Това трябва да стане след влизането ни в еврозоната

Задължително да се създаде нова структура, която да е към МФ - финансова полиция

Цялостна данъчна реформа, с която значително се променят материално-правните данъчни закони, включително промяна на някои данъчни ставки, следва да се извърши според мен след влизането на България в еврозоната. Министърът на финансите Кирил Ананиев неотдавна обяви, че е в процес на подготовка Национален план за въвеждане на еврото в България от 01.01.2024 г., в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. Към основна и по-значима данъчна реформа у нас следва да се подходи отговорно и рационално и поне година и половина-две преди въвеждането u, следва да се подложат на дебат основните u параметри с данъкоплатците: юридически и физически лица, а те следва да са убедени от полезността ѝ.

Преди да се осъществи радикална данъчна реформа след около три години, то още от 2022 г. е възможно новото българско правителство, което ще се избере от НС след изборите тази година, да укрепи данъчно-осигурителната и митническата ни контролни системи. За тази цел то задължително следва да създаде нова структура, която да е в състава на Министерство на финансите - финансова полиция и чрез нея следва да се сведат до минимум престъпленията срещу фиска и злоупотребите с евроресурси. Възможни са следните неотложни мерки, които от една страна защитават интересите на българските производители, а от друга - ще повишат данъчните приходи във фиска:

1. Данъчна реформа - облагането с преки данъци следва у нас да се осъществи възможно най-скоро, но това не може да стане без да се постигне по основните u параметри относително съгласие в българското общество и най-вече сред представителите на браншовите камари, на работодателските организации и на синдикатите.

Понастоящем се „подхвърлят” отделни мнения на политици и представители на изброените организации относно подоходния данък, но те са по-скоро лични становища и не са представителни за съответната партия или работодателска, синдикална или неправителствена организация. Независимо от редица позиции на политици предимно от левия политически спектър и на синдикалисти, то засега консенсус по отмяната на пропорционалния 10-процентов или т. нар. плосък данък върху доходите на физическите лица и на юридическите лица - няма. Този въпрос ще бъде засегнат в предизборния дебат, но от страна на правителството и на парламента той следва да се постави на вниманието на обществото ни, и най-вече на бизнес средите у нас през лятото на 2021 г., като страстите от изборите бъдат забравени. Следва внимателно да се „претеглят” предимствата и недостатъците от оставането или от премахването на т. нар. плосък данък. На този етап, предвид световната икономическа криза вследствие пандемията Ковид 19, не препоръчвам екстрено въвеждане у нас на прогресивно-подоходно облагане от следващата 2022 г., независимо че ниският 10-процентен пропорционален или плосък данък при подоходното облагане на личните доходи и при корпоративното подоходно облагане отдавна вече не е решаващ фактор за привличането на преки чуждестранни инвестиции.

Необходимо е обаче да се започне дебат по този въпрос и до 2-3 години той да бъде решен. Неотложна мярка по отношение на подоходното облагане е обаче от 01.01.2022 г. задължително да се въведе необлагаем минимум. Ето защо следващото правителство трябва още през лятото на 2021 г. да постави този въпрос в Съвета за тристранно сътрудничество и той задълбочено да се дебатира със синдикатите и с работодателските организации. Такъв дебат следва да се инициира и в медиите, както и да се приоритизира и от всички партии и НПО у нас. Необлагаемият минимум следва да е равен на минималната работна заплата. Тази справедлива мярка е налице в повечето страни от ЕС. Тезата на някои икономисти, че не може да се прилага пропорционален или плосък подоходен данък и необлагаем минимум, не е вярна и не е състоятелна. За провеждането от страна на следващото правителство на справедлива социална, респективно данъчна политика, е наложително незабавното въвеждане на необлагаем минимум. Налице са съвременни технически средства за проследяване на доходите от различни приходоизточници и органите на НАП би следвало да се справят от данъчно-техническа гледна точка с установяване на облагаемия доход и при въвеждане на необлагаемия минимум.

2. Възможно е още от началото на 2022 г. да се предприемат мерки за изцяло отменяне на данъка върху дивидента (5%), както неотдавна бе сторено в Румъния. Тази мярка, въведена в период на криза, значително ще увеличи инвестиционната активност на фирмите. Отменянето на данъка върху дивидента следва да бъде съпътствано с намаляване с 5% на данъка върху доходите на физическите лица на едноличните търговци, като от 15%, той следва да стане 10%, както е на всички останали физически лица. В известна степен това ще увеличи декларирания и внасяния корпоративен данък, предвид избягването на т. нар. двойно данъчно облагане. Предложената мярка е възможно да бъде и временна, например за период от три години, т. е. до излизане от кризата в резултат на пандемията Ковид 19.

3. Считам, че до влизането на България в еврозоната или година-две преди това не е желателно промяна на основната ставка по ДДС, която засега е 20% и по размер тя е сред средните нива в страните от ЕС. От 01.01.2022 г. е възможно да се обсъди и новоизбраното НС да приеме 9-процентна ставка на ДДС и за лекарствата (цените им са регулирани и контрола върху техните цени ще е по-лесен), за хляба, за млякото и за изделията, които за суровина се използва мляко, като масло, сирене, кашкавал и др. Понастоящем ставка в размер на 9% е в сила за туристическите пакети, а до края на 2021 г. и за детските храни; за учебниците, в т. ч. и за научната литература, както и за хотелите и ресторантите, в т. ч. за виното и бирата (за последните две напитки това не е приемливо)?!? За детските храни и за книгите ставката от 9% следва да се запази и след края на 2021 г., като ставка от 9% следва да се въведе както бе посочено и за хляба, млякото и млечните храни, и за лекарствата. Предвид обстоятелството, че визираните хранителни продукти (за хляба 100% и над 60% за млякото и млечните продукти), а и за известна немалка част от лекарствата, са българско производство, то с евентуалното намаление на ставките им по ДДС на 9% ще се стимулира в голяма степен и българската индустрия, което по време на кризата, вследствие на пандемията Ковид 19 е от огромно значение.

4. При модернизирането на системата на местните данъци и такси още от 01.01.2022 г. е възможно да се пристъпи към събиране на такса за битови отпадъци не според данъчната оценка, а според количеството на изхвърляните отпадъчни продукти, за което е налице консенсус в средите на бизнеса и в обществото ни. Въвеждането на разходо-покривния принцип при определянето на местните, на държавните и на съдебните такси, които в България са сравнително високи, като от 01.01.2022 г. следва да се направят значителни изменения на: Закона за местните данъци и такси, Закона за държавните такси и в още няколко закона, които регламентират събирането на такси от държавната и от общинските администрации, както и от съдебната система. У нас се заплаща по изключително несправедлив за данъкоплатците начин таксата за битови отпадъци, като физическите лица я заплащат по квадратура на жилищния имот, а юридическите лица по балансова стойност на притежаваните сгради и земи. Една самотна пенсионерка с 300-350 лв. пенсия, но с по-голямо жилище, често заплаща значително по-голяма такса за битови отпадъци от съседите си, които живеят петима в един апартамент!?! Такса за битови отпадъци понастоящем плащат и собствениците на празни селски къщи, в които никой не живее от години и не се генерират никакви битови отпадъци. Такава такса се събира дори и за незастроени парцели, но в регулация, които са в села, където няма организирано сметосъбиране от общините, което е нон сенс!?!

Ето защо препоръчвам да се проведе широко обществено обсъждане преди влизането на България в еврозоната по отношение на ставките, предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за облагане на доходите на физическите лица, в т. ч. и дали да се отмени пропорционалния или плоския данък, както и в ЗДДС. Нарастването на приходите за държавния и общинските бюджети следва изключително да е от по-висока събираемост на посочените данъци и такси. Възможно е да се направи извода, че повечето от предложените мерки се отнасят и до стимулиране на увеличаването на инвестиционната активност както на българските стопански субекти, така и на чуждестранните инвеститори, а също и към стимулиране на родното производство. При положение, че тези мерки успешно се изпълнят, също така е възможно да се увеличат, както чуждестранните инвестиции у нас, които за последните 2-3 години са на рекордно ниско равнище, така и инвестициите от български предприемачи.