Във връзка с пороя от гениални идеи за безопасност на движението, представени в последните месеци на кръгли, квадратни и друг вид маси от държавни, правителствени, неправителствени, зависими и независими експерти, „Труд” реши да публикува непреходната статия от нашия главен редактор Петьо Блъсков. Тя е написана в началото на далечната 1976 година във вестник „Отечествен фронт”, в който г-н Блъсков, по негови думи е „първо вестникарско мастило засукал”.

Към днешна дата може единствено да се сравнят данните от статистиката на КАТ. За първата седмица от Новата 1976 г. авторът е посочил 40 тежки катастрофи с 9 загинали и 31 ранени. За първата седмица на 2019 г. (30 декември – 5 януари) данните са 75 катастрофи с 6 загинали и 97 ранени. За цялата 1976 г. убитите по пътищата са 1021, а ранените 5787, докато преди 2019 г. да е приключила жертвите са 601, а ранените 8137.

• Тревожни факти
• Някои тайни на зимните пътища
• Възможности, заключени в гаражите

Mесеци на безопасно движение, предзимни прегледи, стотици продупчени талони, глоби, актове, проверочни изпити, предавания по радиото и телевизията, коментари в печата – всичко това е само част от арсенала за борба с феномена „пътно-транспортно произшествие”. Но ефектът от тази оръжия е нищожен, когато зад волана седне безотговорността, наивната самонадеяност, нахалството. Положението по пътищата на страната в началото на новата година с нищо не показва, че тази стара истина е осъзната.

Статистиката

е повече от тревожна. Близо 40 катастрофи за първата седмица на годината. Убити са девет и са ранени тридесет и един души. Това превишава два-три пъти данните за същия период на миналата година.

Причините

са главно лошата дисциплина на някои участници в движението, несъобразяване с пътните условия, употреба на алкохол, шофиране без свидетелство за правоуправление.

Истината

е в онези малки тайни, които крият пътищата през зимата и които едни не знаят, а други често забравят. Когато падне сняг, опасността е видима и държи нащрек шофьорите. По-страшно става, когато пътят е почистен или снегът се е стопил. Именно затова и съобщенията за пътната обстановка се казва, че шосетата са проходими при зимни условия. Това означава, че всеки момент може да ни изненада току-що навян сняг или тънко ледено покритие в сенчестите участъци от платното.

През зимата човекът зад волана трябва повече от всякога да „работи” внимателно с автомобила, да обмисля всяко движение и да има ясна представа за последствията от него.

Основните правила за движение върху сняг и лед са плавното подаване на газ и поддържане на скорост, която не изисква честа употреба на спирачките при промяна на пътната обстановка. Всеки опит за рязко спиране ще бъде колкото неуспешен, толкова и опасен. Необходимо е правилно избиране не предавката, с която ще се движи автомобилът по равен, стръмен или наклонен път. Особено важно е завоите да се преминават с постоянна скорост при работещи колела, а не да се „удря” спирачка и след това без подаване на газ да се оставя автомобилът да се „търкаля” по инерция.

Често срещан враг на водачите по зимните пътища е и мъглата. Затова единственото сигурно оръжие против нея е бавното, крайно внимателно шофиране, само на къси светлини. Всяко самоуспокоение от притежаването на жълти, халогенни, противомъглени и други специални фарове може да има гибелни последствия. Първо, защото ефектът от изброените видове осветление е нищожен и второ - дори да виждаме малко повече – нас не ни виждат.

Мъглата крие и друго коварство, особено в сутрешните часове. Водните капчици от приземния й слой се кондензират върху пътната настилка и създават покритие, което e хлъзгаво почти колкото леденото. И при такава обстановка рязкото подаване на газ, честото и бързо натискане на спирачките и грубото въртене на волана също водят до катастрофи.

Обикновено в края на есента собствениците на леки коли са погълнати от проблема „зазимяване”. Броните се намазват с асфалтов лак, двигателят и купето се почистват, гресира се и изчезва под покривалото или в гаража. Така тези хора се лишават съзнателно от възможността да повишат умението си, да придобият опит по зимните пътища. Но идва ден, в който нуждата им налага да тръгнат на път през зимата. Тогава последствията – и за тях, и за автомобила – могат да се окажат много по-тежки, отколкото при разумно, внимателно шофиране през цялата зима.

Разбира се, всеки, който за първи път ще тръгне по заледените или заснежени пътища, изпитва страх и ще му бъде трудно. Затова ако иска да предпази себе си, семейството си, познати и непознати, нека не щади излишно автомобила си, а да използва зимните условия за системни тренировки на подходящи места. Само така човекът зад волана може да осъзнае истинските си възможности, както и тези на автомобила.

Смятам, че е излишно да се коментира сядането зад волана след употреба на алкохол. Това престъпление може да се сравнява с опит за убийство.