Битката с коронавируса не е чисто медицински въпрос, а е пряко свързана с управлението и политиката

Либерал-прогресистките искания за радикални мерки нанасят повече вреди на икономиката и обществото от самата зараза

Битката с коронавируса не е чисто медицински въпрос, а е пряко свързана с управлението и политиката. А те се базират на идеологии. Всеки обществен проблем има различни решения, които изискват различни ресурси и различен начин на упражняване на властта от гледище на правата и свободите на гражданите. Тъкмо изборът на решение, което определена обществена група смята за най-полезно и правилно, е продукт на идеологията, изповядвана от тази група. Казано най-схематично - за едни най-високо стои личната свобода, а държавата е призвана ревностно да я охранява, но не и ограничава. За други над всичко е колективът, общността и държавата трябва да ограничава личната сфера, винаги когато прецени, че колективното е застрашено. И така нататък.

При първата вълна на коронавируса отговорът на правителствата по света беше еднороден и радикален – тотален локдаун. И това беше легитимна и във висока степен консенсусна политика, поради многото неизвестни към онзи момент за същността и ефектите от разпространението на заразата. След това обаче, с натрупването на все повече познания за вируса, социалната практика очерта два основни подхода за преодоляването на пандемията. С някои уговорки можем да ги обозначим като либерал-прогресистки и консервативен. Либерал-прогресисткият разчита на радикален локдаун, опити за въвеждането на принудителна ваксинация, тотален държавен контрол и проследяване населението с цел установяване и карантиниране на заразени, поетапна сегрегация на ваксинирани и неваксинирани чрез ограничаване на правата на неваксинираните. Консервативният подход от своя страна разчита на разумни предпазни мерки, но без блокиране на икономиката и при съблюдаване на индивидуалните свободи и достойнство, поради което се забранява принудителната ваксинация и сегрегация на ваксиринани от неваксинирани. Има изключения, има нюанси, но като цяло картината е такава.

В българската публичност обаче сякаш се наслагва упорито, че едва ли не единственият легитимен и научно-обоснован подход за борба с ковид-пандемията в развития свят е либерал-прогресисткият. Че всяка критика или оспорване на този подход, е “анти-ваксърство", което вреди на обществото. Това е дълбоко невярно и тенденциозно.

Прочее, за да се говори наистина за научен подход при формирането на управленските решения за пандемията, не е достатъчно да се четат само графики, криви и проценти. Научният метод по дефиниция изисква проверка на хипотезите в практиката. Затова, ако има научна добросъвестност, а не безкритично папагалстване, че вече сме били в някакво “ново нормално", то първият въпрос, на който трябва да се даде отговор, е: кой от двата подхода, приложен на практика е по-ефективен от гледище на овладяване на заразата, съчетано със запазване на икономиката и на нормалния живот на хората с техните права и свободи. От началото на годината има такъв нагледен пример на прилагане на двата подхода: най-развитата икономически и най-силната демокрация в света – САЩ. Федералният характер на държавата и идеологическата поляризация на американските политически реалности правят САЩ подходящо поле за наблюдение и сравнение на практическото приложение на либерал-прогресисткия и консервативния подходи към пандемията. Това е така по две причини. Първо, в САЩ законодателството и административните регулации за пандемията са почти изцяло в суверенните правомощия на отделните щати, а не на федералната власт.

И, второ, идеологическата поляризация на щатско ниво е отчетлива. В 23 щата контролът върху цялата власт - мнозинството в законодателния орган и губернатор - са на Републиканската партия. В тези щати живеят 137,5 милиона души, което е 41,8% от населението на САЩ. В 15 щата контрол имат демократите – малко над 120 млн. или 36,5% от населението, а в 12 щата властта е поделена между двете партии – малко над 71 млн. или 21,7%.

След първото тримесечие на 2021 г. 20 щата, изцяло контролирани от републиканците, сред които Тексас (деветата икономика в света) и Флорида (петнадесетата икономика в света) прилагат консервативния подход. Приеха  закони и/или губернаторски укази, с които се забранява на публични институции, частни организации и бизнеси да изискват от гражданите да разкриват информация дали са ваксинирани срещу Ковид, като условие за получаване на услуги или достъп до помещения. Забранява се и въвеждането на т.нар.”ваксинационни паспорти". Тези актове са официално обнародвани, влезли са в сила и всеки може да ги прочете в пълен текст на сайтовете на щатските губернатори и конгреси. Освен това, в Тексас с губернаторски указ GA-36 от 18 май 2021 г. беше забранено на всички публични институции и длъжностни лица, в т.ч. местни органи на власт, училищни бордове, публични здравни заведения, да задължават гражданите да носят маски. Изключение от това правило се предоставя само на домовете за възрастни хора, държавните болници и местата за лишаване от свобода, където властите имат право по своя преценка да въвеждат задължително носене на маски. Конгресът във Флорида пък прие закон SB-2006, с който освен гореизброените забрани, се въведе и глоба от 5000 щ.д. за принуждаване на гражданите да разкриват информация дали са ваксинирани и се даде право на губернатора да отменя всички актове на местни органи, училищни бордове и пр., които задължават за носене на маски.

Обратно, в щатите, контролирани от демократите, се прилага либерал-прогресисткият подход. В Калифорния (петата икономика в света), Ню Йорк (десетата икономика в света), Орегон и Хавай действат мерки на сегрегация – неваксинираните са лишени от достъп до помещения в търговски обекти, а щатските власти одобриха мобилно приложение за проверка на ваксинационния статус на клиентите. Факт е обаче също, че в няколко щата с губернатори-демократи такава сегрегация няма.

Сега да видим данните за заболеваемост, смъртност и ваксинация на два от най-големите консервативни (Тексас и Флорида) и либерал-прогресистки (Калифорния и Ню Йорк) щати.

Тексас: 3,65 млн. заболели от началото на пандемията, смъртни случаи 57 869 при население от над 28 млн. Ваксинирани с поне една доза – 57,3%. Флорида: 3,29 млн. заразени, 45 909 починали при население от почти 21 млн. С поне една доза – 64%. Калифорния – 4,49 млн. заразени, 66 153 починали при население от малко над 39 млн. Ваксинирани с поне една доза – 69%. За Ню Йорк – 2.29 млн. заразени, 53 925 починали при население от 19,5 млн. Ваксинирани с поне 1 доза – 67,8%. Тези данни могат да се анализират от различни гледни точки. Но дори и от пръв прочит е видно, че независимо от периодичните флуктуации на отделните показатели или това, че Ню Йорк е с по-голяма смъртност от Тексас и Флорида спрямо населението, като цяло няма значителни разлики в заболеваемостта и смъртността при двата управленски подхода. Затова либерал-прогресистките искания за радикални мерки не са обществено оправдани - нанасят повече вреди на икономиката и обществото от самата зараза.