Княгиня Калина и съпругът ѝ Китин Муньос ще живеят в България, съобщи самата тя пред испанското списание Hoy Corazon. Решението на семейството, което от 12 години живее в Мароко, идва след новината, че българското правителство връща на Симеон Сакскобургготски и фамилията му двореца Царска Бистрица.

Калина и съпругът ѝ възнамеряват да вдъхнат нов живот на резиденцията в Боровец и да работят в парк-музея “Врана”, създаден по инициатива на баща ѝ. Синът им Симеон-Хасан, който е роден у нас и знае български много добре, ще учи в софийско училище. Досега той е вземал уроци и е посещавал българско училище в Рабат.

Княгиня Калина е единственото от децата на Симеон Сакскобургготски, което е български гражданин. Тя говори български, омъжи се в двореца Царска Бистрица, където прекара и бременността си. Тя роди сина си, който също има български паспорт, и го отгледа като малък у нас. Сега Калина се връща в страната, от която има само хубави спомени, за да живее с баща си цар Симеон II. Вече има планове за модернизиране на двореца музей “Врана”. Подготвя проект за виртуална обиколка и създаването на специална зала с мултимедия.

Калина е най-малкото от петте деца и единствена дъщеря на последния български цар Симеон II и царица Маргарита. Тя носи титлите Княгиня Българска и Херцогиня Саксонска. Родена е на 19 януари 1972 г. в Мадрид, където завършва френски лицей и английски колеж. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. Тя е много добра състезателка по конна езда, интересува се от местните традиции и обича пътешествията.

Разнообразните ѝ интереси и артистични наклонности я срещат с друга колоритна личност - мореплавателя и офицер от елитните части на испанската армия Антонио “Китин” Муньос Валкарсел. На 26 октомври 2002 г. двамата сключват брак в двореца Царска Бистрица в Боровец. Бракосъчетанието е извършено от софийския и пловдивския католически епископ Георги Йовчев. По това време Симеон Сакскобургготски е министър-председател на България. За сватбата идват гости със синя кръв от много страни, а за роклята на Калина, издържана в български народен стил, се говори дълго време в модните и светските среди.

Младото семейство се установява в Мароко, където е в близки отношения с властващата кралска фамилия, но се връща в България, преди да се роди наследникът им. Малкият Симеон-Хасан се появява на бял свят на 14 март 2007 г. в университетската болница “Лозенец” в София, а на 23 април следващата година е кръстен в православната вяра в параклиса “Св. Иван Рилски” на двореца Царска Бистрица. Негови кръстници са мароканският крал Мохамед VI чрез свой представител и принцеса Ирина Гръцка. Половината име на момчето - Хасан - е в чест на покойния крал на Мароко Хасан II, баща на Мохамед VI, който е бил близък приятел с дядото Симеон II.

През 2013 г. княгиня Калина изразява лично пред Бойко Борисов желанието си тя и детето ѝ Симеон-Хасан да станат български граждани. Процедурата е задвижена и през 2017 г. министър-председателят им връчва паспортите. Оттогава Калина се състезава от името на България в международни конни турнири.
Като истинска царска дъщеря, Калина проявява характер и държи на собствената си индивидуалност. Тя обича да влага различни етноелементи в облеклото си и носи традиционни бижута, изработени от местни занаятчии. Особено държи на българската носия, която неизменно присъства в гардероба ѝ в автентичен или осъвременен вид. Чиновниците в централата на ЮНЕСКО в Париж още помнят как по време на председателстването на Ирина Бокова княгинята се появи с рокля с български шевици и препасана с пафти.

Китин Муньос също допринася за популяризирането на страната ни на Запад. Той е показвал по испанската телевизия филмчета за Рилския манастир и за феномена “Бистришки баби”. Вероятно животът му у нас ще го вдъхнови за още художествени проекти, а когато душата му на мореплавател се стегне, ще отплава към родните Мароко и Испания. Временно, защото котвата му вече ще е хвърлена тук.

Художник-график измисля сватбената рокля

Сватбената рокля на княгиня Калина бе обсъждана надълго и нашироко в медиите през 2002 г. Особеното в нея беше, че по нея имаше бродерии и шевици от всички фолклорни области на България. Тоалетът бе допълнен от сребърни пафти.

Интересното е, че проектът не е на известен моден дизайнер, а на художника Валентин Ангелов - график, живописец, карикатурист, автор на реклами. Това е първата рокля, която той създава с помощта на колежката си от Художествената академия Яна Възвъзова и шест възрастни майсторки на шевиците и гайтаните.