Азбучна максима е, че когато Вашингтон кихне, светът се разболява

Джими Картър остана в историята като добър човек, но лош президент. Той влиза в Белия дом, след като скандалът „Уотъргейт“ е разклатил Републиканската партия. Джералд Форд не може да излезе от дългата сянка на човек-епоха в американската политика – Ричард Никсън. Самият Никсън е „отстрелян“ от враговете си и е изпратен в пенсия. Макар той да е от хората, които никога не се предават и в последствие винаги остава важен генератор на идеи, позиции и мнения в средите на консерваторите. Но все пак е вън от оперативната политика. Картър, непознат за широката аудитория, печели номинацията на демократите, побеждавайки крайния Джордж Уолъс, който е привърженик на сегрегацията и държи очевидно расистки позиции, присъщи към онзи момент за основна част от електоралния корпус на Демократическата партия.

Проблемите на Картър обаче идват, след като се озовава в Белия дом. Той се оказва неспособен да води Америка, а оттам и света. Щатите потъват в дълбока икономическа криза. Инфлация, безработица, безперспективност се ширят из икономическия организъм на най-богатата държава в човешката история. На този фон Картър прави редица ходове във външната политика, които също се оказват меко казано спорни за голяма част от хората. Връщането на Панамския канал на Панама е едно от тези действия, но далеч не е най-сложното за него на международната арена. Скандалът, който белязва президентския му мандат и който в крайна сметка води до неговата невъзможност да продължи напред, е заложническата криза в Иран.

Иранска милиция, което отдавна е евфемизъм за това как работи властта в Техеран, завзема американското посолство на 4 ноември 1979 г. и държи 52 американски дипломати и граждани в плен 444 дни. По време на тази заложническа криза Джими Картър не успява да се покаже като политика, от който Америка и светът имат нужда към този момент. Впоследствие буквално дни след встъпването си в длъжност легендата Роналд Рейгън приключва заложническата криза. Картър е най-силно критикуван, че прави опит, който се превръща във фиаско, да освободи заложниците, използвайки сила. След провала на този опит в очите на американския избирател, а и в очите на света, Америка е унижена по нечуван и невиждан начин.

Азбучна максима е, че когато Вашингтон кихне, светът се разболява. Америка е единствената държава на планетата, която има толкова всеобхватно влияние фактически във всеки аспект от живота на всички ни, че случващото се там неминуемо рефлектира навсякъде. Ако американският президент е солиден и активен, световните дела се подреждат. Обратното, ако президентът е слаб, то няма как нещата да изглеждат добре. Винаги, когато Америка се управлява от слаб президент, проблемите по света се множат. Актуален пример е Джо Байдън, който е един обективно слаб президент, неспособен да вдъхне увереност, както на американската нация, така и на нейните партньори по света.

Америка трябваше да се оттегли от Афганистан. Всеки, който следи ситуацията там, беше наясно, че това трябва да се случи. Но начинът, по който Байдън се оттегли от страната, е един от примерите, които ще останат в историята, на тотално международно фиаско. Паническо оттегляне на войски, зарязване на терен на хиляди приятели на Америка, които бяха оставени в ръцете на талибаните. А да не говорим даже за огромното и скъпоструващо съвременно въоръжение, което също беше подарено на режима, който завзе Афганистан веднага щом американските войски си тръгнаха. За една нощ талибаните се превърнаха от хаотична група жители на пещерите в една от най-добре въоръжените армии в тази част на света.

Войната в Украйна също бе откровена грешка в преценката на Вашингтон. Да припомня, че дни преди непровокираната руска агресия, Байдън изтегли американския дипломатически корпус от страната. В първите дни на агресията дори предложи на Зеленски да го изведат от страната, защото очакванията на Байдън бяха Русия да приключи с Украйна за дни. Това не беше просто руска пропаганда, това беше руска пропаганда, която беше възпроизведена и от поведението на американската дипломация. Слава Богу, Зеленски и Украйна се оказаха корави хора, които удържаха първоначалния руски щурм, включително и благодарение на джавелините, с които ги снабди Тръмп. След това успяха да превърна Украйна в кауза за свободния свят и Америка се събуди от будния си сън, започвайки да помага. Но в първите дни реакцията им беше слаба. Твърде, твърде слаба. Ако Байдън не беше толкова анемичен и Путин знаеше, че ще се изправи пред пълната мощ на Щатите, той нямаше да си и помисли да нападне суверенна Украйна.

Още докато кризата в Украйна върви, Байдън изпусна топката и по отношение на Близкия изток. Атаката на Хамас над Израел, която провокира възпламеняване на конфликт, който тлееше в последните десетилетия, е провал на американското разузнаване не по-малко, отколкото е провал на израелското такова. Байдън се показа неспособен да защити най-големия партньор на Америка – Държавата Израел – оставяйки я да се оправя сама с последиците. Това допълнително нагорещи страстите и локалният конфликт между Израел и Хамас се превърна плавно в регионален такъв. С напредването на напрежението се покачи и градусът в Червено море, от което страда цялата международна и свободна търговия. Китай и Индия вече многократно дадоха знаци, че ситуацията е абсолютно недопустима.

Всички тези конфликти и напрежения са функция на едно – Байдън е слаб президент. Може и да не е лош човек, но президентът не е фигура, избирана по добрината на сърцето му, а по силата на ума и поведението му. Който каквото ще да си мисли за Доналд Тръмп, той е един силен човек, силен президент. Твърд, интелигентен, настоятелен, който отстоява интересите на страната си по един ясен и неоспорим начин. Когато президентът е такъв, то държавата върви напред. А когато държавата е Америка, това е добре за всички. Създава прогнозируемост и сигурност. Проблемите идват от нерешителни и слаби лидери в напрегнато и сложно време.

Поради това е важно есента Доналд Тръмп да се върне в Белия дом. Той ще създаде необходимите предпоставки да се успокоят световните напрежения. Иран ще им се наложи да спрат да си навират гагата във всеки проблем в Близкия изток. Русия ще се наложи да се съобрази със статуса си на бивша суперсила, която вече не е нито супер, нито сила. Въобще, нещата ще се променят към по-добро. Но предстои да видим какъв ще бъде крайният резултат. Възможно е пред Тръмп да се издигнат непреодолими юридически пречки, в следствие на военизирането на правосъдната система, което демократите провеждат. Възможните изходи са много. Сигурното е само едно – с Байдън светът не върви на добре.