Сериозен ръст на цените на основни храни от потребителската кошница, на горивата и на отоплението, прогнозират от КНСБ. Твърдението им е на база на две техни проучвания, които сравняват поскъпването в рамките на година, както и увеличението на цените през септември спрямо август.

Синдикатите отчитат, че за година има ръст в цената на олиото от 43%, 10% на брашното и картофите, 8% при яйцата и по 2 и 3% при цените на млякото и сиренето.

Отчетеният през месец август  ускорен годишен темп на нарастване на цените на стоките в страната продължава и през месец октомври. В голяма степен това се обуславя от възходящия темп  на цената на електроенергията за бизнеса, както и ръста на цените на петрола и газа в международен план. Изменението на цените на енергоносителите неизменно се отразява на всеки един компонент във веригата на производство, включително и върху цените на транспортните услуги.

Цената на природния газ в Европа достигна рекордни стойности, подкрепени от комбинация от фактори- ниски нива на запасите в газохранилищата, ограничени доставки и по-високото търсене в Азия.

През 2021 г. се наблюдава значително увеличение и на цената на електроенергията в ЕС, породено най-вече от покачването на цената на газа и по- слабия внос на втечнен природен газ в Европа. В по-малка степен повишената цена на въглерода съгласно Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) също допринесе за неблагоприятната пазарна ситуация.

На годишна база хлябът е поскъпнал с около 5,5 на сто. Според КНСБ общият индекс на цените на производител в промишлеността достига до 17.9% през месец август, което говори само едно - очаквано поскъпване и на продуктите в потребителската кошница.

Проучването показва и 30% ръст при цената на бензините и 51% на пропан-бутана.

„Нашата прогноза за инфлацията в края на годината е да надхвърли 6% , но при бедните домакинства тя ще се почувства с по-високи нива, поради нарастването на цените на стоките от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Затова настояваме за защита на доходите на уязвимите домакинства. През месец октомри новорегистриралите се безработни нарастват и са почти двойно повече от започналите работа. От края на декември 2020 г. до момента новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. Затова настояваме на всички безработни с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината“, казват още от КНСБ.

КНСБ настоява за ускорен ръст на заплатите с 12.5%. Средногодишният ръст на минималната работна заплата следва да е със 17.5%, което ще осигури постигането на съотношение минимална- средна работна заплата 50% към 2025 г. , посочват синдикатите. Те искат още от 1 ноември 2021 г. размерът на минималната заплата да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. на 764 лв.

От КНСБ настояват от 1 декември  да се прилага официалната линия на бедност в размер от 460 лв. ( в съответствие с методологията на Евростат)  и през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи. Нашите очаквания са за двуцифрено нарастване на цените на топлоенергията от 1 януари 2022 г. за битовите потребители. Затова настояваме за преразглеждане на механизмите на целевата помощ за отопление. Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства. Те трябва да бъдат целево подпомогнати. Сега подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко. Макар и с увеличения обхват, са около 345 хил., а общата сума е 525 лв. Този обхват трябва отново да се преразгледа и разшири, и да се вдигне  помощта за месеците: януари, февруари и март.