, деклариращи българския си произход и самосъзнание?

13. Но не на последно място – властите ни интересуват ли се въобще, че клубове, чието финансиране е непълно неясно, подкопават официалната позиция на България, като най-лошото е, че го правят тук – на родна територия?

Вчера, в интервю, Любчо Георгиевски призна, че „македонската история е комунистическа и не може да излезе от комунистическата матрица за събитията”, но допълни, че „трябва да се посветим на бъдещето”. В същината думите му безспорно са верни, както и че езикът на омразата не може да бъде премахнат с магическа пръчка. Трябват десетилетия работа. Но за да се случи това, първата стъпка трябва да дойде от македонска страна. Пренаписване на учебниците, санкциониране на езика на омразата, прекратяването на тормоза върху хората с българско самосъзнание.

И в действителност подобни клубове като КБМП, не само, че не помагат, а вредят на отношенията между двете страни. Защото:

1. Замитат истината под килима, игнорирайки фактите

2. Утвърждават фалшификациите

3. Изискват сериозни отстъпки само от едната страна

4. Осъществяват подривна дейност на територията на България, като по този начин още повече фрагментират лагерите

И чия е дълбоката държава, за която споменават някои, не е трудно да се досетим. Достатъчно красноречив е фактът, че подобен клуб няма как да бъде просъществува в РСМ – нито тамошните историци биха ревизирали лъжите си, нито обществениците са готови да дискутират, нито политиците са склонни да отстъпят. Всъщност в РСМ продължава да властват страхът, лъжата, фалшификациите и срещу тях няма официална държавна политика. А ветото е най-малкият проблем...