„Моловата“ е последната в многострадалната ни история

Първата е скалъпена през септември 1883 г. Тогава консерваторите и либералите си стискат ръцете

Ти на мене, аз на тебе! Това е формулата на всяка коалиция в политическото пространство. Народът му вика алъш-вериш, а неговите избраници преговори. Всъщност става дума за търговия на сергия.

„Моловата“ е последната в многострадалната ни история. Емблематична, защото пазарлъкът е в Мол. Много лъскав търговски обект, който лъже клиентелата с намаления и разпродажби. Прах в очите на вярващите!
Първата коалиция у нас е скалъпена през септември 1883 г. Тогава консерваторите и либералите си стискат ръцете. Не за добруването на отечеството, а да устискат властта. Сега е същата ситуация. Десни, либерали и дори левичари си шушукат в ухото. За да прибират дебели заплати и лапат сочните кюфтета.

Логично, изкуственото формирование трае от ден до пладне. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

На 9 август 1886 г. е детрониран княз Александър Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“. Русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от различни политически сили е на власт още пет до 16-ти същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на страната до 20 август 1887 г.

На 19 май 1894 г. държавното кормило поема коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, управлява едва до 9 декември. Пак народняците, които нямат нищо общо с народа, влизат в съдружие с Прогресивнолибералната партия. На власт са през двете Балкански войни. И нанасят величайши беди.

Партийните лидери са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът - национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко формации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти) също се сватосват. После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.
След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора. Превратът на 19 май 1934 г. пресича злокачественото коалиране. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата.

До 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември властта взема Отечествения фронт. В него са се маскирали звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е професионалният превратаджия Кимон Георгиев.
Започва тоталитаризма, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са за парлама, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите.

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в политическата история на България. На 7 декември 1989 г. учредители са десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест.

Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената „автентична десница“ липсва в парламента.

Още няколко коалиции има в най-новата ни история. БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“ яхнаха властта през януари 1995 г. Докараха народа до просешка тояга и той ги измете с януарските бунтове през 1997 г.

НДСВ и ДПС изкараха пълен мандат от 2001 до 2005 г. Понеже е камерна, тази коалиция ни вкара в НАТО и Европейския съюз. След успеха царската партия пак се коалира с движението, но и с БСП. Заради червената прокоба кабинетът с мъка устиска мандата.

През 2013 г. Пламен Орешарски беше номиниран за министър-председател от Коалиция за България. Това беше партизанският псевдоним на БСП. Червените използваха уж независимия премиер като носна кърпичка. Да им бърше биологичните секрети, които минаваха за социални инициативи.

ГЕРБ се пробва с Реформаторския блок, който реформираше себе си. После с Обединените патриоти, които се разединиха. Сега е със СДС - един файтон хора, които и за коалиция не стават.

Силата на еднопартийния кабинет

Само той решава проблемите на отечеството

България е вървяла напред само с еднопартиен кабинет. Той обладава силата да решава проблемите на отечеството. Коалиционният е доказано хилав.

От 1887 до 1894 г. цялата власт е съсредоточена в Народнолиберална партия. С водач Стефан Стамболов, тя изгражда страната като модерна европейска държава. Въвежда протекционална политика за родната икономика, изравнява нашия лев с швейцарския франк. Не внасяме домати от странство, не се натискаме за чуждото евро.

Ето я и Демократическата партия на Александър Малинов. Управлява самостоятелно между 1908 и 1911 г. Историческата заслуга на кабинета е обявяването на независимостта от Османската империя. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в търновския храм „Св. Четиридесет мъченици“.

Сега се върти алъш-вериш за четворна „молова коалиция“. Ще видим какво отроче ще измъти. Мъжко, женско или хермафродит.