Да дарим по една заплата за Украйна.
Думите са на премиера Кирил Петков.
Човекът, който върна надеждата на хиляди млади хора, че оправия може да има.
Човекът, за когото те излязоха и гласуваха по съвест и убеждения, отвратени от досегашните глозгания на държавата.
Но и думи на човек, който преди няколко месеца декларира 700 000 долара в чужда банка и 20 000 лв. в банка в България.
Онзи, който декларира автомобил за 60 000 лв. и 50 000 лв. налични средства – тоест пари, с които разполага в кеш.
Човек с проспериращ бизнес в областта на биотехнологиите.
Съпоставимо ли е изобщо да иска от народа по една заплата за Украйна, акцентирайки върху личния си пример да дари средства?
През януари 2022 г. 13 страни членки, разположени в източната и южната част на ЕС, са имали минимална заплата под 1000 евро месечно.
България е на първа позиция с обидните 332 евро.
Тайна ли е, че сме най-бедните, най-болните и най-тъжните в голямото европейско семейство?
Докога градското илюзорно мислене на властимащите ще се разпростира от Министерски съвет до Народното събрание на жълтите павета? Кога управляващите ще си сверят часовника с живия живот по тия географски ширини?
Нима е невидима другата България? Онази, която тъне в разруха.
Онази, чиито села пустеят.
България, в която все още гладуват деца, а родителите са на ръба на оцеляването.
България, в която всеки ден може да видите как пенсионер брои стотинки за хляб и едно кисело мляко.
Уважаеми политици, слепи ли сте, че нещата катастрофално висят на косъм.
С тези цени на горива, ток и храни?
Уважаеми политици, слепи ли сте, че елементарните услуги стават лукс?
Че вървим в посока регрес, характерен за едни зловещи и мрачни времена?
Слепи ли сте и колко много състрадателни българи помогнаха на бедстващи украински семейства с подслон, подадена ръка, вещи и стоки от първа необходимост, с намиране на покрив и постоянна работа?
Слепи ли сте, че и без да ни призовавате да дарим по една заплата, нашият народ е съпричастен в болката и страданията на невинните в този конфликт.
Че въпреки пропагандата и от двете страни на фронтовата линия голяма част от обществото успя да отсее истината и независимо чия страна заема да останат хора със сърца? Защото никой нормален не би се радвал да гледа как умират деца или как се ликвидират болници…
„Войната е епидемия от травми“, е казал един хирург и анатом, учен от световна величина, бил на фронта по време на три войни – Кримската, Френско-пруската и Руско-турската.
А политиката?
Не се ли превърна и тя в напаст. Епидемия от несъобразителност, липса на такт и възпитание.
В липса на способност да влезеш в обувките на обикновения наш човек в стремежа си да угодиш на чуждите изисквания и етикеция.
А когато един политик изгуби тази си ловкост, отива всички знаем къде.
(От фейсбук, заглавието е на редакцията)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш