Много собственици на фирми полагат личен труд в дружеството. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в какви случаи те трябва да се регистрират по ДДС. Допълнително разглеждаме облагането с корпоративен данък при сделки с компенсаторки.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Собственик на фирма полага личен труд

Основният предмет на дейност на юридическо лице е свързан с IT консултации и разработване на софтуер. Дружеството няма наети лица по трудови правоотношения. Съгласно решение на едноличния собственик, последният в качеството си на самоосигуряващо се лице ще полага личен труд в дружеството. Поставен е следният въпрос: Следва ли едноличният собственик на дружеството да се регистрира по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС при полагане на личен труд в дружеството?

Условията за задължителна регистрация по ЗДДС са посочени в разпоредбата на чл.96, ал.1 от този закон, съгласно която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от 2 последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7- дневен срок от датата, на която е достигнат.

Облагаемият оборот за целите на регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС и

3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието “независима икономическа дейност” е дадена в чл.3, ал.2 от закона, според който това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В кръга на задължените лица попадат физическите лица, когато извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност, посочени в чл.3, ал.2 от ЗДДС и не попада в изключенията на ал.3 на същата разпоредба.

Според последователната практика на Съда на Европейския съюз (Решения на СЕС по дела С-202/90 и С-355/06), когато лицето е отговорно към трети лица за вредите, които е причинило при извършване на дейността, както и за задълженията към трети лица, които поема във връзка с дейността, то действа независимо. По начало критериите за зависимост се свързват с начина на осъществяване на дейността (дали лицето само организира дейността си или не и дали то е организационно свободно), възнаграждението и особено рискът от извършване на дейността - дали носи риска от дейността си и отговаря за задълженията си, поети към доставчици и клиенти при изпълнение на професионална дейност, или този риск се носи от предприятието, в което работи.

Съгласно писмо с изх. №04-19-570/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите относно данъчното третиране по ЗДДС на дейност по полагане срещу възнаграждение в търговски или в адвокатски дружества на личен труд, различен от дейност по управление и контрол от физически лица, в случаите при които лица-съдружници, член-кооператори или акционери (наричани “съдружници”), полагат срещу възнаграждение личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, преценката относно това дали дейността им представлява независима икономическа дейност следва да се извърши в зависимост от това дали същите носят отговорността и риска спрямо третите лица, по отношение на които извършват услуги от името и за сметка на дружеството, а именно:

- когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството поемат изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците осъществяват независима икономическа дейност и за същата са данъчно задължени по ЗДДС лица.

- когато съдружниците във вътрешните отношения с дружеството не поемат риска и отговорността, а същите се носят от самото дружество за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършват от името и за сметка на дружеството спрямо третите лица, следва да се приеме, че съдружниците не осъществяват независима икономическа дейност и за същата не са данъчно задължени по ЗДДС лица.

В запитването е посочено, че едноличният собственик на дружеството възнамерява да извършва услугите с личен труд. Предвид цитираното по-горе писмо, когато собственикът поема изцяло риска и отговорността за вредите при неизпълнение или лошо изпълнение на услугите, които извършва от името и за сметка на дружеството, същият ще попада в кръга на данъчно задължените по ЗДДС лица, извършващи независима икономическа дейност по смисъла на този закон. В този случай следва да се съобрази чл.96, ал.1 от ЗДДС във връзка ал.2 от същата разпоредба, регламентиращ условията за задължителна регистрация по този закон.

II Сделки с компенсаторки

През 2000 г. дружеството X АД е придобило компенсаторни записи чрез покупка. Дружеството продава през 2019 г. остатъка от неизползваните компенсаторни записи и реализира печалба. Сделката е сключена на “БФБ -София” АД. Поставени са следните въпроси:

1. Могат ли компенсаторните записи да бъдат класифицирани като държавни ценни книжа?

2. При определяне на данъчния финансов резултат на дружеството, следва ли счетоводният финансов резултат да бъде намален с печалбата от продажбата на компенсаторните записи съгласно чл.44, ал.1 от ЗКПО?

На основание чл. 44 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се елиминират печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти. По смисъла на §1, т.21, буква “а” от ДР на ЗКПО “Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл.44 и чл.196 са сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл.152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).

В ЗКПО няма дефиниция на понятието “държавни ценни книжа”. С оглед приложимостта на данъчното третиране на чл.44 от ЗКПО при разпореждане с финансови инструменти, е необходимо да се изясни дали компенсаторните записи могат да бъдат квалифицирани като държавни ценни книжа.

Във връзка с необходимостта от експертни знания по отношение на квалификацията на компенсаторните записи е изпратено запитване до дирекция “Държавен дълг” при Министерство на финансите. Изразено е становище, че компенсаторните записи не са държавни ценни книжа, както и не влизат в обхвата на държавния дълг.

Предвид гореизложеното, специалното данъчно третиране на чл.44 от ЗКПО не е приложимо по отношение на сделките с компенсаторни инструменти, дори и да са извършени на регулиран пазар.