Към един живот, препълнен с история, може да се обърне назад по повод своя 91-и рожден ден Н.Ц.В. Мария Луиза, Княгиня Българска и Херцогиня Саксонска, Принцеса Сакс-Кобург-Готска и Кохарска, понякога определяна от специалисти и анализатори като „най-истинският Кобург“ в Царския род. Тя е родена на 13 януари през 1933-а в София, от години живее в Америка с голямото си семейство, но миналата зима кацна в България точно за 90-ия си юбилей и го посрещна с брат си Н.В. Цар Симеон II и стотици посетители в Храм-паметника „Св. Александър Невски“ на специален Благодарствен молебен.

Животът на Мария Луиза Българска е като исторически епос, запечатал някои от най-преломните моменти на XX век. Относно твърдението на историци, че тя е „най-истинският Кобург“, в интервю с историка Петър Стоянович преди години тя сподели, че не е „чула такова чудо“, но с радост го приема.

Тогава дъщерята на Цар Борис III и Царица Йоанна призова за „повече добро и по-малко политика“. За разлика от своя по-малък брат, тя винаги се е държала на дистанция от политическото. „Като деца баща ми делеше домашното от неговата работа до такава степен, че дори майка ми не знаеше всичко, което той правеше. И затова, след като дойде комунизмът, мама не я затвориха. Леля ми Евдокия, която беше много близка на баща ми и знаеше всичко, и споделяше всичко с него – тя пострада, горката… Нали, знаете колко я мъчиха по затворите. Тъй че ние като деца – не, до никаква политика не сме били допускани.

Разбира се, ако идваха някои гости – ето например тогавашният английски крал Едуард мина през София, дойде във „Врана“, видя ни. Разни важни гости, които баща ми довеждаше у дома – се ръкувахме с тях, но иначе – не. В Египет пък за политика бяхме прекалено малки, особено аз – ходех на училище и това беше всичко. Разбира се, подчертавам едно нещо стопроцентово – че милеехме за България и за нас България беше Обетованата страна. Това – дума да не става!“, спомня си Княгинята в разговора със Стоянович.

Мария Луиза е първородна дъщеря на Цар Борис III и Царица Йоанна, тя е кръстена от Софийския митрополит Стефан, по-сетнешен Екзарх на Българската православна църква с името Мария Луиза в чест на покойната си баба и първа българска Княгиня на Третото царство Мария Луиза, Принцеса на Парма и Пиаченца. Неин кръстник е стария държавник Александър Малинов, тогава председател на Народното събрание.

Началното си образование Княгиня Мария Луиза получава в Двореца, като е записана за редовна ученичка в Началното училище „Неофит Рилски” в София. Преждевременната кончина на Цар Борис III на 28 август 1943 г. е съкрушителен удар за Царското семейство. За Княгиня Мария Луиза, която обожава баща си, е повратна точка и както сама се изразява: „краят на нейното и на брат й детство”.

Година по-късно страната е окупирана от Съветската армия. Царското семейство е поставено под ограничения в Двореца Врана, а на 16 септември 1946 г., е принудено да напусне страната.

Царицата Майка Йоанна и двете й деца се установяват в Александрия, Египет, където живеят нейните родители - италианският Крал Виктор Емануил III и Кралица Елена. Мария Луиза е записана в училището „Светото Сърце”, обгрижвано от ирландски монахини.

През 1951 г. Царското семейство се установява в Мадрид, Испания. Мария Луиза има желание да постъпи в Художествената академия, но в духа на милосърдната традиция на жените в Царското семейство записва училището за милосърдни сестри, което завършва с отличие.

През 1957 г. се омъжва за Карл Владимир (1928-1990), потомък на Кралица Виктория и Царя Освободител Александър II. През 1958 г. двамата заминават за Канада, където се установяват. Раждат им се две момчета: Карл Борис в чест на Цар Борис III и Херман в чест на светеца покровител на Аляска. По линия на баща си двамата им синове са преки наследници на Британската корона и фигурират официално в съответния генеалогически ред за това.

Бракът между Мария Луиза и Карл е анулиран на 4 декември 1968 г. На 16 ноември 1969 г. Княгиня Мария Луиза се венчава за Бронислав Хробок, син на полковник от полската армия. От брака им се раждат Александра Надежда и Павел. Мария Луиза има общо 4 деца, 11 внука и 2 правнука. От установяването си в „Новия свят“ –  Канада и впоследствие САЩ, Княгиня Мария Луиза се ангажира с българската кауза, участва и в църковния живот на православните в Америка.

Тя през целия си живот помни ранното си детство със своя баща  Цар Борис III. „Една безкрайна обич към нас. И любов, и търпение… Моментите, в които той имаше време за нас. Защото работата не му позволяваше винаги. И всички разходки, разбира се, из Чамкория, планината; цветя, животни, той ни учеше да ги разпознаваме… Във „Врана“ често ходех на кон и оттам имам един много хубав спомен. Излизахме вънка и по нивите отивахме до гарата Казичене. Пътят минаваше през железопътната линия и сваляха бариерите, когато идваше влак. Имах едно малко конче, баща ми беше купил едно пони, което се наричаше Марица. И аз седях на него, баща ми – с неговия кон до мене, и идва влакът“, разказва Княгинята.

Пристига първа след падането на комунизма 

След падането на Желязната завеса, Княгиня Мария Луиза е първият член на Царското семейство, който се завръща в Родината през 1991 г. Княгинята придружава и своята майка Царица Йоанна при последното й посещение в България през 1993 г., когато се навършват 50 години от кончината на Цар Борис III.